сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

КАМИНО ЕЛ САНТЯГО – Да преодолееш себе си?! Част 2

Таня Ставрева

Между първото и второто Камино има 7 години.

(Не чакайте седем години?, а си припомнете ПЪРВА ЧАСТ, а ако сте я пропуснали сега е моментът да си я прочетете! Заслужава си!)

Защо тръгнах отново на път?

С партньорката бяхме решили да го направим отново след време. Така се случи, че с нея не можахме да го осъществим. И след време съвсем случайно щяхме да ходим на разходка в гората с Антония – лекарката. Тя спомена, че няма подходящи обувки и я заведох за туристически. От дума на дума й разказах за Камино, за Пътя и че от личен опит знам всичко за подходящите обувки.  И изведнъж тя спонтанно предложи да отидем заедно. А аз като че ли само това и чаках.

За мене Пътят изостря сетивата…. Той  е преди всичко духовен. Един месец си в рая, сам със себе си.

А моята приятелка  нарекоха Ангелът на Камино. Да, тя е лечителка и помагаше на всички. Носеше цяла торба с лекарства. Това е нейното призвание – да облекчава физическото страдание. От човек на човек, всички пътуващи по това време научиха за нея. И така я кръстиха, дадоха й ново име.

Срещнахме един бразилец с колело. Носеше си го на рамо. Оказа се, че веригата жестоко е наранила крака му, той не обърнал внимание и раната се възпалила. Доктор Антония за 3-4 дена го оправи. И славата й се разнесе. Помагаше с мехлеми при натъртвания, протривания, възпалени мазоли… Дори на един човек със сериозен сърдечен дискомфорт му разказа как да спи, за да не чувства тежест. Успокои го и той довърши пътуването си много по-уверен, сигурен и спокоен.

Кой ли не е минал този път…

Бях чела книгата „Дневникът на един маг“ /Или „Поклонничеството“ на Пауло Кульо. Но някак си не й обърнах нужното внимание. След второто ми дълго пътуване, препрочетох книгата отново и я разбрах със сърцето си. 

Началото на историята – 1986 г.. Коельо започва инициацията си в ордена Regnus Agnus Mundi (RAM), на която той впоследствие се проваля. Тогава го съветват да поеме Пътя на поклонничество по Странния друм към Сантяго, за да намери меча -символ на приемането му като член на RAM. Той започва пътуването си с водач, също член на RAM, познат с прякора Петрус. По време на пътуването Петрус му показва упражнения по медитация и го запознава с някои от практичните елементи на западната мистична мисъл и философия,  учи на любов към ближния и нейните форми. „Дневникът на един маг“ е издадена на 38 езика. В книгата Пауло Куелю описва единадесет RAM ритуали, на които писателят се учи, за да му помогнат по неговия духовен път.

Всъщност по пътя, с преживяванията, творецът Коельо осмисля простотата на живота и започва да го разбира.

Изчетох книгата отново и започнах да я разбирам.

Много хора минават пътя с колело. Но според мене, има огромна разлика между извървяването и преминаването му.

Пеша, ти се вглеждаш в детайлите:  тревичките, дърветата, цветята. Споделяш цветните дъги. Наквасваш устата си със сливи, подобни на кайсии, береш круши  – минаваш, откъсваш си плод. Топиш си краката в рекички и ручеи. И мисля, че пешеходният тур има голямо бъдеше за поклонническия туризъм.

А общуването е групова терапия.

По пътя неминуемо попадаш в нея.

Имаше италианец пред развод – дори си намери приятелка там. Но Камино му е помогнало да намери решение и се е върнал при съпругата си и децата. Днес е доброволец. И всяка своя отпуска идва като доброволец в хостел или манастир, за да помага на пилигримите.  

А краткия маршрут го предприех отново с Антония, за 15 дни.

Защото пътят е зависимост. Необходимост. Възможност отново да пътуваш към себе си, към света. Край Атлантическия океан, да се любуваш на крайбрежието на Португалия.

Но имам приятелка, която го мина съвсем сама.

От всичките ми преживявания по пътя към Камино осъзнах колко е важно семейството.

Сякаш наблюдавах живота си отстрани…

И когато се върнах сякаш се преоткрихме и взаимно се оценихме: аз тях и те мене.

Когато се върнах първия път, мъжът ми каза, ти знаеш ли че и аз минах едно Камино. Той остана с двете малки деца. Сякаш сега двамата заедно сме много по-сплотени.

Втория път, вървях по познат маршрут, дори отсядах в същите хостели и къщи. Но с друг човек. Заедно бяхме 24 часа. И чувстваш кой е до тебе. Научаваш за него нови неща и го „виждаш“. Ако първото ми поклонничество беше откриване на семейството, то второто ми беше откриването на приятелката.

Пътят е като в живота – едни те приютяват с цел да правят пари, други те посрещат с открито сърце. Това ни го показа българка, която живее в Бургос. Тя е последователка на Антония във Фейсбук. Съвършено непозната. Обадихме й се, че сме в града. Много се зарадва и пожела да ни го покаже. Гостоприемна и сърдечна.

В Бургос решихме да минем през всички заведения и да опитаме по хапка тапас – “tapas“. А те са различни във всяко едно ресторантче. /Вид хапки мезе към пиенето бел. редактора/. Накрая ги преброихме над 15 – кръчмички. Завършихме дегустацията си в сладкарница, с испански изкушения…

А вечерта нашата нова приятелка ни разведе из Бургос. Покани ни на ресторант. Тя е преводачка в съда. Превежда на закъсали българи.

Бургос толкова ни хареса, че останахме още един ден… Ето това е при пътуването. Спонтанно и не планирано.

  • За мене Камино е пътуване към себе си и към другите. Преоткриване, споделяне. Да намериш нови неща в себе си и другите за тебе.

А Сантяго де Компостел е много интересен град. Но за мене е град на живота. Това е краят на Пътя, където започва Празникът. Възприемам го като град на купона. Пълно е с млади хора. В 11 часа е месата за всички, които са минали маршрута. Четат се държавите, от където са пилигримите и се раздават сертификатите. Исках да остана в града, да го разгледам и да си почина. Имах нужда от заслужен отдих и забавления. Но трябваше да се прибирам. Поводът беше важен.

Предстоеше рядък празник за световната художествена гимнастика, на което бях поканена и с цялото си същество исках да присъствам.

Илияна Раева беше успяла – за първи път от 30 години – да организира световно първенство в София, в Арена „Армеец“. Тя беше издирила и насрочила среща на всички световни шампионки и треньорките им по „земното кълбо“. Беше приготвила невероятни изненади. Изключителен повод. Бързах да се върна и приключих една седмица по-рано моето пътешествие. Антония остана.

  • За мене Камино е свобода.

Да нямаш предварителен, начертан план, да не се натоварваш къде ще спиш и какво ще ядеш. Просто вървиш – средно между 20 и 40 км. Да усетиш мига. Да започнеш разговор с приятел и никой да не ти пречи, да не те прекъсват… Да се наприказваш или да помълчиш. Да решиш да минеш само 2 км, защото си видял страхотна кръчмичка или някаква забележителност и да й посветиш времето си, ей така. Аз не знам къде вървя. Никога не проучвам и не тръгвам с подготвен списък. Тръгвам с приятел, който се е погрижил. А аз се наслаждавам на пътя, на красотата по него, свободата, времето за себе си.  Дори не снимам.

Чак на 15 ден, когато видях слънчогледите, извадих за първи път фотоапарата…

Толкова ме бяха впечатлили.

Затова ги споделям. Тук всеки е надписал каквото му хрумне:  името си, или буква, оставил пожелание или просто е нарисувал сърце. Споделил е частица от себе си. Нетрайна. Преходна. Върху един слънчоглед….“

ГАЛЕРИЯ

КАМИНО ЕЛ САНТЯГО – Да преодолееш себе си?! Част 2

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения