сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Musée du quai Branly, Париж

Мария Радева

Моята първа и голяма любов е Париж. Запознахме се още в далечната 1967 г. на крехка възраст.

След 2000 г. работата ми беше свързана с чести пътувания до там. Има много да разказвам, защото се променяше пред очите ми. Била съм в драматични моменти на стачки, протести, атентати… Като се замисля, не съм била никога в спокоен Париж след Милениума, уви.

Споделям, че няма музей или частна колекция, който да не съм посетила. Имала съм възможност някои сбирки да посетя тематично, отново и отново, защото са ми любими…”

Решихме да ви представим един сравнително нов, непознат за широката публика и интересен музей – открит през 2006 г. под патронаж и идея на Жак Ширак, негов основател. Защото рубриката е „Древен, сексът изненадва!“ А на къде без женското – „матриархат“ и по-късно мъжкото – „патриархат“ начало?!

Утробата и фалосът, които винаги са вълнували човечеството.

“За музея на кея Бранли ми разказа дъщеря ми. Да, оказа се, че не само децата ни се учат, но и ние има какво и то много да узнаем от младите. Нарекохме си го „Уга Буга“.

Ето този снимка ни е любима. (Извинявам се за лошото качество, но беше забранено да се снима и съм го правила инкогнито…) Така си го кръстихме и това е нашата емблема на музея.

Да сме наясно – това е музей на първичното, не на примитивното! Вижте каква емоция има само в това лице!”

Musée du quai Branly – е къстен с името на кея Бранли, р. Сена, и е посветен на древните изкуство и култура на Африка, Азия, Океания и Америките от преди Христа до наши дни.

Колекцията е уникална – представени са над милион предмета, от които 3500 експоната са в основната експозиция. Често се канят гостуващи изложби.

“Имах невероятен късмет със специално подбрана изложба от Южна Америка. Беше й отделено огромно пространство.”

Модерен и изключително представителен е интериорът на това място. Проектирано е от Жан-Мишел Уилмот.  Огромна зала с площ от 1200 кв. метра, позволява на посетителя да влезе в експозиционното пространство, без на пръв поглед да усети спецификата му: просторно, с опростен обем от една страна; от друга – с ограничителни прегради, окъпани в светлина, затъмнена от екрани със сребърна и бронзова мрежа. Така непосредствено четирите основни географски области присъстват и общуват помежду си: посетителят може да се движи свободно от една в друга.

Маршрутът следва централен път, проектиран като река, илюстриращ уникалността на цивилизациите, но и техните контакти, диалог, взаимовръзка.

На мен не ми приличаше на река.

  • Асоциацията ми е за лабиринт с естествено преливане на паралели и пространства, на нишка, която да следвам и която ще ме доведе до същността.
  • На сътворението.
  • На охлюв, който се е скрил в черупката си и аз изследвам неговите извивки.

Ако интериорната зала определено провокира съзнанието, то екстериорът е не по-малко вълнуващ.

Мястото не е избрано случайно – Musée du quai Branly се намира между Айфеловата кула, Лувъра и Трокадеро.

Така естествено се формира логиката на музея на първичното, на първоизкуството и на контактите между историята на цивилизациите.

Малко история на създаването му:
Музеят Quai Branly – Жак Ширак е наследник на 200-годишната история, обогатяване, проучване и опазване на обществени колекции. Той съхранява близо 370 000 произведения от Африка, Близкия Изток, Азия, Океания и Америка, които илюстрират богатството и културното многообразие на неевропейските цивилизации от периода на неолита (+/- 10 000 години) чак до 21 век.


С развитието на икономическия обмен и колониалните експанзии извън европейските колекции започват да се натрупват в частни сбирки, като кулминацията им е през 18 век, когато възниква необходимостта от тяхното опазване и съответно представяне пред обществеността.  На едно са събрани експонати от образци по естествена история и археологически, исторически и етнографски данни. След Френската революция се създават национални музеи и там се събират етнографските колекции, чиято тема е извън Европа.
От няколко етажа в музея Лувър до етнографския музей Трокадеро.

Първо представени в Лувъра, тези колекции, предимно американски, постепенно намират своето място чрез специфични музейни проекти в рамките на Лувъра, наречени последователно: „Musée Douphin“, „Musée de Marine“, след това „Musée etnographique“.

В същото време колекциите се обогатяват благодарение на инструкциите за събиране на предмети, дадени на моряци и учени, които предприемат пътешествия по света. През 1878 г. от натрупаните предмети е нарочно създаденият етнографски музей „Трокадеро“.

Няма да ви обременявам с история на музеите на Франция – през 1931 Колониален музей, после Музей на човека и постоянна изложба на африканските и океански изкуства. Принос имат частните колекции на Пикасо и Андре Бретон – естетическото възприятие на първичното изкуство. След деколонизацията се открива Musée des Colonia 1961 г., за да се направи специална сграда и да се създаде от Жак Ширак през 2006 г.
Днес това е един от най-богатите европейски публични институции, посветена на изучаването, съхранението и популяризирането на неевропейските изкуства и цивилизации. Мисля, че е най-богата и в световен мащаб.

И така оформя се едно интересно музейно съседство, разбира се по парижки мащаби – доста просторни като разстояние: от Лувър, през Д’Орсе, Голям и Малък дворец до Трокадеро.

Автор на проекта е известния френски архитект Жан Нувел.

Замисълът и изпълнението са стойностни и оригинални:

  • разчупена сграда в наситени червени топли цветове сред уникален с растения двор – което в момента се постига трудно и до колкото знам с пари.
  • Ландшафтната архитектура е впечатляваща – тя създава усещането за поле, простор в центъра на задъханата столица. От крайречната улица е отделен дворът с огромна бариера от плексигласа срещу шум, замърсяване.
  • Навсякъде има разноцветни фенери, които се зареждат със слънчева светлина. Абсолютно еко, помислено е отвсякъде и за всичко.

Праисторическата майка е емблемата на музея – пишна и плодородна като майката Земя. От епохата на матриархата. Няма да преразказвам „История на изкуствата“ от Алпатов, нито да съчинявам лекции по Културология. Но праисторическата майка е център на вселената, от нейната утроба се ражда светът…

Казва се „Ла-Чупикуаро, полихромна женска фигура от печена глина, висока 31 см, която датира до колумбовата култура Чупикуаро – Мексико.

Насладете се на експозицията. На мощта на плодородието женско и мъжко начало, което е представено във всички континенти.”

Musée du quai Branly е едновременно музей, културно място за образователна и просветна дейност, научен център. В сайта на музея може да направите виртуално пътуване по залите. Ако сте в Париж, намерете време да отделите на тази импозантна сграда и разгледате уникална колекция от първичното, но не примитивното. Има с какво да се обогати цивилизованият човек от древните ни предци.

ГАЛЕРИЯ

Musée du quai Branly, Париж

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения