След като изстрелите на терориста огласиха центъра на Виена вечерта на втори ноември, а властите наредиха посетителите на заведенията, концертните зали и театрите да не излизат от помещенията докато върви операцията по обезвреждането, градът показа характер – музикантите са продължили с изпълненията, за да успокоят притеснените си зрители, а управата на петзвездния хотел „Захер“ спонтанно предложила на хранещите се в ресторанта и на служителите си да пренощуват на място.
Мисля, че заради тази човещина, показвана при всякакви обстоятелства, австрийската столица е най-добрият град за живеене.
Класират я години наред.
Имперският град, градът на сецесиона, на Моцарт, Бетовен и Щраус, е един от най-приветливите за туристите, дори и ако в джобовете им не са предвидени много пари за харчене.
Защото се мисли и за това, че всеки трябва да има достъп до културата и изкуството. Дори и с минимален бюджет, тук човек винаги има какво да прави и няма време да скучае – концерти на открито, фестивали, открити прожекции на филмирани оперни и балетни спектакли, затревени плажове с места за плуване край Алте Донау (Стария Дунав – руслото на реката е коригирано и изправено, а една стара извивка е превърната в място за плаж и водни спортове – бел. авт.), безкрайната Виенска гора и малките винарни в крайградските лозя…
Разположена само на 800 км от България, Виена е една от най-достъпните за нас столици на Стара Европа и от години е сред първите дестинации, към които всеки от нас е поел. И една от най- „изтърканите“ – доста мастило е изхабено от авторите на пътеписи, докато разказват за преживяванията си в Столицата на валса.
Затова ми се ще да споделя някои детайли от нейната приветливост и достъпност, които сама съм открила, разхождайки се безцелно из улиците и площадите като турист, не като местен жител.
Как се прави виенска торта
Напълно достъпно, че и безплатно, е да наблюдавате на около метър разстояние как действат сладкарите в кухнята на знаковата сладкарница „Демел“. Тя се намира на метри от централния вход на двореца „Хофбург“ на една от най-старите улици в града „Колмаркт“ (Пазарът на въглища, адресът е Kohlmarkt 14) и със сигурност всеки, разходил се из центъра на Виена поне за час, е минал и оттам, макар че може и да не я е забелязал, преситен от изобилието на заведения.
Именно в „Демел“, според легендите, през 1830-те г. е чиракувало детето Франц Захер. Поради болест на шефа си 16-годишният младеж е трябвало бързо да направи торта, но объркал рецептата и пропорциите, създавайки авторския си шедьовър. Войната между „Демел“ и „Захер“ впоследствие преминава на съдебна територия, но днес двете сладкарници съжителстват миролюбиво на по-малко от километър една от друга. Все пак „Демел“ е с по-дълга историческа традиция – основана през 1786 г., и именно тя е официалният доставчик на императорския двор.
Днес обаче управата е съвсем демократична. Всеки може да влезе, да премине покрай щанда за покупки и салона за хранене (атмосферата там си заслужава и да поседнем на едно истинско виенско кафе) и да продължи към кухнята. Тя е отделена със стъкло от посетителите, но можете да останете колкото пожелаете и без да сте клиент. И да наблюдавате как тортите „Демел“ се извайват от ръцете на майсторите и техните помощници.
Асансьор без спирка
Всички посетители на Виена, искат или не, минават по няколко пъти на ден покрай Виенското кметство. Централната сграда в неоготически стил привлича отдалече погледите с островърхия си покрив, но рядко туристът има време да надникне и вътре. Ако имате свободно време и сте наблизо, особено ако ви придружават деца, се отбийте в сградата, до която достъпът е свободен. Тук може да се повозите на асансьор, забележителен с това, че не спира на етажите. Двете облицовани в дърво кабинки се движат едновременно в противоположни посоки непрестанно. Те са без врати, а скоростта им е достатъчно ниска, за да успееш да влезеш или излезеш. Все пак се изисква известна пъргавина и концентрация. Ако изпуснеш, след 8-10 секунди идва следващата платформа. Доста е забавно.
Ако имате и специален интерес към условията, в които работи кметът на най-добрия град за живеене, можете да се включите в безплатните обиколки на кметството с екскурзовод всеки понеделник, сряда и петък от 13 ч. Входът за тях е откъм гърба на сградата.
Още една държава в списъка на туриста
Гостът в столицата на Австрия има шанса да „отметне“ още една „държава“ в списъка на посетените от него, без дори да напуска Виена. Държавата Кугелмугел е основана през седемдесетте години на 20 в., а границите й – доста тесни впрочем, са в знаковия парк Пратер, който туристите, особено ако са с деца, рядко пропускат. Не знаят обаче, че само на 5 мин. от входа му се намира тази особена забележителност. Оранжевият „портокал“ на Кугелмугел е ограден с бодлива тел, както някога границите на Източния блок, а територията му се измерва в единици за обем – 236 куб. м. Основател на портокаловата държава е местен ексцентрик, който години наред е водил спор с властите за правото си на строеж и накрая надделял с аргумента, че кълбото му реално не е на земята. В крайна сметка човекът е оставен на мира, оградил се е от всички страни и пребивава в усамотение, а мястото става притегателно за любознателните туристи.
Колко прави 22:7
Колко прави 22:7? От прогимназията знаем, че приблизителният отговор е 3.14, но това всъщност е т.нар. безкрайна дроб или числото Пи, което помага в решаването на задачи за окръжности. Около числото Пи има интересна виенска история, която без да има край – каквото е и решаването на задачата „22 делено на 7“, се разказва в подлеза до централната църква „Карлскирхе“ (възлова спирка на градския транспорт Karlsplatz, около 5 мин. пеша от Операта). На огледална стена в едно от разклоненията на подлеза безкрайното делене продължава от 2006 г. насам, изписвайки знаците след десетичната запетая върху огледална стена години наред секунда след секунда.
Това е част от проекта „Фактоид“ на канадеца от китайски произход Кен Блум, който описва света и Виена в числа – от наглед безполезно-шеговитата информация за това колко шницели са изяли виенчани към 1 януари, колко книги са заели от библиотеките, колко души са влюбени в града, до това колко милиона дни остават, докато Чернобил стане отново годен за живеене, колко хора страдат от недохранване или се разболяват. Числата се менят на базата на математически алгоритми, основани на научни изследвания, а чрез огледалните повърхности на стените творецът въвлича минувачите в проекта и прави по-видима връзката между архитектурата, науката, обществения живот, изкуството и личността.
Примерът с „Фактоид“ е само едно от хилядите проявления на улично изкуство, в което човек е потопен ненатрапчиво, но постоянно, дори и да се е поуморил от обикаляне на художествените галерии и музеи.
Най-малката къща на Виена
На ъгъла на улиците „Бурггасе“ и „Брайтегасе“ вече близо 150 години стои най-малката къща във Виена. Мнозина я подминават, обхождайки музейния комплекс „Музеумсквартир“ напът към уютните заведения на Шпителберг. И въпреки че е означена от общината като историческа забележителност, не е включена в пътеводителите.
Площта й е точно 14 квадратни метра при това на два етажа, а откакто е вдигната – през 1872 г., та и до днес е часовникарско ателие на фамилия Шмолгрубер. Хвърлете й един поглед, ако сте стигнали до „Бурггасе“ и „Музеумсквартир“ (Кварталът на музеите събира в едно колекции на модерното изкуство и София би следвало да се поучи от австрийската си посестрима, която е предоставила за целта бившите имперски конюшни. Уви, в България се случи така, че разрушаващите се царски конюшни пламнаха в пожар, предизвикал съмнения за много по-различни интереси от тези на изобразителното изкуство).
И най-голямата
Най-дългата сграда, ако не в света, както твърди „Уикипедия“, то със сигурност в Европа, също се намира във Виена. Това е кереминедочервеният блок с общински жилища „Карлмарксхоф“. Издигнатата през 1927 – 1930 г. „червена стена“ е дълга 1100 метра, а за да отидеш при комшията от първия до последния вход е достатъчно да пропътуваш само… четири спирки с трамвая. За да я разгледате, да се разходите из вътрешните й дворове и да добиете представа как изглеждат и се поддържат общинските жилища в града, трябва да хванете зелената линия на метрото U4 до спирка Heiligenstädt.
Наблизо е емблематичният завод за оползотворяване на боклук, проектиран от легендарния виенски архитект Фриденсрайх Хундертвасер (за него трябва да слезете на предишната спирка Spittelau) , а по пътя на линията на метрото в една от наземните отсечки можете да мернете вдясно по посока на движението и сграда, проектирана от Заха Хадид на брега на канала.
Апартамент в резервоар за газ
Ако живееш в този забележителен град, е възможно домът ти да се намира в резервоар за коксов газ. Четирите стари резервоара в някогашните покрайнини на града, строени в края на 19 в., днес са свързани с остъклени тунели и изпълнени с нов живот чрез жилищата в горната част и магазините, кината, заведенията, музеите и залите в долната. Дотам се стига с оранжевата линия на метрото U3 до спирка Gasometer, ако искате да ги разгледате от близо. Можете да ги зърнете и ако пътувате с кола или автобус по магистралата от България или от летище Виена от лявата страна по посоката на движението.
Заглавието на тази статия – “Хора, къщи , салтанати“, е цитат от безсмъртния „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов и е вече до голяма степен клише, с което ние, българите, описваме Виена. И всъщност с тези три думи сякаш е казано всичко – дори Алековият герой поставя на първо място хората – онези, аплодирали свирещите на бис за тях музиканти в нощта на стрелбата, следват къщите, които не падат под напора на времето, а придават нов смисъл на живота, и „салтанатите“ – дворците, добавящи стил, изисканост, чар и опора на този толкова човечен град.