сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Да гониш вятъра или той теб да гони

АВТОР: Нереида

Остров Гьокчеада

Най-големият турски остров в Егейско море е едно от най-близките места за уинд и кайт сърф заради безумния вятър, който много често обитава бреговете му и е особено подходящ за тези спортове.

Самата аз бях на няколко сърф урока от Алачати (континенталното бохемско място за сърф, недалеч от Измир), но вече с нетърпение исках да стъпя на ветровития остров, обзета от „сърф манията“ и любопитството: къде сърфират маниаците.

Вълнението ми беше голямо и от екстремното пътуване с малкия ферибот от Каба тепе, който трябваше да преодолее доста силен вятър в открито море и започна страховито да се накланя на една страна, създавайки впечатлението, че всеки момент ще ни изсипе в развълнуваните води; клатенето, повярвайте ми, никак не е приятно, особено когато си на открита палуба и навсякъде почти те облива вода, гледах и колите на долната палуба, които обилно се къпеха в солени пръски.

Късмет, казах си, подобаващо посрещане като за ветровит остров.

Морето е най-откритият олтар на Земята, а стихията на вятър и вода под лъчите на Слънцето е божествено кръщене с морска сол, която от древни времена пречиства духа и енергията.

Няма по-добро място от дивото море за концентрация и медитация, а усещането за свобода, когато се носиш над вълните чрез вятъра е и духовно надграждане на физиката.

С такива мисли стъпих на пристанището със странното име Овчият залив и поех по прашния път към сърцето на острова, наоколо разпилени овце и кози, много дребни, които кротко пасяха сухи тръни. Казармите по пътя леко помрачиха настроението ми, но припомниха, че преди острова е бил военен и е имало много по голямо присъствие.

В центъра на Гьокчеада много любезно хората ни посочиха пътя към спота без да задаваме излишни въпроси, защото виждаха оборудването на колата отгоре.

Живописен, криволичещ път, осеян с безкрайните бодливи храсти по склоновете и неизменните дребни овце и кози, които сякаш не се вълнуват от този растителен вид, който завзема острова, ни отвежда към селото Ешелек.

И така жадуваната гледка: на разпилени от вятъра ветрила на кайтове и плъзгащи се сърфове, – се разстила напред и вдясно от пътя.

Напред е раят на кайтистите – Айдънчък, а вдясно е нашата цел Кефалос – сърф спота, на който има две сърф училища, където са почти всички българи, но вече и леко претенциозните турски предприемачи се вижда, че се опитват да правят нещо.

Да, но след като българите тук са дошли първи със сърфове и са “калесали” острова за екстремно туристически и оттогава това място е станало магнит за гонещите вятъра.

Ех, как хубаво ми става при тая мисъл.

Като видях летящите със сърфове хора се запитах къде съм дошла, вятърът беше много силен и все още не беше за мен, скоро проходила на сърф. Но тук се оказаха едни от най-готините хора, които се заеха с моето обучение, магичната Нети и Иван Лайфа, на които трябва да съм благодарна, че издържаха човек като мен.

Вечерта вече бяхме в Калекой в търсене на хотела, чудесен беше, с много мили и интелигентни хора (единият от собствениците говореше 11 езика и спечели моето безкрайно уважение).

Локацията обаче се оказа в близост до джамията, от която всяка сутрин, много рано се разнасяше песнопението на ходжата и това беше единствено, което ми напомняше, че съм на турска земя, защото през цялото време усещането ми беше за гръцки остров. Тук могат да се видят толкова много църквички и параклиси освен джамиите, което подсказва, че живеят разни люде, които имат респект към традициите; макар, че вече населението е предимно турско.

Известен факт е, че в едно от високите села Зейтинли e роден вселенският патриарх Вартоломей. Това е най-чудното живописно селце на острова, високо в планината, осеяно със зелените маслинови горички наоколо и с тесните криволичещи сокачета (улички) между къщите, а самите домове напомнят на нещо много познато.

Романтично място е това Зейтинли, особено, ако си там по залез слънце.

От хотела се разгръщаше гледка към високия зъбест връх, досъщ като кратер на вулкан, за да припомни, че на този остров е горял и огън (стар вулканичен остров), което вече окончателно намести метафизичната ми нагласа към тази земя.

Ето всичко си идва на мястото – имаме вода, вятър, слънце, огън и земя! За цялостно прераждане на енергията, смачкана в урбанистичния начин на живот.

Виртуозen танц с вятъра
Виртуозen танц с вятъра

Бях се натъкнала на информация за изследвания, които предполагат, че и на острова в древността са се организирали Елевсинските мистерии, ритуали в чест на Деметра с много мистичен характер, а какво ли точно са пили на края на празниците ми е любопитно, островът е упойващ сам по себе си.

Място, на което не само можеш да се наслаждаваш на спокойствието да си извън времето, да събираш тен, да гониш вятъра, да храниш тялото си с ориенталски вкусотии, да се дивиш на гледки и да, – просто да си припомниш, че живота има и по-проста страна.

Иначе, когато има прогноза, много свиреп вятър, който позволява само на заклетите сърфисти да са във водата, внимавайте, на този плаж, далеч от водата бях заливана с песъчинки, които се вдигаха в луд танц и драскаха лицето ми и пречеха да виждам тези смели момчета и момичета, за да ми покажат мощта на природата и колко е велико да надмогнеш страховете си и да си в хармония със стихиите.

Сърф преживяването, което напряга мишците на тялото ти и ти напомня, че си човек, роден да бъде активен и да търси духа и във физиката си – ставаш лек и въздушен и, ако не те е страх, можеш да се слееш с морето и вятъра.

Насладете се на брулещия вятър, волното препускане през водната стихия и красиви гледки в галерията:

ГАЛЕРИЯ

Да гониш вятъра или той теб да гони

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения