сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Атина – Пирея, пълен напред!

Славяна Янева

Ако сте изпуснали пътепис от поредицата или искате хронологично да прочетете всички:

Част 1 Атина – Пирея – пълен напред! <<читателю, тук си!

Част 2 На кораба

Част 3 Милос първа спирка

Част 4 Миконос втора спирка

Част 5 Кушадъсъ /Турция/ Ефес

Част 6 Крит /Ираклион/

Част 7 Родос /Гърция/

Част 8 Санторини /Гърция/

Част 9 Атина – връщане

Атина е столицата на Гърция. За нас, българите, самият град едва ли представлява голям интерес, като разбира се не говорим за историческите и археологически забележителности на града като например Партенона.

Самата Атина е шумна, задръстена и за доста хора, разходката из града може да бъде изнервяща. За мен особено.

  • Пристанището в Пирея е едно от най-близките круизни пристанища до България. Намира се на 11 км от централната част на града и от пътническия терминал има директна връзка с Линия №1 на метрото до центъра.
  • Предлага и удобен платен паркинг за тези туристи, които са решили да се придвижат с автомобил до началната точка на своето круизно пътешествие.
  • Ако сте със самолет – разполага с многобройни розетки, за да си оставите куфара и да поскитате из града, ако разполагате с нужното време. На връщане така и направихме.

Старт на моето круизно приключение!

Нашето пътуване към Атина беше със самолет, но майка ми предвидливо ангажира кола, която да ни закара от летището до пристанището, защото между кацането ни и тръгването на кораба имаше по-малко от два часа. И понеже градът е известен със задръстванията си и убийственият трафик, реши да не рискува. Имахме макар и някаква минимална гаранция, че корабът няма да потегли без нас…

Приземяваме се за щастие без закъснение. И ни чака шофьор с табелка. Бяхме с един огромен куфар за десетина дни, защото на парахода всичко е минимизирано. Освен шофьора ни чакаше и представител на фирмата, който ни попита дали може да вземем един важен за тях гост. Станало объркване с информацията и те не са го очаквали и не са изпратили кола… С майка ми се спогледахме и го поканихме. Трансферът не беше евтин: 60 евро по онова време.

Оказа се, един симпатичен пълничък чичко с очилца, азиатец от Малайзия, който беше важна клечка – инспектираше напитките и храната на цялата компания. Не беше с голям багаж и се събрахме.

Попаднахме в задръстване и последни пристигнахме на пристанището. Веднага ни поеха като ВИП персони – тук чичото взе нещата в свои ръце. Без да се нареждаме на вече рехавата опашка, ни въведоха и много бързо минахме всякакви проверки. Куфарът ни чакаше пред каютата.

За информация ще спомена, че проверките за влизане на кораба са много по-сериозни от тези на летищата. Качваш багажа на лента, а теб те взимат с микробус и те карат до съответния гейт на кораба.

Самият той е огромен, няколко етажа. Нашият беше с екипаж от 2000 души и 3000 туристи. Цял плаващ град. Беше вълнуващо. Минаваш санитарен контрол, митница и съответно през детекторите за оръжие.

И така ние бяхме ВИП. Яко!

Каютата определено не беше огромна 😎. С малка баня – като в самолет, метал и пластмаса, но с всичко необходимо. Имахме прозорец и бяхме над водата. Далеч от моторите, това лично го бях организирала. Гледах чертежа на кораба и се ориентирахме къде да сме… Има и вътрешни каюти – без прозорци. По-евтино е, но друго си е да гледаш океана, в случая Средиземно морето.

Баща ми явно беше много развълнуван. Той винаги се е страхувал да се качвам на лодки (понеже нито аз, нито мама можем да плуваме) и сега беше в ужас, че майка ми ме е помъкнала на круиз и ни изпрати едно емоционално стихотворение. Мило и смешно.

Още с влизането се включи интеркомът и поне на 6 езика ни поканиха на палубата за инструктаж. Съобщиха да си вземем аварийните жилетки, те бяха в специален скрин, маскиран като канапе. Ултимативно ни поканиха.

Качихме се – според стаята и етажа се наредихме на специално номерирано място на палубата. Бяхме може би 40 души. Пред нас имаше лодка с номер на етажа. Имахме униформен инструктор от персонала. Първо по интеркома ни дадоха инструкции колко време имаме за реакция и после човек от персонала ни показа как да се подредим и да си запомним местата. В случай на тревога – като се блъснем в айсберг, например – да се подредим и без паника да заемем местата си в лодката.

В началото се усмихвахме и се майтапехме. Но персоналът беше мега сериозен и шегите бързо се изпариха. С внимание проследихме инструкцията и се опитахме да запомним всичко.

После си правихме снимки. Това си е атракция, но да не се случва.

Когато бях малка – може би на 7-8, любим филм ми беше „Титаник“. Спомням си, че мама приготви сандвичи и вода и семейно отидохме да го гледаме. Нищо не хапнах – близо 4 часа. Ревах на песента на Селин Дион. После след големи молби ми купиха видеокасета и го бях научила наизуст…

Затова се отнесох с необходимата сериозност към инструкциите.

Междувременно вдигнаха котвите – тя бяха две отпред на кърмата и лека полека потеглихме.

Красота! Вятърът те гали по лицето, толкова е чисто, подредено, а гледките са вълнуващи. Вижда се Атина с хълмовете, къщите и малките корабчета на пристанището. Времето – перфектно.

Е, пожелахме си леко плаване! И попътен вятър!

Пълен напред!
10 Пълен напред!

ГАЛЕРИЯ

Атина – Пирея, пълен напред!

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения