TEA-h80
Christmas 4

сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

ИЗКУСТВО И ПАРИ

ДАРИНА ВАНКОВА

Тя е изправена, само единият крак е леко сгънат в розовото коляно, овалното лице е наклонено надясно, сякаш леко смутена от собствената си сияйна голота.

Тази неестествена поза, невъзможно дългата грациозна шия, необикновено пищната тъмноруса коса, я превръщат от обикновен портрет в символ на великолепна млада жена.

Свети като бисер над мидата, в която е родена. Потръпва от полъха на вятъра или от осъзнаването на току що родената си женственост, нежна и силна, невинна и чувствена, скромна и величествена.

Раждането на Венера от Ботичели, Википедия
Раждането на Венера от Ботичели, Уикипедия

Венера на Ботичели, първата гола жена в историята на европейското ренесансово изкуство.

Тази картина, както почти всички останали шедьоври в музея Уфици във Флоренция, не би съществувала без осъзнатия меценатски инстинкт на семейство Медичи. Банкери и политици, те създават и подкрепят тази материална среда, която ражда Италианския Ренесанс и така полагат своя ясен отпечатък върху развитието на европейската цивилизация.

Пролет, Ботичели, Википедия
Пролет, Ботичели, Уикипедия

Българското изкуство обаче, за разлика от европейското, рядко е намирало своите покровители.

Историята на българското меценатство е вероятно написана, но много малко четена.

Повечето от нас са доволни да помнят ролята на братя Георгиеви за построяването на Софийския университет и често това ни е напълно достатъчно. Причината вероятно е в някаква особеност на българския характер, която го прави подозрителен и дори мразещ заможните хора, склонен да тълкува предимно нелицеприятните страни на натрупването на техния капитал, а не да цени приноса им в развитието на обществото.

Тук не е мястото да разискваме различните исторически превратности, които обясняват това отношение на нашенеца към богатия човек. Но трябва да отбележим, за съжаление, че дори когато той дарява част от богатството си, това често се възприема с небрежно свиване на рамене. Какво пък толкова, имал, дал…

Изглежда, че повечето от българските меценати с право са смятали, че най-важно и най-неотложно за нашето общество е образованието, и съответно са дарявали средства за училища и университети.

Ярък пример е Иван Гешов, всъщност един от неколцината значими меценати в историята на съвременна България, който е подпомогнал предимно образованието на много български младежи и развитието на родната наука.

От знаменития род Иван Гешов, снимка Енциклопедия
От знаменития род Гешови, Иван Гешов, снимка Уикипедия

Повечето от нас свързват името му с печално известната къща на бул. „Патриарх Евтимий“, необитавана отдавна, почти порутена, с неизяснен статут и с нерадостната съдба на случай, който институциите си подхвърлят изплашено, да не би случайно да нарушат интереса на тайнствените собственици. Други пък помнят неговия принос към Българска Академия на науките и значителните му дарения за нейното изграждане и функциониране.

Големият род Гешови, търговци, банкери и дипломати, произхожда от Карлово. Родоначалникът Иван Гешов /1770-1842/ има четирима сина, които отварят търговски къщи в Пловдив, а после и в Цариград, Виена и Манчестър и участват както в икономическото, така и в църковното и просветно развитие на България.

Почти както Медичи във Флоренция, така и Гешови в България, са семейство с власт, пари, контакти и усет за посоката, в която върви обществото. Но докато Медичи са запленени от изкуството, Гешови се интересуват предимно от образовение и наука.

Сем. Гешови, Википедия
Сем. Гешови, Уикипедия

Софийските улици помнят потропването на техните бастунчета, полъха от дългите скъпи рокли на съпругите им, звънките гласчета на спретнатите им деца, а немирният западен вятър неведнъж е накланял кокетно бомбета и шапки с пера. Една от тези улици, запазили спомена за Евстати и Евлоги Гешови, е и Московска, където се намира една от къщите на големия род.

Когато завием от улица Раковски към паметника на Васил Левски и тръгнем по Московска, след няколкостотин метра ще забележим сграда, боядисана в трудно определим розово-лилав цвят. Сякаш някой дизайнер е сънувал люлякови цветчета или просто бояджията се е престарал с нюанса на фасадната боя. Все пак, най-интересното предстои.

Върху къщата, на нейния висок ъгъл, е кацнало ново сребристо кубе, изградено от преплетени клони и листа. За неизкушените от историята на изкуството то вероятно символизира или гнездо на чудновати птици, или скъпа коледна декорация, един непреходен и любим кич, който всеки от нас закрепва на елхата в края на годината.

Всъщност, сферата има своето далеч по-изтънчено послание. Тя е по-малка, по-скромна и по-неумела реплика на купола на Дома на сицесиона във Виена. Това, според мен, не е само намигане към влиянието, което виенската архитектура е оказала върху строежа на сградите в София в първите десетилетия на миналия век. Това е претенция за нещо повече.

Къщата на Евлоги и Евстати Гешови не просто е възстановена, но към нея е добавен нов елемент, който ни кара да се замислим кой и защо е искал да подчертае връзката си с най-напредничавото за времето си движение за обновяване на изкуството, мощно и безусловно повлияло развитието на цивилизацията в Централна Европа.

Васил Божков. Сигурна съм, че след години, от историческата дистанция на времето, ще бъдат написани доста страници за неговата противоречива личност и ролята му в така наречения преход от 90-те години насам. Аз не се интересувам нито от делата му на търговец, нито от политическите му пристрастия. Не знам как, защо и доколко неговата дейност е част от видимото и невидимото в нашата страна. Единственото, което ме интересува, е общоизвестната му страст към колекционирането на предмети на изкуството.

Често се чудя какви са мотивите на един заможен човек да се потопи в прекрасния свят на статуите и картините, на изящните артефакти и изкусно украсените предмети така дълбоко, че да започне да ги събира. Година след година, платно след платно, много повече, отколкото би могъл да постави в дома си. Безспорно, всеки иска да живее, заобиколен от красиви вещи. Да не споменаваме дори, че изкуството винаги е било успешна инвестиция. Но тук, според мен, става дума за нещо повече. За посветеност, за обсебеност от красотата и от нейната сила да промени света.

********************************************************

Козимо Медичи беше дълбоко религиозен, както повечето жители на Европа по онова време. През деня се занимаваше със сложните, потайни и не винаги честни дела на финансовата империя на семейството. Вечер често се забавляваше със своите гости, видни флорентински граждани, политици и неколцина приятели. Предпочиташе да слуша и събира информация и клюки за случващото се в града и в Рим. Рядко се отпускаше и тъкмо да се опита да се наслади на вечерята, сред аромата на виното и вкусната храна, между песните на музикантите, зад очите на красивите дами, надничаше страхът.

Benozzo, Gozzoli Википедия
Benozzo, Gozzoli Уикипедия

Какво следва после, мислеше Козимо. Вярваше, че отвъд го чака съд. Той безпристрастно ще отмери доброто и лошото, правилните постъпки и грешните, дявола и ангела в душата му. Тогава ще отреди награда или възмездие.

Още само 15 години, пресмяташе Козимо, докато другите наоколо се забавляваха, или дори пет. А може и утре. Тази нощ.

Гоцоли: Magi, в пълен блясък, Уикипедия
Гоцоли: Magi, в пълен блясък, Уикипедия

После влизаше в стаята си, натежал от обилната храна, пийнал и небрежно погалил някоя от съпругите на неговите гости. Сядаше на леглото и отваряше Библията. Четеше ден след ден, нощ след нощ, търсейки някой богаташ, споменат с добра дума в Новия Завет.

Нямаше такъв. Откри само тримата влъхви, онези, които поднесли дарове и се поклонили на новородения Исус.

Църквата с Magi Флоренция, Википедия
Капелата с Magi, от другата страна Флоренция, Уикипедия

Дарът е единственото изкупление за богатството, реши тогава. Да помогнеш на бедния, да защитиш сирачето, да подкрепиш вдовицата – това беше известно. Но как можеш да дариш на Бог? Чрез неговата църква, със сигурност. Но това отново беше много човешко, прекалено предметно, да не говорим, че Козимо много добре знаеше какво правят епископите с даренията.

На бог можеш да дариш само нещо, равно нему. Красота.

След годна Козимо стоеше пред великолепната фреска на Беноцо Гацоли, изобразяваща шествието на влъхвите /на италиански magi/. Най-сетне фреската в частния параклис на семейството в техния дворец беше завършена. Неговият син Пиеро беше поръчал на известния вече Гацоли да изобрази пристигането на тези астролози, философи, търговци или владетели, според различните тълкувания на Евангелието на Матей.

Ponte alle Grazie, исторически мост над равната спокойна вода на река Арно, в средата на Флоренция
Ponte alle Grazie, исторически мост над равната спокойна вода на река Арно, в средата на Флоренция

Козимо така и не разбра, че в тази фреска нямаше нищо евангелско. Пейзажът бе тоскански, въпреки палмата в центъра и захарно белите скали. Меките извивки на хълмовете, прорязани от стволовете на високи зелени дървета, елените, летящата лястовица, сградата в края на пътя, всичко това беше Италия, а не Средния Изток. Процесията също бе съставена от членовете на семейството и други видни флорентински граждани, облечени пищно и според тогавашната мода, сякаш не са прекосили пустинята, а са излезли на разходка из околностите на града.

Козимо наивно вярваше, че неговата фигура, възседнала магаре вместо изящните бели коне за неговия син и внук, изразява достатъчно смирение пред бога. Всичко това е за прослава на божествената сила, мислеше той. Не само тази фреска, но и всички построени и украсени църкви, безбройните картини и скулптори, поръчани от семейството на най-великите италиански художници.

Той се свлече на колене и скръсти ръце за молитва. „Давам ти най-доброто, промълви той. Това, което ще остана след векове. Квинтесенцията на човешкия дух, най-непреходното, което може да съществува. Красотата, Боже. Приеми този дар и спаси душата ми.“

*********************************************************

Сигурно е много наивно да се мисли, че тези мотиви на Козимо Медичи и неговото семейство отговарят на действителността. Още по-наивно е да сравняваме флорентинските меценати с един българин. Да си въобразяваме, че хора като Васил Божков търсят пътя на едно възвишено поклонничество към божественото и прекрасното. Но много ми се иска да беше така.

Да вярвам, че тези умни, предприемчиви и често жестоки мъже колекционират предмети на изкуството не само за да демонстрират собственото си богатство. И поръчват изящни къщи със сребристи куполи на върха не само заради суетата си. Може би понякога нощем и те, като Козимо Медичи, отчаяно искат да натрупат една върху друго картините, сградите и артефактите, да изградят от тях висока стълба и на достигнат бога.

Надявам се, един ден богатите хора в България да осъзнаят, че единствените заможни личности в светите книги са онези, които принасят дарове. Да склонят глава, религиозни или не, и да споделят със сънародниците си част от тяхната финансова мощ. И може би дори да подкрепят българското изкуство.

Тогава в много галерии ще изгреят лицата на съвършените български Венери.

Florence почти като в средновековието
Florence почти като в средновековието

СПРАВКИ

Козимо Медичи продължава делото на своя баща Джовани ди Бичи и превръща Флорентинската република в почти монархична държава, управлявана от него до смъртта му през 1464г.

Наследник на Козимо е неговият син Пиеро, баща на Лоренцо Великолепни.

Семейството е патрон на Фра Анжелико, Фра Филипо Липи, Донатело, Верокио, Микеланджело, Сандро Ботичели, Бенвенуто Челини, Джорджо Вазари, Рафаело и много други италиански художници.

Фреската „Шествието на влъхвите“ в параклиса на двореца Медичи-Рикарди е поръчана от Пиеро Медичи на Беноцо Гацоли и е завършена през 1459г.

Колекцията на Васил Божков се състои от две части. Античната колекция е не само най-голямата частна такава в България, а и в света по отношение на древно тракийско изкуство и се състои от най-малко 3000 предмета, 300 от които са регистрирани в музей “Васил Божков”. Артефактите са датирани от 4000 г.пр.н.е. до 600 г. след н.е. Излагана е в София, Брюксел и Москва между 2005 и 2018 г.

Втората част е колекция от картини, почти 8000 експоната, предимно от стари български майстори.

Трябва да се уточни, че Васил Божков е по-скоро колекционер, отколкото меценат. Не ми е известно дали е подпомагал някой съвременен художник или склуптор. В този смисъл, надали е стимулирал пряко развитието на българското изкуство.

Всички снимки от галерията може да разгледате тук:

ГАЛЕРИЯ

ИЗКУСТВО И ПАРИ

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения