сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

2 КОМ–ЕМИНЕ: пеша по гръбнака на Балкана

АНИ ОРОЗОВА

Ден 4: Времето спира

Станахме пак по тъмно и изкачваме връх Бигла.

***

Ако сте пропуснали предните два или искате да си ги припомните:

Част 1: Ком-Емине, пеша по гръбнака на Балкана

Част 2: Ком-Емине, пеша по гръбнака на Балкана, 2 <<читателю, тук си!

Част 3: Балканът ни допусна: най-величествените гледки

Част 4: Предстои, под редакция

***

(Започва втора част от пътеписа…. Само да уточним: В България маршрутът е около 650 км и минава по билото на Балкана или по пътеките на околните ридове. Как да минете българския маршрут? Повече информация, може да откриете тук>> https://apsara.bg/tour/kom-emine/)

През фантастичната букова гора слязохме до Белева поляна и ловното чакало над с. Литаково, където спряхме за закуска.

Утолихме жаждата си от чешмата Мечулица и продължихме към седловината Погледец – граница между Голема планина и масива на Мургаш.

Ден 4 3, Пътеводител Е-3
Пътеводител Е-3

Точно преди баира за Зла поляна спряхме за обяд с вчерашните пълнени чушки. Оттук се отправихме по пътя само на долу към прохода Витиня. Слизането ни се стори безкрайно, но времето минава по-бързо като имаш спътници от чужбина, с които си говориш за живота и музиката в България и Русия. Километрите за денят бяха 38 км. Тази вечер вдъхновението ме посети отново и ето какво бях написала в дневника за този ден:   

„При дългите преходи идва момент, в който преставаш да броиш дните и дори забравяш кой ден от седмицата е.

Проблемите от ежедневието сами изчезват. 

Умът ти се изпразва от обичайните мисли.

Тялото ти бавно привиква към новия ритъм.

Ден 4 4 Билото
Билото

Има ги само зелената планина и синьото небе, а пред теб е пътят.

Единственото, което трябва да правиш е да вървиш и да не спираш.

Крачка след крачка и връх след връх.

В един момент дори имената и думите престават да имат значение.

Когато си заслушан в гласа на планината виждаш и се изненадваш дори и от най-малките неща. Твои спътници стават розовата зора, притъмнелите долини, дъхавите горски билки, белите скали, разпилените клони, бистрите потоци, старите чешми, чудните дървета, пъстрите пеперуди, дъждовните капки и дивите коне.

Ден 4 9 Паша, коне
Паша, коне

Мъглата те поглъща.

Сливаш се с вятъра.

Чуваш как летят облаците.

Будиш се с птичите песни.

Заспиваш с гласовете на щурчетата.

Хиляди звезди ти намигат от безкрая.  Всичко става ЕДНО…“

Ден 5:  От Витиня до Свищи плаз – 42 км по билото на планината

Тръгнахме по тъмно покрай ловното стопанство на Витиня. Мълчаливи, сънени и сковани.

Събуждахме се заедно с гората, кипяща от живот.

Осветявахме пътя си с челниците, а наоколо ни обгръщаше плътната стена на мрака.

Отдалеч поразително приличахме на колония от дисциплинирани и равномерностъпващи светулки.

Бавно се промушвахме през гората, а денят неусетно допълзя изпод ниските дантелени облаци.

Стигнахме прохода Арабаконак точно за закуска.

Тук оставихме зад гърба си масива на Мургаш и навлязохме в дебрите на Етрополска Стара планина. След кратката почивка отново се занизаха безкрайните стръмни горски пътечки.

Донапълнихме резервоарите си с вода от бавнотечящата чешма при Стъргелската мандра преди да изкачим билото и да продължим през гората, подсичайки от юг връх Звездец.

Много е различна планината по време на дъжд.

Усещането за пътя също се променя. Точно преди да излезем на откритото било преди връх Етрополска Баба облаците се скупчиха над главите ни и заваля.

Цветни дъждобрани скриха нас и раниците ни. Като шарено разпокъсано стадо продължихме нагоре към Паметника на руските войски в местността Хаджийца. Отдадохме почит на тези, които са вървели по пътя преди нас и се изкачихме още по-нависоко.

Странно е как в планината дъждът ни кара да замлъкнем и да се вглъбим още повече в себе си.

Той е като огледало на душата.

Подсичайки Етрополската Баба, слънцето отново ни се усмихна. Вятърът разгони облаците и през следващите часове се наслаждавахме на равния път и на красивите панорами отляво и отдясно. На юг ни се откриваха невероятно красивите панорами към Средна гора и Пирдопската котловина, а на север е открития рудник на Елаците, който бавно разрушава снагата на планината.

Вървяхме по ръба на горната граница на гората и вдясно от нас се редяха красиви бели мури, преминаващи в полета от хвойна и боровинки.

Интересно ми стана защо не виждаме клек в тази част на Стара планина и се оказва, че той се е запазил само в резервата Царичина. За съжаление иглолистните гори в Стара планина са били подложени на интензивно антропогенно въздействие през вековете и затова липсва устойчив хабитат на клек.

Ден 5 (5) Слънцето отново се усмихна
Слънцето отново се усмихна

Той, за разлика от сибирската хвойна, принадлежи към коренната растителност и като такъв има по високи изисквания към климатичните и почвените условия. Затова лесно бива изместен от вторичните съобщества на хвойна, власатки и др.

Слънцето напече доста силно и бяхме благодарни на сенчестата широколистна гора, която ни скри от лъчите му на слизане към Кашана.

За мен изкачването към седловината преди връх Свищи плаз беше бавно и трудно заради бързането през този ден и натрупаната умора от предишните, но там за награда получихме най-красивите панорамни гледки. Заобиколихме върха и точно тогава ни настигнаха буреносните облаци. Светкавици започнаха да раздират небето. Изведнъж притъмня и по най-бързия начин напуснахме билото към хижа Свищи плаз. И този път извадихме късмет и оставихме бурята да вилнее в долината зад нас.

Ден 6: Старопланинското Конче

Денят ни отново започна рано и бодро. Бяхме готови за новите 37 км, които ни очакват.

През Косишкия превал и връх Косица достигнахме хижа

Планински извори, а от ляво под нас остана резерват Боатин с мечките си и над двестагодишните си букови масиви.

Тук край любимата ми чешма Петте чучура направихме почивка. Бистрата балканска вода непрестанно бълбука, клокочи и пее своята песен, а вятърът я отнася на далеч.

После под краката ни се редят връх Тетевенска Баба, Антонския превал, връх Булуваня, спиращото дъха Старопланинско конче и връх Вежен.

За всички, които ме питат кой ден най-много харесвам да вървя по билото на Стара планина – това е ДЕНЯТ!

Усещането е за пълна чистота, съвършенство, магия, безмълвие, възторг и благодарност!

Като докосване до Рая на Земята.

Рядка красота за очите и блаженство за сърцето.

Природен театър на стихиите и пиршество на сетивата.

Благословията на БАЛКАНА! 

Ден 6 (6) Чешмата
Чешмата Пет чучура

В късния следобед следвайки билото до Горни Ветровити преслап и Превала през цялото време се движихме над горната граница на резерват Царичина.

Ден 6 (10) Между облаците и билата
Между облаците и билата

Името на запомнящото се огненочервено омайниче, което местните хора наричат “царичина”, чудесно приляга на този резерват.

Пропуснахме връх Юмрука заради влажното време, но пък зърнахме красивия параклис „Св. Троица“ и точно се приютихме в хижа Ехо, когато вън отново заваля.

Ден 7: В Царството на еделвайсите

Ставаш в 05:00 ч. Бързаш да събереш багажа.

Тръгваш в 06:00 ч. точно когато зората разкрива феноменалната гледка към долината в краката ти. На входа ме изпраща бял еделвайс. Вървим към Козя стена – в Царството на еделвайсите сме. Мъглата се движи толкова бързо, че всеки следващ кадър е различен.

Ден 7 (1) Еделвайс
Еделвайс

Изгревът го посрещаме на път. Първият слънчев лъч се промушва сред полето от папрат.

Росата още не се е вдигнала и след десетата крачка по пътеката сред боровинки и хвойна, обувките вече са мокри отвън и отвътре. Дори и гетите трудно успяват да те опазят от лекото джвакане през следващите няколко часа.

След папратите и хвойната идват поляните от росни власатки. Толкова са красиви – милионите капчици роса в косите им приличат на малки разпилени стъкълца. Обаче нямам време дори да ги фокусирам и снимам. Закуската от домашна бисквитена торта, мекици и билков чай ни чака на хижа Козя стена.

Скалният ръб ни зове.

Еделвайсите също…

Ден 7 (7) Пътеката между билата
Пътеката между билата

На Беклемето слънцето ни се усмихваше продължително и успяхме да се преобуем за остатъка от маршрута. Естествено планината имаше други планове за нас.

Тъмни облаци от север бързо покриха билото и попаднахме в центъра на проливен летен дъжд.

Конете също бяха слезли предвидливо в ниското. Те, за разлика от нас, предусещат падането на атмосферното налягане.

Ден 7 (10) Светло и тъмно зелено
Светло и тъмно зелено

След час слънцето отново грейна и изсуши дъждобраните ни преди да стигнем хижа Дерменка. А там на вратата, след 27 км вървене, ни чакаше поредният еделвайс и малко след това един вълшебен залез.

Край на втора част.

Следва продължение

Всички прекрасни снимки, може да разгледате в галерията

ГАЛЕРИЯ

2 КОМ–ЕМИНЕ: пеша по гръбнака на Балкана

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения