Какво предстои днес? С тази мисъл се събудих…
Ще пътуваме през Kirkjubæjarklaustur – Skaftafell – Jökulsárlón – Höfn….
Този труден исландски език! Така и не възприех нищо от него… Обикновено в странство се опитвам да науча 10-15 думи, които са задължителни: учтиви, за поздрав и най-вече за благодарност.
И да разбирам когато ме „попържат“, за да не се усмихвам възпитано-любезно…
На острова ми е трудно да прочета табелките, а и не се старая… все едно нищо не мога да запомня.
Между другото исландският става официален в страната едва през 2011 години.
Накратко: той е най-западният индоевропейски език, преди португалците да усвоят Азорските острови.
Малко езикознание: исландския, фарерския, западно норвежкия и мъртвия норн образуват групата на западните скандинавски езици; а източните са шведския, датския и източно норвежки.
Двете групи силно са повлияли на съвременния норвежки език.
Днес скандинавските езици се делят на:
- Континентални – датски, шведски, норвежки и;
- Островни – исландски и фарерски.
Всичките са в германската група. Исландският е съхранил 4 падежа. Той е синтетичен и консервативен, например има много склонения-изключения. Сравнителната му изолираност и спецификите, които изброих, го правят сходен до древно скандинавския.
Интересен факт е, че съвременните исландци с лекота могат да четат и разбират старинните еди и саги, както и друга класическа скандинавска литература X—XIII вв.
Историята на исландския език започва от 9 век, когато идват заселници норвежци на острова. Първите писмени паметници се появяват през 1100 г.
Езикът на ери и саги се нарича древно исландски – това е диалект на старо скандинавски, общ за викингите, изпъстрен с келтски думи. Отдалечеността му от материка го е съхранил чист и със собствено развитие. Изолиран, обособен, интересен факт е, че днес е много отдалечен и от норвежкия, от където е тръгнал…
Силно повлиян от датския, все пак Исландия дълго е била под техен протекторат и владичество.
Правейки сравнение, че съвременните исландци обичат и четата сагите си и едите, нас, днешните българи, доста би ни затруднила старобългарската литература в оригинал…
Силно бях впечатлена, че островитяните говорят свободно отличен английски и немски.
Част от инициалната им идентичност е, че исландците нямат фамилии.
През 1925 г. има издаден специален закон, който забранява на гражданите да имат фамилии. Днес само 9% от населението има, запазени.
Най-популярни са: Tulinius, Dahl, Norddal. Родовото начало се изразява чрез бащино име. То се образува като към името на бащата в родителен падеж се прибави „син“ или „дъщеря“ – son или dóttir. Например, синът на JónPétursson ще се казва АурниЙоунсон ÁrniJónsson, а дъщеря му — Агнес Йоунсдотир AgnesJónsdóttir . Така имаш чувството, че всеки втори човек е син на Иванили Димитър, на исландки обаче…
След това отклонение, без което като филолог не мога да не задълбая, продължаваме пътуването…
22 юли започва мрачно.
Днес предстоят 280 км.
Сутринта отново минаваме покрай базалтовите колони на Reynisfjara (Рейнисвяра) около селцето Вийк. И тръгваме през обширно плато, на което има хиляди купчинки с камъни…
Еколозите исландци, като видели, че туристите обичат да правят каменни грамади, предприемчиво, за да опазят обширни полета от лава, докарват всяка година по един самосвал камъни. Стройте си на воля, добре дошли!
Така полетата от лава /цели 565 км2/ са осени с причудливи архитектурни туристически приумици. Е, ние не пропуснахме да дадем принос към някоя грамада. Нарекох си ги „туристически фъншуйчета“.
Оттам се насочваме към Skaftafell (Скафтафетл), зелен оазис, сгушен под големия ледник Vatnajokull (Ватнайокутл), заобиколен от черни пустинни пясъци.
С площ от 8 100 км², Ватнайокутл е най-големият ледник в Исландия и Европа, а едноименният национален парк е втори по големина на Стария континент.
Разхождаме се до „челото” на ледника, без котки: не е загуба…
За ледниците, ако желаеш разходка, се качваш на специална фадрома с огромни 6-8 колелета и от високо се наслаждаваш на бяло-сиво-черна маса. За мене не беше атракция, освен, че „яздиш“ и съсипваш ледника с тези огромни кола….
Помислено е отново за всичко.
Пътят си е строго начертан. За безопасност и съхраняване на леденото пространство.
Националният парк Skaftafell е основан през 1967 г.
Защитен е от северните студени ветрове с величествени планини и тонове лед…
Потресаващо красиво място.
Нереално!
Тази дума ми е в непрекъсната употреба на острова. Самите исландци обожават парка и можеш да ги видиш тук по всяко време на годината. И както те обичат, забулват всичко в мистерия.
Огромните вулканични камъни са покрити с ярко зелен, кадифен мъх, под който са заспали лоши елфи…
Трябва да пазиш тишина да не ги събудиш. Те излизат през нощта, за да правят пакости….
Половината от населението твърдо си вярва в тях.
Високи около метър, с големи уши…. Съвсем не са приказни добри герои, има всякакви… Но ако срещнеш лош – може да те замрази с поглед.
Не ги гледайте в очите при среща!
Имат си и столица – със сложното име – Хафнарфьодур.
Паркът е осеня с гори, което е уникално, имайки предвид честите изригвания, предизвикващи не само горски пожари, но заливане с лава…. И отделяне на въглероден двуокис. Тук може би е най-залесената част на острова.
И прекрасният водопад Свартифосс (Svartifoss), станал визитна картичка на парка.
Уникалното е, че водата тече край шестостенни колони от черна лава, дали името му. Колоните са се образували вътре в самата лава от бавното й застиване, после кристализация….
Аналог на колоните видяхме по-късно в местността „Пътят на гигантите“, на север. А под напора и мощта на водата, която обточва камъните, някои имат формата на игли.
Тези базалтови игли и колони са вдъхновели исландските архитекти и да създават шедьоври на класически здания, най-известно от които са катедралата Халдгримюр и Националния театър в Рейкявик.
Уникалните черни базалтови колони застинала лава сякаш правят естествен ореол на водата…
Не висок водопад, само 8 метра, но изключително живописен – приказен и зиме и лете…
До него се стига по отлично укрепена пътека, която лъкатуши през приказно красиви места. Може би тук е мястото да кажа, че паркът е достъпен за хора с увреждания. Помислено е за всичко. Може би има на какво да ни научат северните народи, уж нас хората от юга, които незнайно защо се смятаме за по-сърцати и сърдечни…
От водопада има две пътеки – едната води до най-високия връх в Исландия Хваннадалхнукур (Hvannadalshnúkur), – 2109 м., а другата към ледника Скафтафетлскйокудл(Skaftafellsjökull).
Националният парк е едно от най-красивите места на земята, събрал в себе си контрасти: от величествени върхове на планини, лъкатушещи реки, водопад, гъста турндрова, карликова растителност, огромен ледник.
Продължаваме към ледената лагуна Jökulsárlón (Йокулсарлон) – една от големите природни забележителности на острова.
Това е най-дълбокото езеро в страната (180 м), като размерът му се е увеличил близо 4 пъти от 70-те години насам.
По повърхността му плават стотици синкави парчета лед, отчупили се от постоянно отдръпващия се ледник Breiðamerkurjökull (Прейдамеркюрьокутл или нещо такова) в близост.
Пълно е с птици, които са кацнали на късовете снежна повърхност и шумът е невъобразим….
Как да пропуснеш обиколка с лодка по лагуната!
С тази амфибия, добре екипирани се спускаш в ледената вода…
Струва си тая разходка, въпреки многото народ и поне едно половинчасово чакане, след предварително записване, още от България…
Задължителна е бутилчица с уиски или друг твърд алкохол, защото ледът, който взехме от лагуната, е на 1000 години – истинско удоволствие да пийваш огнена водичка в съчетание с древен лед…
Амфибията лавира между огромни, разнообразни отломки късове лед…
Водата е спокойна, езерно гладка и наситено небесно синя.
Няма дълбочина – никаква прозрачност.
Следобед пристигаме в приятен пристанищен град Höfn (произношението е нещо като Хепн), известен като столицата на омарите за северна Европа. Градчето си има всичко: собствен водопад, за зимата ски шанца и влек, разкошен градски басейн с гореща води и всички екстри за СПА…
Макар и доста сериозно цифрово изражение лангустата – този вид мекотело е най-популярен тук. Заслужава си. Порцията е огромна!
Исландците са със самочувствие на гурмани и естети към кулинарията. Горди са с местните си подправки – треви и билки… Което расте тук в естествената си среда. И са ненадминати майстори в рибните деликатеси…
Заслужено е да се възнагради туристът за впечатленията от приказния ден.
Край на втора част.Следва продължение.
