КОЗИ ГРАМАДИ

Изгрев. Втора серия

Запътвам се обратно към планината, която е била обитаема буквално до върховете си, за да затворя кръга с тайнствените поселения на планинските траки.
Неотдавна на един от най-високите от тях – Алексица е открито светилище. На седловината между него и връх Кози грамади има останки от пазар, а на Кози грамади е била изградена крепост, около която има друго изобилие от светилища и впечатляваща, очевидно царска резиденция, единствена по рода си, откривана до сега. 

ТРАКИТЕ – ЖРЕЦИ, ВОЙНИ И КУПОНДЖИИ

Мегалитно съоръжение

Старосел
Тракийска гробница
Мащабите на светилището, а в последствие царска гробница, както и многобройните обредни елементи наоколо, го определят като култов комплекс с централно значение за целия средногорски район. 240 метра обиколка, 20 м. височина, 5000 каменни блока ограда, всеки един с тегло от около половин тон, свързани с метални скоби, запечатани с олово, са изходни ориентири за размерите. В южната лицева част на могилата е разкрит монументалния вход. Импозантно каменно стълбище води към вътрешността. След него величествен коридор, дълъг десет и широк шест метра, възлиза под наклон към преддверието.

ДАР ОТ БОГА

Богдан гледа Стара планина

На 14 км в югоизточна посока, на 1604 метра надморска височина сред гъсти букови гори е полегнал връх Богдан – скромният първенец на Средна гора. Богдан – дар от Бога. Да видим тази географска дестинация.

КОПРИВЩИЦА – АРХЕОЛОГИЯ НА ДУХА

Голямото синьо завръщане продължава

Опожаряван три пъти от кърджалиите в края на ХVІІІ и началото ХІХ век, градът упорито възкръсва. В днешния си облик – на перла в короната на българското Възраждане и негов жив символ, е възсъздаден от заможни българи през ХІХ век. Тяхното благосъстояние очевидно е надхвърляло не само това на голяма част от християнското, но и на останалото население в Османската империя. За мащабите на тогавашната икономика копривщенските чорбаджии са били нещо като днешните американски милиардери.

СРЕДНОГОРСКИ ПОТАЙНОСТИ

В сърцето на планината

СРЕДНОГОРСКИ ПОТАЙНОСТИ
Копривщица
Под въздействието на тази приключенска алхимия, изпреварвайки зимния студ, се отправям към Средна гора – най-непознатата от по-големите ни планини. Реших да цепя направо през средата на същинския дял, където е най-малко вероятно да срещнем много хора и въобще нещо твърде познато.

ТРЯВНА

Механата

Трявна. Трета приказа по Великден.
Часовниковата кула.
Малките, уязвими български селища, не са имали възможност да се превърнат в напрегнати средновековни бастиони, а, приели съдбата си да бъдат лесна плячка на безчинствата на времето, смирено, но жизнерадостно са отпуснали гиздавата си снага, сякаш казват – какъв друг избор имаме – ще се отдадем на живот и щастие, колкото и да са кратки и чупливи, пък да става каквото ще. Друго не се предвижда.

Великденска приказка – две

Сгушена в зеленина

Великденска приказка две – Боженци
Започва, обаче, веднага със замах – покрай голямото напето двуетажно училище, в което някога са чуруликали рояци боженчета и което сега е заето с някакви артистични експозиции, се влиза направо в уютната и просторна приемна на площада.

ВЕЛИКДЕН В ГАБРОВСКО

Шарените черги

Великден в габровско. Етъра. Първа приказка.
И аз като малък мечтаех за свой смален микросвят, изпитвах особено влечение да изработвам миниатюрни модели на какво ли не, включително и на селски къщички. Може би съм видял някъде подобни макети, не помня от къде дойде това вдъхновение. Представях си как в градината на дядо, сред злака на зеленчуковата градина съм нагласил малка, педя висока воденичка, чието миниатюрно водно колело се задвижва от вода, която щях да доставям с маркуча от кладенеца