ДАР ОТ БОГА

Богдан гледа Стара планина

На 14 км в югоизточна посока, на 1604 метра надморска височина сред гъсти букови гори е полегнал връх Богдан – скромният първенец на Средна гора. Богдан – дар от Бога. Да видим тази географска дестинация.

КОПРИВЩИЦА – АРХЕОЛОГИЯ НА ДУХА

Голямото синьо завръщане продължава

Опожаряван три пъти от кърджалиите в края на ХVІІІ и началото ХІХ век, градът упорито възкръсва. В днешния си облик – на перла в короната на българското Възраждане и негов жив символ, е възсъздаден от заможни българи през ХІХ век. Тяхното благосъстояние очевидно е надхвърляло не само това на голяма част от християнското, но и на останалото население в Османската империя. За мащабите на тогавашната икономика копривщенските чорбаджии са били нещо като днешните американски милиардери.

СРЕДНОГОРСКИ ПОТАЙНОСТИ

В сърцето на планината

СРЕДНОГОРСКИ ПОТАЙНОСТИ
Копривщица
Под въздействието на тази приключенска алхимия, изпреварвайки зимния студ, се отправям към Средна гора – най-непознатата от по-големите ни планини. Реших да цепя направо през средата на същинския дял, където е най-малко вероятно да срещнем много хора и въобще нещо твърде познато.

ТРЯВНА

Механата

Трявна. Трета приказа по Великден.
Часовниковата кула.
Малките, уязвими български селища, не са имали възможност да се превърнат в напрегнати средновековни бастиони, а, приели съдбата си да бъдат лесна плячка на безчинствата на времето, смирено, но жизнерадостно са отпуснали гиздавата си снага, сякаш казват – какъв друг избор имаме – ще се отдадем на живот и щастие, колкото и да са кратки и чупливи, пък да става каквото ще. Друго не се предвижда.

Великденска приказка – две

Сгушена в зеленина

Великденска приказка две – Боженци
Започва, обаче, веднага със замах – покрай голямото напето двуетажно училище, в което някога са чуруликали рояци боженчета и което сега е заето с някакви артистични експозиции, се влиза направо в уютната и просторна приемна на площада.

ВЕЛИКДЕН В ГАБРОВСКО

Шарените черги

Великден в габровско. Етъра. Първа приказка.
И аз като малък мечтаех за свой смален микросвят, изпитвах особено влечение да изработвам миниатюрни модели на какво ли не, включително и на селски къщички. Може би съм видял някъде подобни макети, не помня от къде дойде това вдъхновение. Представях си как в градината на дядо, сред злака на зеленчуковата градина съм нагласил малка, педя висока воденичка, чието миниатюрно водно колело се задвижва от вода, която щях да доставям с маркуча от кладенеца