сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Антарктида – Южен полюс

Мария Радева

Посетила съм Африка, Азия, двете Америки, живея в Европа… Остават ми Австралия и Антарктида

Антарктида е пети по големина континент от горе изброените, обграждащ Южния полюс на Земята.

Макар че митове и разсъждения за хипотетична, неизвестна Terra Australis, съществуват още в древността, континентът Антарктида е видян за пръв път през 1820 година от руска експедиция, оглавявана от Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев. А на 14-ти декември 1911 година стъпва човешки крак: норвежецът Руал Амундсен.

Днес около 30 000 души пътуват всяка година до ледения континент по време на летния туристически сезон, който е в разгара си декември месец. Да, в ерата на космоса и започващият да става модерен космически туризъм за избрани, се оказва, че повече от 30 000 туристи са посетили ледения континент с ненаучна цел. Едва ли е непопулярна дестинация… Пътуват с изследователски кораб, за да научат повече за екологичната чувствителност на Антарктида и влиянието й над останала част от света. Днес просветителската и образователна цел на туристическите посещения на Южния полюс остава основна цел и традиция

Тази сурова, покрита с 1,6 км лед земя, е почти непозната през целия XIX век:

  • заради своята враждебна природа,
  • липса на ценни ресурси и
  • отдалеченост от населените части на света.

През 1959 година 12 държави подписват Антарктическия договор, към който по-късно се присъединяват още 35 страни. Договорът забранява военна дейност, добиване на полезни изкопаеми, ядрени опити и използване на ядрена енергия. Предвижда мерки за защита на околната среда. Всички бази, идващи учени и туристи си изнасят боклука. Не се оставя нищо на континента.

България също подписва договора. А от 1987 имаме физическо присъствие и база на материка.

Макар континентът да няма постоянни жители, по всяко време там пребивават между 1000 до 5000 души от много страни. Присъстващите живеят в разпръснати станции, където се извършват изследвания в различни области на науката.

Антарктида е свързана с моето семейство съвсем непосредствено. И силно се надявам да успея да склоня двама известни или поне един антарктидец да гостува на сайта.

А необятната тема Антарктида, която я мият три океана: Тихият, Атлантическият и Индийският е „отворена“. Ако имате лични впечатления или искате да споделите фотографии – винаги сме насреща и с удоволствие ще ви се предостави трибуната.

Още след втората българска експедиция, колегите на бащата на нашата дъщеря й донесоха ценни подаръци. Говоря за ноември 1993 – февруари 1994 г. Именно тогава, смелите геолози й подариха няколко мъха, пух от кралски пингвин, черупка от охлюв и камъчета. Последните са изключително ценни за геолозите. Те обикновено мъкнат професионално каманаци в раниците си до изнемогване… Наричат се „образци“.

Пазя ценните реликви на видно място. Те устояха на времето и многобройните пренасяния от дом на дом.

С гордост отбелязвам, че вече 33 години България присъства реално на Антарктида. Първата експедиция е през ноември 1987 до май 1988 още по социалистическо време.

Българската сезонна база се нарича „Св. Климент Охридски“ и е разположена на полуостров Хърд, на 130 m от брега на вътрешния залив Емона в Южния залив, който се използва за трансфер на персонал и товари с надувни лодки Зодиак. Лятно време през района на базата протича Резовския поток, осигуряващ необходимото водоснабдяване.

Мястото е избрано сполучливо: с удобни сухопътни маршрути към платото Балкан, хребетите Бърдик, Плиска и Боулс, Тангра планина и други вътрешни райони на остров Ливингстън. Централната местност „Лагер Академия“ е разположена на 11 км източно от „Св. Климент Охридски“. Как да не се гордее човек: колко звучни и мили родни имена.

Базата е основана през 1988 г., а от 1993 г. с указ на президента Желю Желев е кръстена в чест на Св. Климент Охридски, средновековен просветител и първи български епископ. Името не е случайно: именно учените геолози от СУ „Св. Климент Охридски“ са радетелите, за да има днес българско присъствие на този суров континент (Измерена е температура -91 град. С).

След неуспешен опит за дебаркиране, причинен от сурови условия край остров Александър, четирима български антарктидци със съдействието на съветския изследователски кораб „Михаил Сомов“ монтират две сглобяеми постройки на остров Ливингстън от 26-ти до 29-ти април 1988. Съоръженията са обновени през 1993, а през 1996 – 1998 е добавена нова многофункционална сграда. През 2003 е построен параклисът „Св. Иван Рилски“. Девет години по-късно е издигната новата постройка – първата православна обител в Антарктида.

От 1995 работи клон 1090 на Български пощи. Стопанисва се от Българския антарктически институт.

Справка: Български антарктически клуб е под егидата на Президента на Република България. Председател е известният геолог Проф. дн Христо Пимпирев. Ако ви са интересни експедициите и постиженията в кои области работят нашите изследователи, може да ги разгледате в сайта на клуба: https://bai-bg.weebly.com/.

През сезон 2008 – 2009 са построени две нови сгради със спални помещения, медицински кабинет и научни лаборатории (геоложка и биоложка).

В българската база се извършват изследвания в областта на геологията, биологията, глациологията, метеорологията, медицината, топографията и географията с многонационално участие. Базата се посещава редовно от представители на българските институции, отговорни за дейността на България в Антарктика, включително президентът Георги Първанов през януари 2005.

Испанската база Хуан Карлос I се намира на 2,7 км на юг-югозапад и е достъпна или с лодки Зодиак или по сухопътен 5,5-километров маршрут през платото Балкан, седловината Чаруа и ледника Джонсън. Българските и испанските полярни изследователи работят в тясно сътрудничество.

На гости понякога се отбиват и туристически кораби от отдалечения само на 12 км нос Хана, една от най-популярните дестинации на антарктическия туризъм.

Най-често туристите пристигат с

  • кораб от Ушуайя, Аржентина
  • или на борда на ледоразбивач от Нова Зеландия.
  • Следва полет с хеликоптер до самата цел – Южния полюс.
  • Другият вариант е да се лети директно до там, като има австралийски и аржентински авиокомпании, които извършват тези услуги.

Веднъж вече на континента, туристите са свободни да правят каквото си поискат – повечето хора:

  • катерят планини;
  • карат ски
  • или посещават самия Южен полюс.  

А за тези, които са решили да посрещнат Новата година на това необичайно място, има специална награда – могат да са сигурни, че са видели първите слънчеви лъчи от новата година. Астрономическата година на Южния полюс настъпва в 12.01 часа на дневна светлина, а туристите танцуват между ледовете под звуците на бенд на живо. 

Не съм проучвала цени… 🙂 Хипотетично има надежда някога да попадна на този континент.

ГАЛЕРИЯ

Антарктида – Южен полюс

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения