Исландия е малка островна страна, към която не можеш да останеш безразличен: уникална природа, хора и история, храна, бит, култура. Не знам защо, правя някаква далечна аналогия с Камчатка. Всъщност наясно съм: гейзери, вулкани, водопади и уникалната тундра…
В превод, от исландски означи страна на ледове, но такова слънце ме е пекло там, че се наложи да търся висок фактор. Въпреки всички препоръки се оказах изненадана и неподготвена за края на юли месец. (Затова към непоискани Съвети, подгответе се, ако сте планирали да посетите най-крайната част на Европа).
Но всичко по реда си.
В последните години ледената красавица е много модна дестинация. Именно модна, не толкова модерна. От цял свят се стичат туристи: кой както може. Презокеански кораби от Канада и САЩ, от Европа с фериботи, самолети, разбира се…
Ето един забавен турист, с „колибка на гърба“:
/Всякак се пътува 1/
Но много скъпа дестинация! Те обаче си харесват високия стандарт на живот и казват: „Вие сте ни дошли на гости“… По-скъпо е от скандинавските страни, може би около два пъти. А там, както е известно, си е цифромания дори за средно статистически западен европеец.
За турист, пообиколил света, Исландия си е откритие. Лично за себе си – така си представям бъдещето. Като разбиране за съжителство с природата, опазването й, адаптирането на човешките дейности към нея, като начин на живот: здравословен и социален, с гражданско общество и свободи, отговорност, висок стандарт и чистота. Последното е национално разбиране. Като прибавим оживелите викингски легенди, митове, вярвания, традиции и широкото гостоприемно сърце на исландците става съвременна поема.
Моята обиколка на целия остров беше 1400 – 1600 км. с кола под наем. Струва ми се, че този начин на изследване на острова е най-добър – пътешественик с високо проходим джип стига навсякъде. Пътувах и след 66 паралел навътре по Гренландско море и след Арктическия кръг, е там с кораб.
Този чуден малък остров притежава едни от най-впечатляващите природни феномени в Европа, а и в света…
При това всички на едно място: най-мощните, най-високи, най-красиви водопади на Европа… да, да! Именно водопадите бяха моето исландско чудно откритие!
А планинските земи във вътрешността на острова са една от най-обширните и самотни пустини от вулканичен характер, да не забравим гигантски глетчери, покриващ 8% от острова – един от най-големите на Земята, извън полярните зони, бавно движещи се ледници, течаща лава, изригващи гейзери, бълбукащи кални езера, геотермални извори и прекрасни лагуни…
А знаменитото северно сияние през зимните месеци….
Помните как преди няколко години един от действащите вулкани с непроизносимо име беше блокирал летищата на Европа…
И всичко това на къс земя, под формата на остров на някакви си – 103 кв. км…. Почти колкото България.
За мене всеки ден беше възторжено възклицание, „цъкане“ и радост! И всеки ден си мислех, че няма вече какво да ме удиви, а изненадите продължаваха и така до края на напускането ми на този магичен остров……
Мисля си, че само още Камчатка би ме възторгнала така и че си приличат…. Но да започнем обиколката.
***
Летище Reyjkjavik Keflavik ме посрещна в мъждукането на здрача. Макар и късен час тук беше светло. Оказа се, че нощта в края на юли е около 2-3 часа между 1 и 3 и то не особено тъмна…Веднага ми направи впечатление естествените материи на строителство.
Хотелът – уютен, дизайн – скандинавски, изчистен, удобен и радиаторът включен на максимално, с пухени възглавници и завивки в разгара на лято…
Изобщо съветът ми към туриста е да се облича в този период като „зелка“….
Сутрините са около нулата, а на обяд става 25 градуса, необичайно топло за тези широти. Слънцето залязва странно косо и започва да препича към 16-17 часа, съвсем неочаквано за източния европеец.
Сутринта беше отново същия здрач, никакво слънце. Оловният океан и сушата в графитено сиво се сливаха с еднороден цвят каша.
Пълно разочарование….
2 Торфено блато
Тръгваме към националния парк Тинкветлир – на исландски Þingvellir, който се намира на юго-изток. Съчетание на история и геология.
Да маркирам, че е към ЮНЕСКО и че е едно от най-посещаваните туристически места в страната.
Първата ни спирка ми се стори като насред блато ….. торфено, така си и миришеше. Помислих си: да бях останала още в Дания… Не исках да си призная, но започнах да се обезкуражавам. Къде съм тръгнала?!
3 Пустош разочарование
Но от последвалите събития до края на пътуването ми възклицанията ми не свършиха. Исландия ме спечели завинаги…
Тингветлир е кръстопът на древни конски друми, на който е основан най-старият парламент в Западна Европа – Алтинг, събирал се редовно цели 8 века, започвайки от средата на 10-то столетие… На тази, в момента живописно зелена гола поляна с обяснения за туриста, са се приемали закони, раздавало се е правосъдие.
През 16 век според тогавашната управляваща датска монархия са давени в езерото жени, обвинени във вещарство и прелюбодеяние, а на мъжете – отсичали главите. Тингветлир е важен за исландците с решението на едно от събранията на Алтинг да приемат християнската вяра през 1000 г.
Сред тучната трева, разкошни диви цветя миролюбиво се разхождаха диви гъски и разни непознати за мене пернати.
4 Гъски насред парламента
5 и 6 Тингветлир – е уникален като геология
Освен с история, Тингветлир – е уникален като геология.
Знак-компас в разлома на долината показва, че на това място си дават среща евро-азиатската и северо-американската тектонски плочи.
Многобройни дълбоки и тесни цепнатини на повърхността нагледно ни позволяват да надникнем и да се убедим, че Америка и Европа се отдалечават една от друга със скорост около два сантиметра на година. Разломи, от вулканична дейност, са набраздили целия район, в някои има езера с прозрачна вода.
В едно от тях, с име „Каньонът пени“ е пълно с монети, които туристите хвърлят – с вярата, че ако метнеш паричка и видиш как тя стига дъното?! – ще ти се сбъдне замисленото желание…
7 Каньонът пени
8 Центърът на континенти
През парка бавно протича река Йоксара, която образува водопада Öxarárfoss.
9 Водопадът Öxarárfoss
Самото езеро Тингветлир е известно с факта, че съдържа три от възможните пет вида уникална вода на Исландия, които ги няма никъде другаде по света…
Ето го и най-голямото естествено езеро на страната – Тингвадлаватн (Þingvallavatn), любимо място за риболовците. Площта му е 84 км2, а максималната дълбочина – 114 м. Околните рекички, които се вливат в езерото, са посещавани от любители на екстремните водни спортове. Нали правите разлика между двете езера, които някак си естествено се преливат: Тингветлир и Тингвадлаватн (Þingvallavatn)J аз все още бъркам произношението.
10 езеро Тингветлир
„Златният водопад“ – Гутфос или Гюдълфос /Gullfoss/
Продължаваме към „Златния водопад“ – Гутфос или Гюдълфос /Gullfoss/ – наречен така заради слънчевата светлина, която се отразява във водите му, когато времето е хубаво, падащи в дълбок 32 метров процеп.
Най-популярният и прекрасен водопад в Исландия и най-мощният в Европа е на няколко каскадни нива на река Хвита.
12, 13, 14 Златният водопад“ – Гутфос или Гюдълфос /Gullfoss/
Всъщност Гюдълфос е съставен от два отделни водопада.
От горния водата пада от височина 21 метра, а от по-ниската част водните маси се стичат от 11 метра към 70-метровото корито. Водата тече през Гюдълфос при средна скорост от 109 кубически метра в секунда. Най-силният поток, който са отбелязвали падащите водни маси, е 2 000 кубически метра в секунда.
През летните месеци водата се носи с 130 кубически метра в секунда. Хидро иженерите имат думата да смятат какъв тип и колко турбини може да завърти тази водна маса.
Впечатляващо, нали?
Гейсир – Geysir
Следва Гейсир – Geysir /от исландски, което ще рече избликвам/ дал името и станал международна дума за понятието горещ извор, изхвърлящ рязко водите си нагоре. Изригванията му могат да достигнат 70 метра, но с различна честота и сила. Само да отбележа, че е имало периоди от няколко години, когато гейзерът е затихвал. В същност това е обширна местност, на която по различно време изригват различни водоскоци.
Многобройните туристи запечатват събитията по горещите водни избликвания с каквото са се въоръжили – има и дронове, но само на определени разрешени места. Може би тук е мястото да спомена, че емотиконките на табелките в Исландия са много занимателни. Какви ли не странни и непознати обозначения не срещнах. Например: човек на кон не може да влиза в тунел, с обувки по тревата не може да стъпваш… е, шегувам се, не може да се ходи по моравата.
15 Гейзери
Гейзерите се образуват при определени хидрогеоложки условия, които са налице само на няколко места по света, поради което те са сравнително рядко явление.
На Земята са известни около хиляда гейзера. Половината от тях се намират в Националния парк Йелоустоун в Съединените щати.
Но най-красивите са в Исландия… само трябва да се въоръжиш с търпение и да имаш бърза реакция, за да го „хванеш“ в кадър….
Гейзерните полета се намират във вулканични райони, като самите гейзери се образуват в резултат на близостта на магмата. Повърхностните, надземни води си проправят път до дълбочина около две хиляди метра, където достигат нагорещени скали. При срещата налягането на водата се повишава и тя кипи, като на повърхността избликват струи гореща вода и пара.
16 Винаги с публика, това е да си Гейзер
Водопад Селялантсфос- Seljalandsfoss
На южния бряг се намира красивият водопад Селялантсфос- Seljalandsfoss.
Водопадът е на едноименната река Seljalandsá, на 60 м над скалите на бившата брегова линия. Няма как да излезеш сух, защото се обикаля, има огромна ниша-пещера. Впечатлението и емоцията са неописуеми…
Независимо от дъждобрана, подходящата екипировка всички бяхме мокри и нищо не ни смути да се преоблечем насред паркинга, преди да влезем в колите. Извадихме „бохчите“ и набързо се спретнахме.
Малко отклонение за паркингите в Исландия. Няма охрана, но още с паркирането шофьорите тичат да се чекират – или плащат с карта или имат талон, който също се слага в нарочно устройство. Явно са измислили начин за проверка и сигнализация. Защото, ако влезеш в нарушение, глобите са много солени… В Исландия всички спазват правилата. И по-късно ще разберете защо. Ние го научихме по трудния начин: проба – грешка.
18 Селялантсфос- Seljalandsfoss
19 Селялантсфос- Seljalandsfoss
20 Селялантсфос- Seljalandsfoss
21 Селялантсфос- Seljalandsfoss
22 Селялантсфос- Seljalandsfoss
23 Селялантсфос- Seljalandsfoss
И за първи път слънцето ни се усмихна леко, за да се насладим на може би на един от най-внушителните водопади Скоуафос- Skogafoss, макар, че накрая на пътуването си изобщо не можех да посоча кой най-много ме е впечатлил…
24 Понякога слънцето се усмихва при Селялантсфос- Seljalandsfoss
За да завършим с уникалните черни плажове около малкото селце Вийк-Vik, влизащи в топ 10 на най-красивите места на планетата и не случайно са използвани за филмов декор, и ледникът Мирталсьокютл – Myrdalsjokull.
25 Ледникът Мирталсьокютл – Myrdalsjokull
За мене така би могъл да изглежда неземен пейзаж на някоя планета… Но това са пръстите на Трола.
Целият плаж е осеян с обли камъни обрасли с ярко зелен мъх. От влагата камъните изглеждат сиво-черни, а мъхът е контрастен. Вървиш край брега и не знаеш къде да гледаш по-напред – в далечината, където черни скали изкачат от гладката повърхност на океана.
Океанът ли, който е странно притаен…
Или в краката си – защото камъните изглеждат уникално красиви: обли, полирани перфектно.
Или небето, което днес беше натежало оловно, сякаш всеки момент щеше да се разрази проливен дъжд и да се слее с водната шир.
И никакъв вятър. Като в нереалност. Застинал кадър.
26 Пръстите на Трола
Антрацитно черната пещера. С уникална каменни правоъгълни базалтови елементи. В пещерата е тъмно като в рог. И за разкош атрацитено черно пиле с жълта човка. Да не би да е скворец?! Нищо не разбирам от птици.
27 Базалтовите скалите
Базалтовите скалите са сякаш „сглобени“ от правилни паралепипеди…
28 Базалтови скали паралепипеди
Сюрреалистичната картина на „Черният плаж“ е едно от тайнствените и загадъчни места на Земята. „Виновник“ за образуването му е вулканичната лава. Нажежената лава се е стичала в морето, изстивала е в него и водата десетки, стотици години сантиметър по сантиметър я е обработвала, докато не е постигнала перфектен прахообразен черно-гранитен фин пясък.
По 5 км плажна ивица има огромни вулканични, валчести камъни и скали, които в исландските легенди са тролове и „Пръстите на трола“, не успели да се скрият – и при първите слънчеви лъчи на изгрева са се вкаменили….
Исландците имат своя притча за природните си феномени, поетична и красива….
От първата ми си стъпка на острова до края бях поразена от чистотата. На природата, на отношението на исландците към нея. И на многобройните чужденците, които стъпвайки на тази земя, възприемаха тези порядки….
Известната от картичките скална арка Дирхоулей – Dyrholaey – символ на южното исландско крайбрежие….
Със сигурност има много и други скални арки по света. Но тази толкова органично се вписва с пейзажа, че някак си ти идва естествено да се поразходиш и да се потопиш в океана, бъъъррр
И ако от тази част беше тихо и кротко, изкачвайки се на хълма, за да се полюбуваме на черния пясък, ни забрули страхотен вятър. Но така или иначе кога друг път ще дойда на края на Европа. Събрах сили и стигнах до края. Имах чувството, че ще ме отнесе….
Над стръмния и отвесен склон надникнах към плажа – уникална гледка. Отново кротък океан, не съм виждала такова мъдро спокойствие и огромна ивица от атрацитен пясък.
След толкова необикновени пейзажи, брулещ вятър: идва ред на заслужената почивка.
Само да отбележа, че разположението на хотелите от тук до края силно ме впечатли. Според навигацията излизаш от централното шосето, което е двупосочно с по една лента, и тръгваш по отличен, без нито една дупка, черен път и вече изгубил надежда да срещнеш нещо живо… изкача в нищото… хотелът.
По исландски: 4-5 звезди, – уютен, топъл с всичко възможно, което би искал…. Обикновено на един етаж, или на тераси, вторият е вкопан в земята, но винаги с панорамни прозорци. Водата в баните силно мирише на развалени яйца, сяра – тя е термална и минерална. Може да се пие, ако малко я подържиш да изветрее миризмата, и е изненадващо вкусна… Исландия работи почти изцяло на възобновяема енергия. В което по-късно се убедих.
От толкова много красота, умора и впечатления дълго не можах да заспя.
А навън беше се затаило островното безвремие: нито нощ, нито ден, мъждукаща среднощна мараня…
До следващия вълнуващ ден…
