сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

ДА ОТКРИЕШ БРЕТАН (BRETAGNE)

АВТОР: Мария Сунд

Пътуване по време на пандемия:  Covid-19

Мон Сент Мишел (Le Mont-Saint-Michel)

Малко предистория….

(Преди да започна с пътеписите за пътуването ни септември 2020 – Западна Франция).

Защо тръгнахме на път по време на COVID-19… и защо Западна Франция?!

Както вече стана ясно от информацията за мене, аз съм софиянка.

По наше време беше много популярна френската литература. Четяхме Оноре дьо Балзак, Ги дьо Мопасан, Франсоаз Саган, Франсоа Мориак….И ги обичахме.

От близо 30 години живея в Стокхолм.

Чета и тук, но френската литература не е така популярна както английската и американската. Затова, всеки път когато идвам в България, си купувам книги от автори, непознати в Швеция. Така попаднах на три книги от Жан-Люк Баналек. Между другото зад псевдонима е личността на твореца Йорг Бон. По произход немец, с разностранни интереси: издател, литературен критик, редактор, преводач и писател, автор на бестселъри в жанра криминален роман.

Неговата поредица криминални романи ме погълнаха изцяло. Беше предал заразяващо френския дух, широките приливи и отливи на Атлантическия океан, и веднага поисках да видя Бретан. Да усетя слънцето и вятъра, да се катеря по крайбрежите скали и да опитам бретанските деликатеси.

Всичко беше описано толкова осезателно: сякаш съм била, сякаш се случило с мене.

И реших. Там ще отида!

Сега трябваше да убедя съпруга си. Той е шофьорът в семейството….

А обича всяко лято да е в България и да се среща с приятелите.

Когато му казах, че през лятото на 2020 ще пътуваме до Бретан, той си помисли, че това е още една идея, която няма да се осъществи…

Но аз вече бях решила и нищо не можеше да ме накара да не сбъдна мечтата си. Като типичен представител на „Кози рог“ – реши ли нещо, нищо не може да го спре! Споделих с двама приятели и те пожелаха да дойдат с нас. С компания още по-добре.

И се започна:

  • Планирането на дестинации;
  • Проучване на шофьорските трасета; пробег;
  • Изчисляване на километрите;
  • Къде ще отседнем? Хотели, резервации.

Страниците на www.viamichelin.com, www.booking.com бяха моето любимо четиво през следващите седмици. След много работа, пътуването беше планирано в детайли и аз започнах да чакам…

Много дълги 5 месеца.

И ни връхлетя вирусът COVID-19. Държавите започнаха да затварят граници една след друга, смъртни случаи, карантини, самолетите спряха да летят (приятелите ни бяха от София и щяха да кацнат в Париж).

Никоя държава не искаше туристи от Швеция. Ние бяхме единствената страна в Европа,която не затвори хората по къщите, не въведе карантина и маски.

Еретиците на Европа, които поеха свой собствен път в тези трудни времена.

Не се отказах от идеята. Исках да чакам до последно. Крепеше ме мисълта, че светът не може да живее затворен. Аз ОТКАЗВАХ да се чувствам затворена, ограничена в моя избор да живея.

Исках да дишам, да живея, да видя, да преживея….

Положението не се променяше. Приятелите ни нямаше как да дойдат до Париж, където щяхме да ги вземем с колата, мъжът ми започна да „бие отбой“, изплашен от всекидневните рапортажи за смъртни случаи. И каза – догодина. Но аз не можех да чакам толкова дълго време с тази картина от Бретан, която носех в себе си. Отсякох -септември. Който иска да идва… Аз тръгвам!

Съпругът ми се видя принуден да тръгне. А очевидно му се и ходеше. На приятелите също, въпреки че ги беше страх. След препазливото отваряне на държвите от ЕС, се започна отново с вируса, заразените се увеличаваха, говореше се за нови ограничения, дори за ново затваряне.

Но нищо не можеше да ме спре. Не зная дали беше разумно или не.

Вървях след чувствата си, както правя през целия си живот.

Не ме беше страх .

След много обсъждания и “караници”, се заредихме с маски, защитни ръкавици и дезинфектиращи средства и поехме.

Пир по време на чума.

Първата спирка в Бретан: Ле Мон Мишел. (Le Mont-Saint-Michel)

Една от най-малките общини (департамент)  във Франция, само с 44 жители. Всяка година Мон Сен Мишел се посещава от над 3 000 000 души (на второ място във Франция по посещаемост след Ил дьо Франс).

Намира се на малък полуостров Мон Томбе, заобиколен от Атлантическия океан. Тъй като е точно на границата между Нормандия и Бретан и двете области го посочват в пътеводителите като своя забележителност. Мон Сен Мишел и неговият залив са обявени от ЮНЕСКО за част от Световното културно наследство през 1979 г.

Манастирът и принадлежащата му църква се издигат величествено в океана и могат да се видят отдалече. В зависимост от прилив и отлив Мон Томбе може да се види като остров или полуостров. Днес има построен мост, който свързва манастира със сушата.

Преди е било възможно да се паркира отпред и да се кара по моста. Днес не.

Така че ние паркирахме на обозначеното място и се насочихме към туристическия офис за информация. Слава богу, служителите там говореха аглийски и най-важното искаха или трябваше да говорят на друг език освен френски, и можахме да се разберем.

Искаш ли да посетиш манастира, се плаща. Искаш ли да се разходиш само по средовековните улички, е безплатно. Е ние избрахме манастира и църквата. Поради COVID-19 почти навсякъде, през цялото Бретанско пътуване, трябваше да резервираме час за посещение.

Струпването на хора е забранено и пред всеки вход стоят полицаи, проверяващи посочения час и дали си с маска. И тук така.

В туристическия офис ни казаха, че има две въможности да се стигне острова: с автобус или пеша. Казаха ни още, че пешеходният тур отнема един час. Ние не повярвахме. Всичко изгледаше близо и решихме, че може би имат предвид „пенсионерското темпо“. Избрахме разходката, независимо от палещото слънце и 30 градусовата жега.

Вървяхме и … навсякъде около нас кал и сухотия. Отлив, 11. 00 часа на обяд.

Бях чела, че ако попаднеш тук в неподходящ момент по време на прилив, засядаш и чакаш до следващия ден… В цитаделата…

Манастирът и църквата са на върха на една височина.  Няма поблем, мислех си, но… Стръмно, топло, с маска пред устата и носа, и един запазен час, който не бива да се пропуска.

Но и това мина и вече на върха се откри една прекрасна и незабравима гледка. Жалко само, че беше отлив.

Можех да си представя само каква величественост се ширва по време на прилив.

И недосегаемост.

Всичко започва през 708 година със строежа на една обикновена капела.

Според легендата Архангел Михаил се е явил на Св. Обер, епископ на Авранш и му е дал наставление да построи църква на скалистия остров. Обер пренебрегва наставлението докато архангелът не продупчва черепа му с пръст.

През 709 г. започва да се изгражда селото около абатството. През вековете комплексът се оформя и достроява от монаси, принадлежащи към различни ордени: бенедиктанци, католици. Статуята на Архангел Михаил, поставена на върха на църквата, се извисява 170 метра над водата.

След Френската революция абатството е затворено и превърнато в тъмница.

Влиятелни фигури, включително Виктор Юго, започват кампания за възстановяване на статута на Мон Сен Мишел, през 1863 г. тъмницата е затворена, а десетина години по-късно островът е обявен за исторически паметник.

За младите туристи сигурно е любопитно да научат, че Мон Сен Мишел е вдъхновението за архитектурата на Минас Тирит във филма от 2003 г. „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля, режисиран от Питър Джаксън.

Интересна и неравномерна история.

Слизането надолу беше по лесно. Малки, тесни, кръволичести улици. И разбира се: ресторанти, сувенирни магазини, дори хотели. Всичко в името на платежоспособния турист.

Оставаше само обратната едночасова разходка.

Последното напрягане след изнурително катерене и многоцветни картини пред очите. Разходката мина изненадващо леко и бързо. Мислех си как е строено всичко това, което видях. Неслучайно се казва, че хората преди нас са били може би по-умни от днешните. Нямало е машини и улесняващи съоражения. Трябвало е сами да стигат до решения и намерят изходи.

Може би е така.

Но ние имаме възможостта да видим и преживеем сътвореното отпреди.

Обратно към паркинга, колата и следващата дестинация: Финистер и Баналек.

Продължението следва!

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail
Advertise-300x600