Попаднахме на Корфу също като Одисей – по силата на съдбата. Сякаш древногръцките богове бяха замислили нещо и след няколко отказани резервации и спонтанни решения се оказахме на път към митичния остров.
Хилядите години цивилизация все пак значеха нещо, защото не отплавахме с дървена лодка, а се настанихме в спретнат самолет с хубавички стюардеси. Пътят беше само 50 минути, колкото да си стиснем палците на излитане, да пием кафе и отново да се вкопчим в седалките преди кацане.
Корфу не е неохотна хубавица. Той веднага ни дари със средиземноморския си чар, разкри зелените си хълмове, блесна с удивителните цветове на морето и, за малко контраст, показа суровата красота на албанските планини отвъд хоризонта. Плажовете бяха галени от вълните, хората се усмихваха замаяни от слънцето, щедрата природа и гостоприемството на местните жители.
Има два разказа за Корфу – романтичен и трагичен.
Първият е свързан с поезията на митовете, с чара на мореплаването и пътешествията, с песните на рибарите и с любовните премеждия на полубожествените древни герои.
Другият разказ е много различен. Морските пътища са били магистралите на древността, а средиземноморските острови – желани места за почивка, храна и вода, развлечения и боен склад. Ето защо Корфу, както и Сицилия, е бил превземан от почти всички европейски империи. Най-дълго тук са се задържали османците, венецианците и накрая – британците.
Разбира се, местното население е било ограбвано, насилвано, убивано и продавано в робство. Тук никога не е имало особено процъфтяващо земеделие, с изключение на маслиновите гори, затова и никой не е бил заинтересуван от развитието на острова, строежа на пътища и подходящото управление. С други думи, империите изобщо не са били загрижени за благоденствието на местните жители.
Дългата и противоречива история събира тук всякакви хора – пътешественици, авантюристи, престъпници, мореплаватели и мечтатели. Те даряват Корфу с различни разкази, култове и митове. Това е място за срещи на нимфи и герои, богове и светци, поети и чудаци.
В по-ново време, пристигането на австрийската императрица Елизабет и на семейството на Лорънс и Джералд Даръл обогатява местната култура и разнася славата на острова като очарователно и романтично място по целия свят.
Ние българите, обичаме да се хвалим с кръстопътното си положение. Може би трябва да осъзнаем, че са нужни много усилия и късмет, за да го превърнем в предимство.
По средата на пътя трудно растат цветя.
Следва продължение…
