С Владимир Стайков ще се разходим из емблематични творения, построени от камък от гения Антонио Гауди. Енигмата на строителя Гауди е оставила неимоверен отпечатък из цяла Барселона. Може би да разкажем за нестандартните сгради на архитекта. За неговото творческо верую?!
Творецът е зодия рак – роден е на 25 юни 1852 година в испанския град Реус в провинция Тарагона, област Каталуня.
След като прекарва дълги години в провинцията, за да лекува ревматизма си, той се мести в Барселона през 1869 г. заедно с брат си. Заболяването му ще изиграе важна роля в живота му, защото Антония броди из полята, за да укрепне и едновременно опознаването на природата, провокира любопитството му и той се впуска да изучава билки, цветя и всякакъв животински свят. Флората и фауната ще станат задължителен и характерен елемент в цялото му творчество.
По-късно при младежите се присъединява и баща им. Той продава имот в Реус, за да финансира образованието на децата си.
През 1873 г. Гауди започва да учи архитектура в Училището за изящни изкуства в Барселона. След като отслужва военната си повинност, започва да работи като чертожник за видни архитекти.
През 1876 г. умират родителите му. Две години по-късно Антонио е сред първите десет каталонци завършили прерасналото вече във Факултет по архитектура на Барселонския университет училище.
Освен традиционните дисциплини – художествена, техническа и научна – младите архитекти се обучават в историческа и археологическа насока.
Целта на подготовката е създаването на архитекти, по-различни от предишните строителни специалисти и академици.
От тях се очаквало да бъдат движеща сила във възраждането на каталонската идентичност, като за целта да поемат духа на традицията в строителство (не само на жилищни и обществени сгради, но и на църкви и манастири), благоустроявайки Барселона с един впечатляващ нов обществен архитектурен фонд, отличаващ се с представителна монументалност.
И младежът оправдава наученото.
Антонио Гауди е ярък представител и един от най-големите новатори в областта по негово време и дълго след това.
Изпреварил поне с век съвременниците си. До ден днешен остава недоразбран.
Характерният му индивидуален стил, описван като смесица от неоготика и ар нуво, носи и белези на сюрреализма и кубизма. Водеща за творчеството му е испанската разновидност на ар нуво, наричана Каталонски модернизъм.
Да започнем може би с най-великото постижение на бележития архитект. С масивната и грандиозна римокатолическа църква Саграда Фамилия – Sagrada Familia.
Заснета е през деня, когато слънцето я е огряло в целия й блясък.
И през нощта – в светлината на прожекторите. Загадъчна и величествена.
А отвътре е също изненадваща за класическа катедрала. Новаторска и модерна.
Колко различно изглежда и в трите „измерения“.
