сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

АЛБАНИЯ

Мария Радева

С коя страна да започнем рубриката „Европа“?!

Спонтанно решихме: с Албания. Да, с република Шкипърия, защото страната се намира в Южна Европа. Накрая на континента.

“Спонтанно се организира и моята екскурзия за Албания. Беше един горещ август 2015 г., точно бях омъжила дъщеря си и имах нужда от почивка. Обадих се на приятели, но никой не искаше да дойде с мен при шиптърите. Решиха, че съм твърде смела и рискувам. Като не иска никой да идва, мога да отида и сама. Започнах да ровя с коя фирма да пътувам, защото определено не е за сама жена, и попаднах на Лили Душкова и фирма „Алиса Турс“. Ами, не ви я препоръчвам…

От дума на дума се оказа, че моя много близка приятелка ще бъде нашият водач – София Николова, ето компания и повод да бъдем заедно, което не се е случвало от студентските ни години…

София е опитен екскурзовод и нейният професионализъм допринесе за чудесното прекарване и разрешаването на неочакваните неприятности, които ни се случиха.

Анотация на програмата гласеше: живописна Албания – ”Земята на орлите” и Македония – ”Земята на комитите”! На втората част няма да се спирам.

Тръгнахме рано призори от паркинга на катедралата “Александър Невски”. Бях настанена като ВИП персона зад шофьора на единична седалка и собственичката си остави чантата до мен. Каза няколко думи и тръгнахме. Поглеждам на седалката: плик, издут със солидна сума пари… Развиках се, спряха автобуса и извикахме Лили Душкова да си вземе плика…. Щеше да ми излезе ваканцията чист бонус! С почерпка в допълнение…

Пътят не е дълъг – 536 км, но магистралата е само до някъде, през останалото време катериш високопланинско шосе, с две платна, остри завои и изкачване. София – Охрид – Дурас или Дуръс – пишат го и по двата начина – го взехме за ден.

Разбира се, по пътя се отбихме в култовото заведение: „Мекиците от Странджа“ – представете си:

  • една огромна мекица, току що опържена;
  • с парче домашно сирене;
  • и айрян от истинско краве мляко.
  • А край тебе джаз музика и основно се говори на турски?!

От тук насетне селищата рязко се променят – красиви къщи, с колони, явно тук са на мода, с поне 3-4 нови джамии и развято албанско знаме, а сме в Северна Македония… Видях много забулени жени. В шок съм.

Минаваме Охрид и пред нас с пълния си блясък се разстила езерото. Наистина е едно от най-красивите и най-дълбокото в Европа. Заобиколено от планини, разделено между Северна Македония и Албания.

София много експедитивно и експертно ни превежда през границата. Нямаме никакви проблеми. И тук започват изненадите.

От предварителните ми проучвания, очаквам смайване и сюрпризи.

Веднага след границата спираме и се „любуваме“ на бункерите. Целият баир е осеян с тях. По времето на дългото управление на Енвер Ходжа всяко семейство е било длъжно да си има бункер. Вождът е бил параноик на тема, че световният империализъм ще нападне Албания и населението, следователно, за да не бъде унищожено и за да се отбранява притежава бункери…

В наш дни рушат бункерите и продават арматурата за скрап. Но явно са толкова много, че ще има поне за още 100 години.

3 Бункер до бункер

Следва контраст – очаквах силно строителство на джамии, забулени жени и върл ислямизъм…

Оказа се, че албанците са

  • изключително атеисти, толерантни към религиите изобщо, има много смесени бракове между мюсюлмани и християни, почти 99%
  • грамотни и са най-четящите хора може би в света!
  • притежават силно национална и най-вече родова принадлежност. Например, тук вендетата е много по-страшна, отколкото при италианската мафия. Изобщо толкова интересни неща за една абсолютно непозната страна… Да, жестока кръвнина до заличаване на рода. Ако единият род убие някой от другия – защото законът е „око за око, зъб за зъб“ – не се подбира, може и момичета да загинат. Има с години затворени деца по къщите, защото навън ги чака сигурна смърт.
  • Енвер Ходжа е решил много мъдро въпроса с вендета – въвел е закон от двата рода да се заравят живи и по време на цялото му управления са забравили за родова мъст. Сега отново се възражда… Уви.

Така че „комунизмът по албански“ е донесъл май повече положителни, отколкото отрицателни моменти в развитието на албанското съзнание. Разбира се, не е така едностранчиво, сложно е.

  • Още с влизането си поразява моделът коли – тук се признава само „Мерцедес“. Няма значение на колко години е, важното е да е „Мерчо“.
  • И количеството автомивки. Че имат много вода, е ясно – където копнеш, блика вода. Планински район, но такъв култ да си поддържаш колата чиста, другаде не съм видяла. От границата по цяла Албания може би „на всеки километър“ има автомивки. Те са обикновено един маркуч, често посред нищото. Клиентът спира и от някъде изниква младеж да му мие колата.
  • Пътищата, особено асфалтираните, са от близките 5-8 години. Но активно се строят и то добре, с качествен и количествен асфалт. Виж откъм култура на кормуване са много далеч. Явно отскоро карат коли.
  • А пешеходците дават постоянно „фира“. Не са дисциплинирани: пресичат както и където им падне. И май на място си остават… В Тирана има и пешеходни пътеки, и надлези, но не ги признават. Пресичат си по средата на 4-лентовите магистрали… И трагичните резултати са налице. За седмичния ми престой видях два фатални случая.

Един своеобразен свят, дълго време изолиран… Но за съжаление възприемат скоростно лошото.

  • Например: страхотно замърсяване, безразборно строителство, свръх застрояване. Скоро от чистата им природа и девствена плажна ивица няма да остане нищо.
  • Къщите са нови като наколни жилища. Първият етаж е необитаем, защото не обичали да са до земята. Нали са орли… Нагоре красиви, с ярки цветове, измазани, с PVC дограма, красив двор. И извън имота – пълно с боклуци…

Повечето албанци, особено младите, работят в Италия. Но парите си влагат у дома, връщат се.

И така след толкова информация и колоритни впечатления стигаме Дуръс. Нашата цел е крайбрежната ивица, където се настаняваме в хотел „Елба“. И тук започва веселата част. Всички са в този хотел, само ние двете със София се оказваме, че стаите ни са непочистени и ни предлагат в отсрещния блок два апартамента. Изненада: жилищата са потресаващи! След къпане в банята моята се наводни, а при Софи не работеше тоалетната… Пардон, грешка, климатикът течеше и наводни апартамента…

Изобщо изкарахме една кошмарна нощ, но решихме, че от утре ще сме в „хубавия“ хотел… На сутринта се оказа, че нашите спътници са в потрес от хотел „Елба“ – кой няма мрежа, на друг казанчето разбито, трети няма душ, за тоалетните да не говорим и т.н. и т.п.

Както управителката и собственичка говореше някакъв език, изведнъж забрави всичко. Извика едно момче, което уж знаело български, оказа се, че само поназнайва… И понеже бе събота, партньорите на „Алиса Турс“ бяха неоткриваеми…

Но София се справи. В крайна сметка спахме още една вечер в този кошмар и на следващия ден ни заведе в другата част на крайбрежната ивица в чисто нов, току що открит 4 или 5 звезден хотел. В Албания няма нашата европейска категоризация на хотелите – слагат си звезди както им хареса, 4-5 звезди е по моя оценка. В него имаше Интернет и всичко, каквото си поискаш. Разкошен частен плаж и прекрасни басейни…

Сега бяхме готови за почивка и албански приключения, позитивно. Ривиерата им е уникално красива.

Морето е плитко поне 100 м навътре.

Пълно с хотели, опитват презастрояване по наш начин. За сега добре се справят.

Откъм канализация също в най-скоро време, ако не предприемат крути санитарни мерки, ще са като Черно море. А тук е Адриатика.

Ето няколко града, които посетих и моите впечатления от тях.

Драч на български – вторият по големина в Албания, най-голямото пристанище.

Тук се среща старото с новото. Архитектурата им е безподобна. Както си е старата сграда отгоре, се надстрояват още 2-3-4 етажа, колкото разрешават основите и е със съвършено друг тип архитектура.

Павираните улици ми приличат на португалските – дребен калдъръм, плътно нареден, с изрисувани шарки от разноцветните камъни.

В нашата история Драч от времето на българските царе Борис Покръстител и Симеон Велики, родното място на Ангелогласния… Ами спомнете си романа на Димитър Талев – трилогията за цар Самуил. По тези земи са се развивали събитията. Понеже скоро си бях препрочела книгите, имах чувството, че всичко ми е родно и близко. И не съвсем.

„Изръшках“ крайбрежната алея, стария град, разходих се зад крепостните стени, видях римския амфитеатър, венецианската кула. От терасата на атрактивна панорамна сладкарница се отбих за чаша отлично кафе и споделям снимки към града и морето.

Тирана – личи си, че е столица.

Чиста, спретната, къщите са в ярки и наситени цветове.

Иначе откъм движение направо си е страшно: няма мигачи, никой не спазва предимство, но пътищата са перфектни. Строят ги със свои пари!

Няма проблем с паркирането – имат подземни гаражи. Мисли се. Просторни улици, отлични тротоари.

Просяци не видях.

Естествено разгледахме: пл. “Скендербег” с паметника на националния герой на Албания, Двореца на културата, операта, джамията Етембей от 18 в., Парламента, Университета, паметника на майка Тереза, новопостроената източноправославна катедрала Св. Богородица – невероятна модерна архитектура.

Пихме страхотно кафе на върха на най-високата им сграда, на която се върти последният етаж.

От там са панорамните снимки на града. Той е обрамчен с високи синьо-зелени планини.  

Красиво! И започна да ми харесва еклектиката на всяка една достроена сграда…

Старата столица град Круя – родното място на националния герой на Албания Скендербег.

Разходка из старата чаршия, където можем да си избереш красиви и характерни за страната сувенири. От уличката на занаятите си купих оригинални обици и гривна. Рекламират ги като албанско сребро. Нищо сребърно нямат, но се някак си естествено потъмнели и до сега не са се променили, мислих, че са някакво менте. Тежки и ефектни.

Да знаете: ако се пазарите, ще ви уважават!

Живописната улица ни изведе до историческата крепост, от която Скендербег в продължение на повече от 20 години защитава родната си земя от турците. Конякът им носи неговото име, много е добър. Изобщо Скендербег е изключително тачен и има защо.

Берат (ЮНЕСКО) – „Градът на хилядите прозорци”, старинен град с характерна архитектура, живописно разположен върху хълм, опасан от р. Осум.

Много напомня на Велико Търново. Почти същата архитектура и искряща зеленикаво-синя вода на реката. Не ви ли прилича на Осъм?! Незнайно защо не съм снимала…?!

Смята се за най-древното селище в Албания, основано от илирите /древно балканско племе като даки, траки/ преди около 2000 г.  

В етнографския музей научих, че албанците идват от Ноевия ковчег от Кавказ. И наистина, възможно е, защото танците им са много близки до кавказките народи.

А езикът им е древен, индоевропейски, но със собствен клон. Може би илирийски? Не е ясно от кой палеобалкански език произхожда точно. Премесен с много латински думи, турски, италиански и старобългарски.

В Берат се пазят мощите на Св. Горазд и Св. Ангеларий! Градът е бил част от Първото и Второто българско царство. До XVII век носи и българското си име Белград.  Мощите на учениците на св.св. Кирил и Методи се пазят в уникална местна църква. В нея освен творбите на иконописеца Онуфрий можете да видите единствената олтарна икона в света на Богородица, която държи младенеца в дясната си ръка вместо в лявата, както и яйца от птицата Ему, които пазят дървения олтар от набезите на мравки и други насекоми.

Недалеч в Арденица се намира мъжкият православен манастир „Рождество Богородично”, върху чиято най-стара църква (10 в.) от времето на Цар Борис І Покръстител, е съграден по-късно (13-14 в.) днешният манастир, в който все още витае българският дух!

И не на последно място да спомена за храната. Тя е невероятно вкусна, защото е истинска. Пътувайки, наблюдавах как са обработени старателно и превърнати в тераси стръмните склонове на планините. С магаренца и тук там някой кон. Изключително трудолюбив народ.

Земята им ражда плодове, зеленчуци поне две-три реколти годишно. Всичко е еко, както е модерно да се казва. Дори брашното им. Какво ли не ядох. Като се почне от тестените им бюреци, баници, сладкиши, сладка, месо, и риба, естествено. Няма свинско. Маслото, млякото са фантастични. Искаше ми се да докарам поне по няколко кг продукти.

Плато с калмари, миниоктоподи и скариди е пъти по-евтино от Гърция.

В Албания можете да опитате и традиционните балкански ястия като мусака, дроб сарма или разни глави…

Пиците и спагетите са все едно направени в Италия, тъй като майсторите им често са се научили да ги готвят именно в съседната страна.

Еспресото е силно и ароматно.

Освен тирамису за десерт можете да хапнете сочни пресни плодове, трилече (подобен на реване десерт с глазура, сиропиран с три вида мляко и сметана) или крем карамел.

Бирата им се оказа превъзходна! Както виното и ракията.

И след всичкото това ядене не съм напълняла нито грам! Това се казва храна. Като от едно време.

Самите албанци не са пълни. Дребнички, пъргави, тъмнокоси и работливи. Сърдечни и добронамерени. С търговия обикновено се занимават мъже. Имат много деца – поне по 3-4  – обичат ги и с любов се грижат за тях. Такива ги видях и усетих.

Мисля си за тази страна… Какво се случи след земетресението?! Особено при това строителство… Дали са се възстановили? Щетите бяха големи и ние с тревога следяхме тъжните новини.

Такава я видях и описах Албания: красива високопланинска страна с горд народ!”

ГАЛЕРИЯ

АЛБАНИЯ

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения