сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Другите „Побити камъни“

Мария Радева

 (Малко известните)

Всички сме пътували по една от великите ни магистрали „Хемус“ от София към Варна.

Да, разбира се, че иронизирам, защото лично съм се включвала в строителството й през далечната си младост, в последната „бригадирска“ година от следването.

И до сега още не е построена, но може би за моите внуци да стане готова. Някой ден.

Та, на 19 км преди черноморската ни столицата, от ляво и от дясно има табелки с указание и разклонение към „Побитите камъни“.

Побитите камъни, класика край Варна
Побитите камъни, класика край Варна

Към тях се отправих в края на май по време на втората година от пандемията с име славно COVID-19, смятайте: 2021.

Попаднах откъм град Белослав, който се простира долинно между хълмове. Никога не съм го посещавала и съм силно впечатлена от чистия и спретнат вид на селището.

Разположен е на двата бряга на дълбокоплавателния канал Варна – Девня.

Белослав е единственият град в България, в която вътрешната връзка между отделните части на селището се осъществява с фериботен транспорт. Той е общински и БЕЗПЛАТЕН! Статистиката гласи, че по него всеки ден се превозват 4000 – 5000 души и 1600-1800 автомобила, на година се осъществяват около 36 800 курса между двата бряга.

Ако все пак сте пристигнали в Белослав, оставете си поне час, за да посетите подводницата „Слава“. Лично аз, на подводница никога не бях стъпвала.

Слава - подводиницата, единствената за България
Слава – подводиницата, единствената за България

Направен е интересен музей, а хората, които работят, са отдадени на каузата екскурзовод и с жар разказват славната история на подводницата.

До „Слава“ се намира музей на стъклото. Може да си купите комбиниран билет. Цените не са за подценяване за нашенския стандарт, но си заслужава.

Ако всичко изброено сте видели, хващате посоката: от кея на подводница „Слава“ в Белослав с едноименния ферибот през канала и по шосето към Девня.

Камъните се падат отдясно.

Оставяте някъде колата. Защото се върви по черен път, обрасъл с избуяла трева, магарешки тръни и красиви полски цветя – в зависимост от сезона. Съвет: бъдете подходящо екипирани.

Растителността е гъста, мястото – диво. На няколко места от ляво има огромни планини бял, искрящ „сняг“ – отпадъчни материали от Девня. До тях не ходете. Предполагам, че щом така отговорно са насипани в иначе защитената зона, – да не са опасни за хора, почва, растения…

На около 4 км по този път се стига до огромна територия, цялата изпъстрена с най-различни и оригинални формирования. Теренът не е тежък, но трябва да сте със здрави туристически обувки, да си носите вода, шапка и добре да се намажете със слънцезащитен крем. Пекът е страшен в ясно и слънчево време.

Ето едно видео, за да се ориентирате за гледката в околността. Вижда се каналът и фериботът.

Живописните каменни колони, на природния феномен без аналог в света, са пръснати на огромен периметър. „Побитите камъни“ са най-голямата и интересна, и същевременно малко популярна формация в местността Канарата. Още ги наричат “Каменна гора”.

Защитена местност от 1979 г.

Само си представете: причудливи скални образувания са възникнали преди повече от 50 милиона години.

Камъните са уникални не само за България, но и за целия свят.

Сигурно не знаете, но в Европа също има пустини… и то цели 8. Те се намират в: Испания, Италия, Сърбия и Румъния.

Ще се изненадате, че се разхождате из българската пустиня, която противно на очакванията ни е близо до морето, а не в центъра на страната. Местността е единствената естествено формирана пустиня в Източна и една от двете естествено формирани пустини в Европа, като другата е пустинята Табернас в Испания.

„Нашите“ камъни в местността „Кариерата“ край Девня – удивително наподобяват вкаменени дървета.

Природната забележителност представлява ансамбъл от каменни колони, високи до 10 м., кухи или плътни цилиндри, пресечени конуси, различни по форма и големина скални блокове, арки, каменни късове, разпилени по целия комплекс.

Оставям на въображението на читателя да оприличи формите.

Пространствата между колоните са заети от сиво-жълти пясъци, обрасли с буйна трева и храсти.

Видях охлюви по клонките на храсталака, уникално красиви „побелели“ треви, на които така и не запомних името, макар, че поне три пъти ми го казаха. Но разбрах, че тези красиви и нежни веещи се на вятъра пухести клонки се слагат по украшенията на лазарките.

Заснех гущер и костенурка. Със сигурност е имало и змии, но не се засякохме.

Срамежлива костенурка
Срамежлива костенурка

Най-голямата мистерия около Побитите камъни е свързана с тяхното формиране. За произхода им има хипотези, които могат да се обединят главно в две групи – за органичния и неорганичния им произход.

  • Първите са свързани с кораловите организми.
  • Според вторите произходът им се обяснява с призматичното изветряне на скалите или с образуването на пясъчно-варовикови конкреции.

Оказва се, че единствените известни подобни образувания на планетата се намират в Шарк Бей в Национален парк Намбунг в Австралия. Ще трябва да се отскочи и до там някой ден. Много бих искала…. Да видя този невероятен континент.

На тръгване се опитах да ги обхвана с поглед с това видео.

За сега се задоволих с нашите уникални, неизвестни „Побити“ камъни.

Красиво е и си заслужава.

Обратният път е лесен – през Девня, Варна и магистралата Хемус към София

Всички снимки 63 на брой от галерията, може да разгледате тук:

ГАЛЕРИЯ

Другите „Побити камъни“

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения