сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Български „конквистадори“ в Амазония

Мария Радева

Експедиция на езерото Сандовал

Трета част

За пропусналите или за припомняне епизодите са:
Част 1: Приключения в Амазонската джунгла
Част 2: Еко селце “Амазонски рай”

Част 3: Българските „конквистадори“ в Амазония<<читателю, тук си!

Част 4: Езерото Сандовал, край на епоса!

Тръгваме към джунглата.

Днес ще се потопим в амазонската екваториална гора или просто Амазония.

  • Заема територия от около 5,5 милиона км², което я прави най-обширната екваториална гора на планетата.Обхваща територии от 8 държави –Бразилия, Колумбия, Перу, Венецуела, Еквадор, Боливия, Гвиана и Суринам, както и на Френска Гвиана (със статут на отвъдморски департамент на Република Франция).

От тук на сетне всичко е НАЙ!

Амазонската екваториална гора притежава най-голямото биоразнообразие на планетата. Значителна част от територията и все още е слабо проучена. През Амазония протичат някои от най-дългите и пълноводни реки на Земята, сред които и най-пълноводната – Амазонка, която е дала наименованието на целия регион.

Тя е и най-голямата гора в света.

Тъмно
Тъмно

Кой е нейният откривател за Европа?

Наименованието Амазония е измислено от испанския конквистадор Франсиско де Ореляна, който пристига в Южна Америка през 1541 г., за да се присъедини към експедицията на Гонсало Писаро (брат на завоевателя на империята на инките Франсиско Писаро) в търсене на митичния град Елдорадо.

По-късно Ореляна се отделя от Писаро и поема по течението на река Напо в днешен Еквадор, един от притоците на Амазонка, и така навлиза за първи път в дебрите на екваториалната гора. Когато достига до голямата река, Ореляно забелязва няколко жени от едно от местните индиански племена, въоръжени с копия и стрели. Правейки аналогия с прочутите жени-воини от Древногръцката митология, той кръщава тази част от реката Амазонка. Постепенно това наименование се налага върху цялото течение на реката и се използва официално.

Ореляна пише за разцъфваща цивилизация по амазонското течение през 1540-те години. Смята се, че въпросната цивилизация по-късно е унищожена от разпространението на едра шарка, донесена от Европа

Няколко любопитни факта:

  • Амазонската екваториална гора е образувана в началото на периода еоцен преди около 55 милиона години. По-рано регионът вероятно е бил покрит от саванно-степна растителност. Причината за образуването на леса е в глобалното повишение на температурите в началото на еоцена, което променя движението на океанските течения в Атлантическия океан, като северната част на Южна Америка преминава под влиянието на влажните океански пасати, които носят повече дъждове.
  • Знаете ли, че има влияние от Сахара?! Над 56% от праха, наторяващ Амазонската гора, идва от депресията Боделе в Северен Чад, Сахара. Прахът съдържа фосфор, важен за растежа на растенията. Сахарският прах замества еквивалентното количество фосфор, отмит от амазонската почва чрез дъждове и наводнения. До 50 милиона тона прах от Сахара годишно е издухван над Атлантическия океан.
  •  Сателитът на NASA CALIPSO е измерил количеството прах, пренесен от вятъра от Сахара до Амазония: средно 182 милиона тона прах е издухван от Сахара всяка година,
  • Човешко заселване.

Според археологическите разкопки в Каверна де Педра Пинтада, хората се заселват за пръв път в Амазония преди поне 11 200 години. По-нататъшното развитие води до късни праисторически селища по периферията на гората към 1250 г..

Дълго време се е считало, че Амазонската гора е била рядко населена, тъй като е било невъзможно за голяма популация да се издържа чрез селско стопанство, имайки предвид бедната почва. Но скорошни антропологични открития предполагат, че регионът, всъщност, е бил гъсто населен. Възможно е около 5 милиона души да са живели в Амазония към 1500 г., разделени между брегови селища и обитатели на вътрешността. Към 1900 г. населението пада до милион, а до 1980-те години пада под 200 000.

Клип от нашето пребиваване там:

В района на река Шингу през 2003 г. са намерени останки от големи селища насред Амазонската джунгла. Сред тях са открити и доказателства за пътища, мостове и площади.

  • Екваториалните гори на Амазония се отличават с най-голямото биоразнообразие, познато на нашата планета. Броят на известните видове растения и животни тук е по-голям откъдето и да е по света. Те съставляват около 10% от всички живи видове на Земята. Насекомите са представени от над 2,5 милиона различни вида, рекорд в световен мащаб.
  • Амазония е дом на над 40 000 вида цветни растения и според някои проучвания приютява около 400 милиарда броя дървета от над 16 000 вида.
  • Гръбначните животни са представени от повече от 2200 вида птици,
  • 2500 вида риби,
  • 430 вида бозайници,
  • 428 вида земноводни и
  • 378 вида влечуги

Започва поредното приключение.

Ставаме в 3:30 или в 4, кой както се организира. Трябва да закусваме с 4:30 и в 5 да потеглим към езерото Сандовал.

През нощта валя – беше страхотен тропически дъжд и птиците млъкнаха за малко… Плющенето на бурята ме събуди, но донесе лек жадуван хлад…

Водачът ни посреща преди закуската с категорична заповед да си изберем гумени ботуши. Явно ще е кално днес.

Но аз съм си упорита – не мога да не си покажа специално купените за целта туристически обувки и ослепително бели чорапи.

Той като ме видя. Каза доста троснато – под навеса има ботуши – остави си там обувките и ги обуй иначе няма да те взема в джунглата…

Какво да се прави. Видях ги ботушите… До колене са ми. Хепам в тях, а новите ми специални туристически чорапи с ляво и дясно ще придобият особен цвят. Но до тук съм дошла.

Хайде, от мене да мене ще намъкна едни ботуши…🤣🤣🤣

С ботушите
С ботушите

Закусваме. Тук официално са най-вкусните ананас и американска палачинка и най-ужасните бъркани яйца за цялото пътуване. Само да кажа, че през цялото ни пътешествие всеки ден имахме яйца за закуска. При това са от домашни кокошки.

Това е първият ден, в който имаме и истински проблеми със сутрешната логистика. Двама души пропускат закуската, защото не са разбрали кога тръгваме, а още двама ни махат от кея да се върнем да ги вземем, защото са се забавили със слизането към кея. Но пък изгревът… изгревът е един път.

Реката, изгрев
Реката, изгрев

Тръгваме навътре в джунглата. Вървим по дъсчен мост. Пътеката е дъски на малки подпори над земята, от двете страни – гъста растителност. Нещо като в просека.

Преди да навлезем задължителна спирка в тоалетна с течаща вода, дори има топла, сапун за ръцете. После няма къде да се ходи…

Вървим пеша няколко километра и водачът ни разделя на групи. По 7-8 души. С нас има и други хора от селището. Поемат ни неговите колеги. Кривваме настрани и вече вървим в самата растителност. Инструктира ни сме: да не говорим, да не се отбиваме от пътеката – не че може някъде да „кръшнеш“, да няма светкавици и шумове от фотоапаратите и камерите.

Гледаме птици. Ара. Но са далеч… Много са. Взимат нещо от една скала – сол… Общуват. Изобщо царство на птици… Шарен свят. Видяхме и един ленивец непосредствено над главите си.

Запознахме се с червени маймуни викачи (които се бият ЗА власт над едно дърво), видри и безброй видове жерави. Чуваме песен на птици и цикади.

Големите папагали Ара, известни от кръстословиците
Големите папагали Ара, известни от кръстословиците

Отново на пътеката в просеката. Отиваме в края й. Има скована от подръчен материал барака, в която продават малко газирани напитки и бутилирана минерална вода. Но понеже не е ясен произхода й, се доверявам на тази, която си налях от бивака.

Отблизо на Leptodactylus Fallax (планинска пилешка жаба)
Отблизо на Leptodactylus Fallax (планинска пилешка жаба)

Край на трета част. Има и четвърта – последна.😀

Всички снимки, може да разгледате в галерията. Но най-интересните са в последната част….

ГАЛЕРИЯ

Български „конквистадори“ в Амазония

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения