сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

КАМИНО ЕЛ САНТЯГО – Да преодолееш себе си?!

АВТОР: Таня Ставрева

ЧАСТ 1.

Цялата статия е разказ в разказа…

Преди да предоставим думата на Таня, малко уточнения за маршрута и понятията.

Векове наред католически поклонници изминават друма през Северна Испания, наричан Камино де Сантяго де Компостела. Или т.н. Класически път.

Ел Камино започва във Франция в градчето Saint-Jean-Pied-de-Port (Сен Жан Пие-дьо-Пор), изкачва Пиренеите и върви от изток на запад по тях през цяла Северна Испания, докато стигне до изящната и прочута катедрала „Сантяго де Компостела“, където се твърди, че са погребани мощите на свети Яков Зеведеев. Един от 12-те апостола на Христос. Спомнете си портрета му от Рембранд – „Св. Яков Стари“.

61. Rembrandt Св. Яков Стари

Самият път е около 800 километра, които се извървяват пеша от поклонниците. Мрежата от лъчи към духовното е 1500 км. Вие си избирате пътеката. През ХІ век поклонението до Сантяго придобива статут на второ по значимост след това до Светите земи. Предполага се, че Камино върви под проекцията на Млечния път. Свещеният път може да се измине пеша, с велосипед или на кон.

Краткият, или Португалски път – Camino Portuguesa се е утвърдил през средновековието, след като кралица Изабела Португалска преминава по него, за да се поклони на гроба на апостол Яков. Той е между 400 и 650 км, в зависимост по кой друм ще поеме поклонникът.

Накрая, съвременният пилигрим чака на опашка пред катедралата, за да влезе и да си получи сертификата.

През годините Таня е минала класическия път два пъти и един път краткия, край Атлантическото крайбрежие на Португалия.

С разказите си сред приятели и познати за Пътя Ел Камино тя е вдъхновила и има последователи от САЩ и България.

Тайната на пътя Ел Камино е, че каквото и да разказвате на познати не е същото. Те трябва сами да минат и да го преживеят, за да го почувстват…

Но може би най-главният въпрос е: защо да го изминавам? Имам ли нужда от това изпитание, сега в 21 век?

Истината е, че самият път избира хората, които да минат по него, другите просто ги отказва…

В днешно време поклонниците по Пътя на Св. Яков се радват на чудесна инфраструктура, един от елементите на която е впечатляващата мрежа от подслони – най-вече обществени (църковни или поддържани от дружества), но и частни – разположени в стотици селища по целия маршрут.

По-голямата част от тях имат характера на хижи или туристически спални; на испански те се наричат albergue (мн. число albergues), решихме да ползваме в нашия текст именно този термин. Как изглежда подслонът може да прочетете в най-различни сайтове на поклонници, които споделят пътуването си и дават съвети. Маршрутът като инвестиция е по възможностите на бедни и богати. В зависимост от „екстрите“, които ползва пилигримът (поклонник).

  • Съвременните поклонници възприемат мрежата от пътища към Сантяго де Компостела като духовен друм, Таня споделя, че основно са силно вярващи католици от Латинска Америка, от Италия, Испания, Португалия, но има хора, които търсят своето душевно израстване. Или индулгенция?! А в наши дни всеки папа е длъжен да го извърви.
  • Но Пътят е културно и природно наследство /обявен от ЮНЕСКО/ нашата водачка разказва как минаваш през красиви села, градове, крепости, катедрали.

Наслаждаваш се на чудни цветя, пейзажи. Тя, втория път, търсила една круша, и когато отново я открила била толкова щастлива да вкуси от сочните й плодове. Радвала й се по детски. Спонтанно и възторжено.

  • По пътя срещаш хора, всеки със съдбата си. Обменяш мисли, имаш толкова време да крачиш с някого и да си говориш, без да те прекъсва мобилният…

Да чуеш тишината…

Таня се вдъхновява от книгата на Шърли Маклейн „Камино: пътуване на духа“ – нейна приятелка й я дава да я прочете. И си обещават да отидат следващата година. Както се случва.

Първия път, когато тръгва, има цяло кълбо – огнено и дишащо, оплетено и объркано – от проблеми. Всичко изглежда неразрешимо… Да прибавим и семейството, децата са малки. Съпругът й е силно притеснен дали ще се справи без нея. И въпреки това, всички я подкрепят. Тя е от хората, който постига всичко с много труд. И прибирайки се, проблемите започват един по един да се разрешават, сякаш от „само себе си…“ Кълбото: възел по възел, нишка след нишка –  се разплита….

Таня е вярващ човек, духовното й е присъщо, не случайно пътешествието е свързано и с религия. Освен  с туризъм. С преодоляване на трудности. Приятелките избират да вървят по дългия път с раница на гърба с най-необходимите неща. Без да правят предварителни резервации.

Където „замръкнат“. Случвало им се е не един път да стигнат до селището, където са решили да нощуват, но да няма места и съответно да вървят поне още 10 км, за да намерят подслон.

По време на пътуването среща  вярващи, които дават обет, в името на който изминат маршрута. Или го посвещават на някаква своя съкровена мечта. Например, се запознава с майка и син, които са тръгнали само заради вярата си.

Представи си, любознателни читателю: два пъти стартиране от Сен Жан дьо Бор до финала Сантяго де Компостела – 800 км класически маршрут. И един път 400 км, кратък. В продължение на десетина години. Спомен, вдъхновен от дистанция, натрупан и споделен опит. „Дългия и краткия маршрут го правих винаги от Успение Богородично до към 15 септември, 30 дни – един месец, а Краткия маршрут за две седмици.

Спахме в albergues, манастири, частни квартири, хостелчета.

Първия път бях с приятелка, която се вдъхнови и написа книга.

А втория с друга дружка, лекар, казва се Антония – тя в момента пише книга. Приятелката ми, всяка вечер описваше с кратки разкази във Фейсбук как е преминал денят – и един от последователи й с нетърпение чакал поредното „сериалче“ с приключения, както се изразявал.

По маршрута среща и българки, на които им носят багажа и съответно всичко предварително им е организирано. Но фактът, че са тръгнали е достойно за уважение. Смята Таня.

  • „Ще прочетете в Интернет много пътеписи с препоръки какво да нося и какво да предвидя в багажа си. Препоръчвам: само дълги панталони от олекотена материя. Понеже е горещо, всички предпочитат къси, а слънцето пече безмилостно, вдига се страхотен прахоляк – вървиш сред поля, ниви, по черни пътища. Освен изгорели, краката са покрити с прах и мръсотия…
  • Естествено – задължителните много качествени туристически обувки и чорапи – аз не страдах от рани по ходилата, дори нямах нито един мазол и за трите си пилигримства“… Невероятно, нали?!“

Да се вслушаме тогава в съветите й.

„Ще Ви се спори странно, но нямах никакви цели, нито очаквания.

Просто тръгнах. Не прочетох каквато и да било предварителна информация, освен книгата на Маклейн, оказала голямо въздействие върху мен. Явно в душата съм имала интерес към духовното. За Пътя и срещата с хората по него.

Да така е, понякога мълчалива вървиш и не срещаш никого. Друг път е пълно с поклонници, но всяка среща е  спомен за цял живот: различни съдби, истории, интересни събеседници, чудаци.

Например, в едно село в Испания отседнахме в китна къщичка на …. австралийка. Нейната история е необичайна.

Австралийката минава дългия път Камино. Толкова й въздейства, че тя преоткрива себе си: връща се в родината си, продава цветарския магазин и бизнеса си и купува старинна 100 годишна къща. С труд и любов я възстановява и я прави на алберге. Тук вече разказът заприличва на романтична съвременна приказка.

Една нощ на вратата й почуква пилигрим, испанец. Моли за нощувка. Пламва любов от пръв поглед. Остава за три-четири нощи. Тя заключва албергето и тръгва да сподели отново Пътя, сега с него. И след като го завършват заедно, той взима своето решение. Оставя бизнеса си на архитект и идва при нея. Заедно стопанисват и посрещат поклонници. Тя готви, а той настанява и се грижи за престоя.

И двамата са много красиви – австралийката прилича на сънародничката си Кайли Миноуг, а той е типичен испански мачо“.

 А престоят на Таня и приятелката й в къщата също остава незабравим. Освен романтичната история, която споделят с тях домакините. Събира се невероятна международна компания. Атмосферата е като молитва: съкровена, интимна, човешка, споделени мисли и откровения.  Артистична вечерята: храна, набрана от градината – салата от всичко каквото расте плюс сини сливи и джанки. Яли ли сте такава?!

„И накрая…. Няма усещане за край, когато се прибереш.

Камино продължава да работи върху преминалия го поне година. Години….

Това са над хиляда национални обекти, многобройни градове, села. И празници. Сякаш животът на испанци, португалци и французи е безкраен празник. Все има някой повод и все попадаш на регионален празник: дали ще е светец; или берат; или правят вино; на цветя; на каквото се сетите… Ставаш съпричастен с живота на испанците – борба с бикове, празник на града. Все нещо се случва….

След поклонението на св. Яков – отново чета и препрочитам Библията. Особено деянията на светите Апостоли. Нямаш представа колко мъдрост има събрана.

А иначе всеки ден е различен. Ставаш рано, тръгваш и към 14 часа си стигнал до селището, където все пак си решил да нощуваш. А там те чакат я музей, я катедрала, я местен празник, я невероятен квартал, къща, стопани или доброволци.

Например, нощувахме при семейство: възрастна двойка испанци. Пътят минаваше буквално през къщата им. Бяха направили нещо като кафене за гостите си. Не знаеха и дума английски, но по-забавна вечер не сме имали. С моята приятелка провокирахме бабата и тя извика дядото. И тогава се започна, емоционално, по испански: изнесоха спектакъл с танци и песни, автентични, с много смях. Къде другаде можеш да попаднеш на такава фиеста? Лично за тебе организирана. От сърце, спонтанно.

Когато втория път тръгнах за Камино, отново имах кълбо от проблеми. Този път семейни. Все неотложни събития. Но каквото и да се опитва да те спре,  винаги надделява сърцето, не разума, не логиката. Тогава почувствах подкрепата на семейството. Да, ние сме задружни, много се поддържаме, обичаме, не можем един без друг. Но уважаваме личната свобода и избора на партньора.

Ако бях „разумен“ човек би трябвало да не заминавам. Но с благословията на роднини и близки тръгнах. Приятелите този път ми направиха изпращане.

Поех с раницата – товар в душата си от многобройни, сложни проблеми, цяла „плетка“ от въпроси без отговор, от задачи, на които не виждах решението…

И към средата на пътя сънувах чуден сън: дъжд, слънце и дъга. Скачайки от горното легло бързо го споделих с приятелката си. „Вярвам, че всичко ще бъде наред“, казах накрая.

И ето, прибирайки се от Камино, започна да се разплита сложната плетеница от „неразрешими“ въпроси. Поне двайсет неща много съществени и за пръв път в живота ми без да положа усилия всичко да си дойде на мястото“.

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail
Advertise-300x600