сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Бялото злато на Бретания и Льо Кроазик

АВТОР: Мария Сунд

Винаги съм приемала солта като даденост, без да се замислям как е направена и колко труд трябва да се хвърли, за да попадне в солниците на масите ни.

Солта беше за мен просто сол.

Помня като дете, когато пътувахме с влака за Бургас, как майка ми обясняваше за купчините сол, които се виждаха от прозореца на влака.

Помня, когато четох “Крал Лир” като 12 годишна /под влиянието на сестра ми/ как не разбрах защо Корделия обича баща си като солта.

Не ми е било времето…

По късно разбрах, разбира се, колко важна е солта за тялото и различните му функции.

Но никога не съм могла да си представя каква гордост е да се наричаш СОЛАР и да говориш за ЦВЕТЕТО НА СОЛТА – FLEUR DE SEL – преди да прочета книгата на Жан-Люк Баналек “Бялото злато”.

Просто почувствах, че трябва да отида там, на място и да видя.

И не се разочаровах. За съжаление денят беше облачен, липсваше ми бретанското слънце, но аз бях там, сред солниците и това беше най-важното.

Дълъг, тесен път до самите солници и Земята на солта…TERRE DE SEL.

Централната сграда, която побира музей, изложба и магазин, в който можеш да купиш какво ли не, с единствено условие да има сол в продукта.

Поне 8-10 вида сол за готвене, соли за баня, шоколад с различни видове сол, бонбони със сол, олио и оцет със сол и т.н.

Имаше и разходки из солниците с гид. За съжаление не на шведски, френски не знаехме, а английски и немски не разбирахме толкова обстойно, за да се включим.

Но аз бях чела достатъчно. Знаех,че днешната сол се произвежда според хилядогодишни традиции, по стар занаятчийски начин. Всичко се прави на ръка, не се използват машини, компютри и техника. Използват се старинни инструменти.

Хората, които работят със солта се наричат СОЛАРИ и занаятът се предава в семейството от поколение на поколение. Соларите ценят морето, слънцето, вятъра, почвата.

Всеки работи за себе си и обработва своята солница. Някои са обединени в кооператив, за да издържат на конкуренцията и съвремения глобален свят.

Евтина сол от Китай, Индия и Средиземноморието е на път да убие традиционото бретанско производство. Бретанската сол е с по-ниско съдържание на чист натриев хлорид – само 91%, в сравнение с обикновената готварска сол – 99 %.

ОСТАНАЛИТЕ 9 % е остатъчна влажност, тоест чиста морска вода с многобройни  минерали и микроелементи, полезни за тялото.

Огромно пространство, разделено на квадрати, отделните производители със своите собствени солни басейни.

Това е гледката отвсякъде, докъдето ти стигне окото. Видяхе млади и възрасти хора да работят в солиците, да пренасят солта с обикновена едноколна количка, такава, каквато помня от моето детство…

Видяхме отделни семейства да стоят край пътя и да продават сол си.

  • Видяхме и опитахме ЦВЕТЕТО НА СОЛТА от Геранд.
  • Това е най-фината, най-благородната сол НА СВЕТА.
  • И най-рядката.

Научихме, че веднага след прибирането на реколтата, солта излъчва аромат на виолетки и има лек розов отблясък.

Едва след изсушаването става сияйно бяла. Трудно е да се произведе, защото зависи от климатичните условия – трябва й много слънце, минимална влажност на въздуха  постоян вятър – нито много силен, нито много слаб.

  • Всепризнатите световни готвачи купуват своята сол от Геранд.
  • Тя е екологично сертифицирана, без прибавки като флуор, нитрит или йод.
  • Природно богата на магнезиуми, не е преминала чрез допълнителни процедури: измиване или рафиниране. 

Така или иначе, не знаех нищо за солта на Бретан и не много за солта изобщо.

Посещението ми в Геранд ме направи още по-съзнателна за бялото злато и нейвото значение, за трудната работа на производството и разбрах откъде идва гордостта на соларите от Бретан.

След посещението на “Бялата земя” се отправихме към градчето Льо Кроизик, коeто се намира на полуостров Геранд, близо до солниците.

Именно оттук се е транспортирала солта към Европа и света. Тук са спирали корабите, натоварени с въглища, желязо и дърва, внасяни от северните търговски компании.

  • Le Croisic е най вече известен със своята риболовна индустрия, но това привлекателно пристанище е и една от първите туристически дестинации в Бретан.
  • Градът се намира на края на полуостров Геранд и предлага плажове и ветровити крайбрежни разходки.

До IX век Le Croisic е бил остров, но сега е свързан с континента чрез тесен проход. Oсвен тази ивица от няколкостотин метра, цялата му площ е заобиколена от морето. Красота, брегът на юг е оформен от гранитни скали, а на север – нисък и наклонен към морето. Точно там е построено пристанището.

Когато пристигнахме беше около 18.00 часа и приливът започваше. Една част от мостчетата и преходите бяха вече заляти и се наложи да заобикаляме. Питахме какви са времената на прилив и отлив. Научихме, че към 12 часа е най-ниското ниво на водата и после започва обратният процес. Интересно как бързо се редуват.

Льо Кроизик е малко градче с  приблизително 4100 жители, но днес е популярен морски курорт.

Популярен сред любителите най-вече на морските дарове.

Льо Кроизик е основният център на Франция за миди.

Туристическият офис е разработил специален път – Route des Coquillages (пътека с морски дарове), по която може да се  посетят производителите на миди, да се правят обиколки с екскурзовод, за съжаление на френски, и да се опита местната продукция в препоръчани ресторанти. 

Съжалявам, че беше късно и не можахме да посетим техния Océarium.

В него можеш да се поразходиш по подводния тунел и да се видят различните атлантически видове на фауната. Има и резервоар за акули и пингвини, които се хранят всеки ден.

Крайбрежната улица беше оживена и ресторантите пълни. Ако не бяха маските, които се изискваха при влизането навсякъде в затворените помещения, щяхме да забравим за Корона вируса.

Магазинче до магазинче, ресторант до ресторант.

Навсякъде се изтъква местното производство.

Забелязахме,че във всяка област във Франция има големи магазини, в които се продават само регионално произведени продукти.

Всичко: от храни до текстил, но произведено по специален, традиционен занаятчийски начин. Интересно.

Стимулират и изтъкват собственото си производство. От там и гордостта на самите производители.

Тръгнахме от Льо Кроизик с желанието да се върнем отново.

Утре беше нов ден с нови планове и нови изживявания.

Всички снимки: Бялото злато на Бретания и Льо Кроазик / Виж Бялото злато на Бретания и Льо Кроазик / Затвори
Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail
Advertise-300x600