сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Два часа разходка из горските дебри на Портланд

АВТОР: МЕРИ СМИТ

Жителите на Портланд (Орегон) имат рядката възможност за планинарски походи в  рамките на града. Всъщност, градът се гордее с най-дългата пътека „Wildwood Trail“ в САЩ, от непавирани алеи с мека пръст: цели 48 км в контурите на самото селище.

1 Табелките
48 км пътека. Към нея.

Пътеката лъкатуши и човек има нужда от карта, за да се само-локализира. Указания и карти, разбира се, не липсват както показват горната и долната снимки.

Маркировката е безупречна: не само COVID-19 обозначения, но и забрана да се разхождаш по пътеката на кон (виж горе). Вероятно това се е случвало през 19 век, когато тези територии, завзети от местните индианци, са били владени съвместно от британците и американците между 1818-1846.

Малко история:

През 1846 е подписан т.нар. Орегонски договор и щатът става част от САЩ.

През 1859 Орегон официално е присъединен като 33-ти щат.

По-любознателните читатели биха се запитали: „Какво е станало с индианците?“

Ами тези, които не са били избити и прогонени, са били затворени в резервати.

Е, и те са оставили отпечатък: днес повечето имена на реки, планини, и гори в региона носят индиански имена (неправилно произнасяни от сегашните стопани на тази красива и богата земя).

2 One way
One way

„Wildwood Trail“минава през три големи парка:

  • Форест парк (Forest Park);
  • Ъошингтън парк (Washington Park);
  • и Хойт Арборитум (Hoyt Arboretum).

Заради изключителните природни дадености,  тя  е обявена за национална пътека (National Recreation Trail).

Проливните дъждове през зимата поддържат постоянна зеленина: изобилие от флора. Пълно е с живот – богата фауна. Например, в Hoyt Arboretum, който  съществува от 1928, има повече от 1000 вида иглолистни и широколистни дървета и други растения. Повечето лабиринто-образни пътеки са кръстени на тяхно име.

Washington Park пък е започнал да се разраства след 1871, когато Портланд е имал около 8 000 жители; сега те са около 2.4 милиона.

3 Washington Park
Washington Park

Моята любима разходка по „Wildwood Trail,“ която е около 10 км, трае почти два часа и половина, започва в Маклей парк (Lower Macleay).

Покрай  пътя се вие малка рекичка (Balch Creek) и повечето дървета са обрасли с мъх, папрат и бръшлян (агресивната English ivy).

4 Рекичкатат Balch Creek
Рекичката Balch Creek

Една от забележителностите по горската улица е Каменната къща (Stone House), наричана още и Замъкът на вещиците (Witch’s Castle).

Тя е покрита с графити, но това не е ново явление.

В началото е била замислена като заслон (1929) от градската община и е служила за почивки и пикници. Но сградата е била обект на дългогодишен вандализъм и през 1962 общината решава да не я поддържа повече.

Днес e придобила полу-култов статус и много хора ходят да се снимат там.

5 Замъкът на вещиците Witchs Castle
Замъкът на вещиците Witch’s Castle

След стръмно изкачване от половин час се стига до Питък Меншън (Pittock Mansion), разположен на върха.

Денивелацията от Каменната къща до Питък е 195 м.

От там при хубаво време може да се видят:

  • Каскадските планини (the Cascades) и техните красиви, покрити със сняг върхове, особено извисяващият се  Маунт Хууд (Mount Hood), чийто връх е най-високият в щата (3,426 м) и четвърти в Каскадските верига. Неговата привлекателност произтича не само от величествената гледка но и от кратера под върха. Последното вулканично изригване е регистрирано през 1907.
  • И пресичането на двете  реки Колумбия (Columbia) и Уиламет (Willamette).

Питък Меншън е бил собственост на Хенри Питък (1836-1919), един от заселниците, дошъл към средата на 19 век. Започнал от печатарски работник, той създава „Орегониан“ (the Oregonian), който става най-големият вестник на 1890-те и съществува и до днес. 

След като си осигурява контрола върху тогавашната социална медия, Питък се превръща и в  един от крупните собственици на имоти и се включва във филантропска дейност съвместно с жена си.

Сградата е построена през 1914. Въпреки че се нарича „меншън“ (замък), разположен на върха на хълма и символизира властта на семейство Питък, постройката не е особено впечатляваща за пътувалите из Западна Европа.

През 1962, след голяма буря, общината я купува и превръща собствеността в обществен парк, което става любимо място за отдих.

След като човек се наслади на простора и гледката към града и по-далечните планини, започва приятно слизане и навлизане в секвоената дъбрава (Giant sequoia) на Hoyt Arboretum.

9 Гледка към Орагон от гората
Гледка към Портланд

Ако човек се замисли, може да си представи, че след няколко стотин години тези прекрасни дървета ще достигнат до 91 метра височина.

11 Секвоената дъбрава Giant sequoia
Секвоената дъбрава Giant sequoia

Разходката ми обикновено завършва с минаване покрай Японската градина във Washington Park.

През 1958 Портланд се побратимява със Сапоро и в 1963 градската община одобрява дизайна, изработен от професор от Токийския агрономически университет. Смятана е за една от най-автентичните градини извън Япония.

13 Покрай Японската градина Washington Park 1
Покрай Японската градина, Washington Park

Накрая минавам през известната Розова градина, която е основана в далечната 1889.

Гледката на гюлове кара всеки българин, който е чел за мускалите на Бай Ганьо, да чувства умиление и близост до българското.

ГАЛЕРИЯ

Два часа разходка из горските дебри на Портланд

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения