сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

АФРИКА. СЪРЦЕТО НА МРАКА

ДАРИНА ВАНКОВА

Денят тихо отстъпваше пред здрача и на сбогуване удължаваше сенките на редките дървета и разрошваше тревата на саваната.

***

Спирам и прекъснам на най-интересното място?, за да подредя

хронологично частите, в случай, че искаш да разбереш всичко и до края, читателю!

Въведение: Пътешествие с магнити. Хладилникът и вселената

Първи разказ: БЪЛГАРИЯ. ГОРДОСТ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Второто виртуално пътуване е до: АФРИКА. СЪРЦЕТО НА МРАКА ???Тук си, читателю!

За да се прехвърлим чак: РУСИЯ. СТО ГОДИНИ САМОТА

И приключим в Азия, пред стените на затворената: СЕВЕРНА КОРЕЯ. ВЪЛШЕБНИКЪТ ОТ ОЗ

Пътят пред нас изглеждаше безкраен, сякаш можехме още векове да бродим по двата коловоза в сухата жълта земя, никога разоравана, никога поливана с вода, пот и сълзи, не родила жито и не молена за добра реколта. Някъде далеч синееше Килиманджаро.

Уникален костюм
Уникален костюм

Бяхме изморени и разочаровани. Водачите се опитваха цял ден да ни срещнат с дивите  животни, слизаха от джиповете, разглеждаха следи, разравяха ги с пръчки и дори помирисваха пътя, но примадоните на местната фауна бяха изчезнали. Нито елегантни жирафи, нито стадо слонове или зебри, да не говорим за ловуващи лъвове и леопарди.

Показваха ни растения, забавляваха ни с разкази за местни обичаи и африкански легенди, но всички знаехме, че не очаквахме това. Бяхме пътували дотук, за да затаим дъх пред  дивата хубост на някоя антилопа, да чуем вика на разярен лъв, да потръпнем пред величавите фигури на слоновете. Мечта от детството или история от книга, преклонение пред богатството на неовладяната природа, малко хвалби пред приятели вкъщи, снимки в социалните мрежи. Нищо по-малко от това не искахме от Африка.

Празник
Празник

Внезапно нашият водач спря колата и вдигна ръка, после посочи вдясно. Там преминаваха няколко черни биволи, по-дребни от очакваното, некрасиви и невъзпети от разкази за сафарита. Затаихме дъх, нашият час бе настанал. Извадихме фотоапаратите, прицелихме се съсредоточено и започнахме да стреляме. Онзи ден все пак имаше някакъв улов.

Номади в Сахара
Номади в Сахара

Никога не съм ходила в Африка и надали някога ще отида. Този кратък разказ е плод на европейската ми представа за континента, банално, но вълнуващо клише за любителите фотографи от средната класа. Защото богатите ходят на сафари, за да убиват наистина.

Тотемът благославя
Тотемът благославя

Африка, разбира се, е много повече от това. Тя е вторият по големина континент и се състои от различни държави – от наследници на древни цивилизации, като Египет, до слаборазвити и бедни, като Сомалия, Демократична Република Конго и Южен Судан. На север от Сахара е част от богатата култура на Средиземноморието, а на юг е онази тайнствена, привлекателна и необятна територия, която вълнува въображението на европееца и предизвиква предприемаческите му инстинкти.

Едни от най красивите хора от Африка са в Мавритания
Едни от най-красивите хора от Африка са в Мавритания

Съществуват поне два мита за европейското отношение към континента – романтичното пътуване към неизвестното и колективната вина от колониалната експлоатация.

Моята романтична Африка не е сафари в природните паркове на Кения или Танзания. Това е пътуването по река Конго, описано от Джоузеф Конрад в неговата великолепна книга “Сърцето на мрака”.

Тъмната вода, която бавно поглъща знаците на цивилизацията и ражда джунглата наоколо, отмива европейските представи и ни води в дълбините на континента и на собствените ни души. Ние сме това, което остава от нас след мрачното пътуване и след най-ужасяващата среща – не с местните жители и хищници, нито с дивата природа, а със собствените ни страхове и желания.

Шаман разговаря с духовете на предците
Шаман разговаря с духовете на предците

Търсенето на началото, това е моето очакване от въображаемото ми африканско пътешествие. Началото на човешкия род, кой знае защо напуснал райската градина и тръгнал да покорява нови територии. Началото на човешкото самосъзнание, още преди представата за добро и зло и много преди религиите и културата. Бих искала да открия доколко сме останали същите и доколко сме се променили от онзи момент, в който не сме били цивилизовани, образовани и променени от модерния начин на живот. Все си мисля, че в крайна сметка ще се окаже, че сме си останали същите.

Тамбукту
Тамбукту

Беше една от Новите години, които въодушевено празнувахме по времето на социализма. Бях още дете, недостатъчно пораснала, за да се събирам с приятели на този ден, но все пак ми беше малко скучно с родителите, с тяхната голяма и шумна компания, с шегите и наздравиците около отрупаната с ястия трапеза. След полунощ чичо ми взе един малък телевизор и го сложи в спалнята, после затвори вратата. Промъкнах се след него, беше тъмно, само на мътния екран се движиха фигури на музиканти. Заслушах се и постепенно открих онази следа от Африка, която винаги ще нося през годините. Джаз.

Джазът е съвършената хармония между европейските и африканските култури. Звуците на класическите инструменти, струнни, духови, ударни, обогатени от африканския усет за мелодия и ритъм, както и от традицията на общуване чрез звуци.

Африканските езици са силно интонационни, така една и съща дума може да има различни значения в зависимост от начина, по който е произнесена. При това, отдалечеността на отделните селища е принудила местните да намерят лесен начин за комуникация – чрез там-тами.

В Европа подобна функция имат църковните камбани, но техният език е сравнително простичък – покана за молитва, празник или тъжно събитие.

Африканците буквално могат да разговарят чрез своите барабани и да съставят от техните удари сложни послания. Всичко това предопределя чувствителността им към звуците, песните и ритъма и създава една нетипична за европееца хармония, в която класическите правила за музициране могат да бъдат нарушавани и да бъде сътворена нов тип музика, с особено общуване както с публиката, така и между отделните инструменти.

Това е моята Африка – не място за завладяване или екзотични приключения, а присъствието й в литературата и музиката. Но кой знае, може един ден да потегля на сафари, на пътешествие с лодка по Конго или в пустинята Сахара. Човек може винаги да изненада себе си.

Има и още един разказ, особено болезнен напоследък, за колониалната експлоатация. Конго е ярък пример за нейните мрачни страни, за болката на африканските народи и за развитието на европейското чувство за вина. Тази територия е била не просто белгийска колония, което все пак означава някаква държавна отговорност, администриране и поддържане на поне привидна законност, а лично владение на белгийския крал Леополд. Там са се случвали неща, които са едни от най-ужасяващите страници от човешката история. Само един пример – ако местните, третирани като роби, не работели достатъчно ефективно при събирането на естествения каучук, просто отрязвали ръцете им, включително на децата.

Посвещение на деца в ритуал
Посвещение на деца в ритуал

Днешното западно общество, технологично напреднало, просветено и разглезено, се чувства длъжно да изпитва вина за колониалното си минало. Доколко това е искрено и нужно, е тема на друг разговор, но се радвам, че съм българка. В моята страна е имало роби, но не от Африка. Ние самите сме били роби.

Но по-късно, през Възраждането български търговци не са мамели необразовани африканци и плантатори не са изнасилвали чернокожи момичета. Били сме бедни и не сме използвали слабостта на други народи. Били сме поробени, после колония, а не империя. Затова сега мога да нарека африканците негри, без да влагам обида в това и без да се чувствам виновна. Мога да се радвам на наследеното от предците си, без да мисля, че е напоено с кръв. И мога да чувствам превъзходство пред някои богати нации, които сигурно биха пренаписали историята си, стига да можеха.

Африка е миналото и може би бъдещето на човешкия род, нека не забравяме, че 77% от жителите са на възраст под 35 години. Тя вероятно е на път да се отърси от битието си на източник на евтина работна ръка и цивилизационна пустиня.

Може би няма да бъде сърцето на мрака, а сърцето на светлината.

Мали, Бамако, 1970 г
Мали, Бамако, 1970 г

Всички снимки са предоставени от Мария Радева – те са пощенски картички, купени през 70 и 80 години на миналия век от Северна Африка: Мали, Тунис, Алжир, Мавритания, Мароко, Гана.

Колекцията, може да разгледате в галерията.

ГАЛЕРИЯ

АФРИКА. СЪРЦЕТО НА МРАКА

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения