сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Есенна идилия в Балкана

Мария Радева

(Маршрут: с. Рибарица, Резерват „Царичина“, хижа „Ехо“, връх „Юмрука“, връх „Вежен“ – двуглав и величествен, едноименната хижа и отново с. Рибарица).

Препрочитайки и редактирайки фото-галерията с днешна дата, чак не ми се вярва, че пътешествието се случило и то неотдавна…

Все се надявам този кошмар COVID-19 да отшуми, да премине, все очаквам нашият си живот да продължи от там, от където го прекъсна …. А то става по-страшно и безнадеждно. И продължително, чак краят не се вижда…

Затова да се насладим на едно недалечно преживяване с надеждата, че скоро отново ще дишаме свободни, здрави и с пълни гърди.

Гората се прошарва, но си зеленее
Гората се прошарва, но си зеленее

Приказно пъстроцветно приключение ми се случи по късна есенна доба, по-точно в края на октомври. Ще я споделя с Вас, в кадри и текст. Нямам претенции на пълно съвпадение между фотоси и думи, защото мисълта препуска, а снимката понякога си е сама за себе си, без коментар…

Толкоз с интродукцията или увода, както сме го учили!

Свободна паша
Свободна паша

****

От Гложене – Тетевенско и едноименния манастир започва нашият организиран маршрут. В България има още едно село с това име. Във Врачанско… Винаги съм се учудвала на многото еднакви имена на селища в родината… Например, знаете ли, че с. Баня са поне 24?!

Пешеходен път води към манастира
Пешеходен път води към манастира

И така – манастирът се вижда отдалеч, сякаш кацнал на скала. За разлика от  другите български манастири, строени в закрити, потайни места.

Гложенският сякаш се и „изпъчил“ отвсякъде и отдалеч.

Разположен е на склон, под каменните отвеси на връх Камен Лѝсец с 1073 м н.в., на скална издатина от планински рид.

Подстъпът към входа на манастира е бил препречен от скали, които са разсичани, за да се прокара по-късно път, а от другите му страни се спускат дълбоки долове.

Гостоприемно отворени врати
Гостоприемно отворени врати

Гледката във всички посоки е забележителна.

На мене ми прилича на твърдина, която защитава дръзко предназначението си.

Историята му е дълга – според недоказани данни той е основан в началото на XIII век. Табелката на входа недвусмислено посочва възрастта.

Гложенски манастир
Гложенски манастир

Реконструиран през XV – XVI и XVIII век. Съхранил се е и не е разрушаван именно поради труднодостъпното си място.

Ще спомена два интересни факта: по време на националноосвободителните борби, манастирът е едно от най-сигурните скривалища на Васил Левски. В този район се създава и първият революционен окръг. Запазено е укритието на Апостола – под килията му е имало подземен тунел, прокопан още при изграждането на манастира. Посещенията на Левски са пазени в най-дълбока тайна (включително и заради гръцкия монах Иларион и манастирската прислуга), Димитър Общи не е бил посветен и затова предателството му не засяга пряко обителта.

Гледката е вълнуваща
Гледката е вълнуваща

Другото интересно обстоятелство: след Освобождението тук е заточен писателят Васил Друмев, с духовно име Климент. (Да си припомним: български писател, духовник и политик от Консервативната партия. Той е автор на първата ни повест „Нещастна фамилия“ и първата драматична пиеса с оригинален сюжет „Иванку, убиецът на Асеня I“. След Освобождението е митрополит на Търновската епархия на Българската екзархия и два пъти министър-председател на България).

Климент произнася проповед против католицизма, защитавайки православието. Това достига до римо-католика княз Фердинанд и не без посредничеството на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов на 10 юли 1893 г. митрополит Климент е осъден на „вечно“ заточение в Гложенския манастир. Изгнанието му завършва с падането на правителството на Стефан Стамболов. Сега в манастира има малък музей, посветен на Друмев.

Вижда се долината
Вижда се долината

Съвременният вид на обителта се оформя след 1929 г., с разрушаването на старата манастирска църква и кула, с изграждането на нов храм. Един от архитектите, реконструиращи комплекса, твърди, че старата черква е била поне на 700 години.

Строителството е уникално, градено е върху и от скалите наоколо.

А гледката от твърдината е невероятна, особено при ясно време.

Отново в микробуса и напред към „Царичина“,  един от 9-те резервата в Национален парк “Централен Балкан” и със сигурност най-очарователен през есента!

Тръгваме от Рибарица. Като преди това водачите ни разбират, че хижарят си е счупил крак и горе освен чай, няма нищо. Затова спираме в малък магазин непосредствено преди маршрута. Аз съм в ужас. Как ще мъкна храна за два дни?! Научавам, че ракията е задължителна. Оглеждам се и си „харесвам“ един млад левент с вид на компютърджия и правя сделка: той да носи тежкия багаж – две бутилки ракия по негов вкус, и всичко хранително, –  в замяна едната бутилка и парче луканка за „шерпа“. Така вече мога да продължа нагоре.

Изкачването е стръмно и тежко. С багаж на гърба. Специално си купих 80 л раница и естествено, че я натъпках с всичко излишно… Поне младежът носи храната.

Но гората, през която вървим е невероятна и усилието си заслужва. За деня минаваме денивелация от порядъка на 900 м. Много стръмна на места.

Така ни посреща гората
Така ни посреща гората

Защо се казва резерватът „Царичина“? Знаете ли? Има едно уникално цвете омайниче, по народному, с лат.название Geum bulgaricum.

За него легенда разказва: дъщерята на Цар Иван Асен II – Тамара, една пролет се разболяла от коварна болест. Баща ѝ я изпратил на лечение в Тетевенския Балкан. Напролет настанала красота: раззеленило се, запели птици, снегът се стопил и потоците забълбукали. Всички поляни били в цветя. Тя бродела, събирала китки и плетяла венци. Но най-много й харесало едно огненочервено цвете, което местните наричали „омайниче“. За него разказвали, че ако момък види девойка със затъкнато алено цвете в косите… Цветето омайва младежа и той се влюбва.

Тамара откъснала едно цвете и го сложила зад ухото си. Царкинята не срещнала любовта, но до есента оздравяла и си тръгнала от това приказно място, където растяло любимото ѝ цвете. Хората вярвали, че то я е изцерило и в нейна чест го нарекли „царско цвете“, а местността с поляните, на което то цъфти до ден днешен се нарича  „Царичина“. Само да добавя, че в резерватът цъфтят над 600 вида растения и поне 10 са нанесени в Червената книга. В т.ч. и Тамареното цветенце.

Неусетно, сред обагрените в есенни тонове гори, стигаме на поляна, цялата покрита със скреж. Избуялата трева е поне метър.

Балканът като че ли започна да ни допуска
Балканът като че ли започна да ни допуска

Още малко и излизаме на билото на Стара планина и се озоваме на най-космическата хижа в Балкана – русенската „перла“ Ехо! ? Космическото е вярно, за „перлата“ не!

Хижата се намира на 1645 м н.в и е разположена на самото било на Стара планина.   Построена е между върховете Кавладан (1710 м н.в.) и Юмрука (1819 м н.в.) От поляната се виждат едни от най-красивите гледки в Балкана.

Мъглата леко се повдига...
Мъглата леко се повдига…

Оставихме багажа и няколко души решихме да „отскочим“ привечер за разгрявка до величествения връх Юмрука!

Тръгнахме нагоре. По средата на пътя ни задмина бойна група младежи на 70+. Пожелаха ни бодро „Приятна разходка“. Ние се „тътрихме“ нагоре. Стигнахме параклиса, после решихме да си направим снимки.

Най-накрая запъхтени „покорихме“ върха. Гледките от него са паметни! В справочниците пише, че от Юмрука се вижда при ясно време 70% от България. Е, ние бяхме вече по здрач, но си заслужаваше. А защо се казва Юмрукът: защото от далече скалите наподобяват стисната човешка десница.

Горе пак видяхме бодрите „младежи“, бяха се съблекли по юнашки фланели и отново хукнаха към хижата. Защото било настанало ракиено време. Пожелахме си такава „старост“.

25 На къде да гледаш? Все е красота, невероятни треви
25 На къде да гледаш? Все е красота, невероятни треви

Денят, наситен с толкова емоции, е към края си. В трапезарията – изненада: грижливи ръце бяха стъкмили боб чорба и супа от гъби, дъхав билков чай. Плюс нашите запаси направо беше гала вечеря. А една дама се оказа, че станала баба – от другия край на света зад планини и морета й се родила внучка. Пихме за здравето на бъдещата планинарка.

За х. “Ехо“ – лично за мене беше голям компромис да спя там. Одеяла – помните ли ги от времето на червено-зелените родопски одеяла?! Чаршафи: чисти, но просмукани с влага и с мирис на мухъл. Няколко помещения с двойни легла едно над друго, със заковани прозорци, без каквото и да било проветряване… В 21 часа се гаси генераторът и се движиш с фенерче. Бях, чела, че има стая с 4 легла и собствено санитарно помещение, но уви, не открих такова… Така че се примирих и се опитах да спя с още 16 души.

Снимах няколко ентусиаста, които се изкачиха на билото, за да документират залеза, а може би са дочакали и изгрева. Завидях на нашия водач Еди, който спа навън. Носеше си шалте и спален чувал. През нощта става минус 1-5 градуса…

Любители на залези
Любители на залези

Независимо от безсънната, студена и влажна нощ, пълна със „звуци“ и „аромати“, – на сутринта станах жизнерадостна и свежа, както казват руснаците, като краставичка. Навън въздухът беше кристално чист, студено режещ.

Неделя сутрин ни къпе с ален изгрев на билото. Всички неволи до тук са си стрували…

Подгрели, вече се впускаме във феерична разходка по Старопланинското било и преодоляваме великолепни панорамни върхове, за да се озовем по пладне на челото на един от най-респектиращите гиганти на Балкана – връх Вежен!  

При това двуглав. Ура: 2198 м н.в.! Пейзажът е: изсъхнали треви и красиви гледки сякаш си над планината, зареян над хребети, ридове, поляни и гори, – до където ти стигне погледът… И коне. Да, на свободна паша.

Имаме късмет. По това време казват, че Балканът е забулен в мъгли… А ние бяхме между небето и …небето. Над нас и под нас се стелеха рехави, пухкави облаци. А взорът обхождаше гледката: от едната страна Северна, а от другата Южна България. Като на длан. Нямаше мобилна връзка, щях да се обадя на колега в Русе, да му каже, че го виждам… А той да ми отвърне: „Къде си хванала гората?!“

С нас от хижата тръгна едно черно куче. Няколко пъти се опитвахме да го върнем, но то ни осинови и доведе чак до Рибарица. Явно добре познаваше маршрута.

Тази приятелка ни следва от хижа Ехо до Рибарица
Тази приятелка ни следва от хижа Ехо до Рибарица

Ето ни с водачката Деляна Хаджииванова. Следваше дългоочакваното спускане към хижа „Вежен“.

С нашата водачка Деляна Хаджииванова
С нашата водачка Деляна Хаджииванова

После групата се разделя на две: по-силните по стръмния път, по-слабите по трасето с въжетата. А какъв е критерият, не ми стана ясно.

На билото
На билото

Незнайно защо се озовах при по-силните. Трасе с маркировка почти не видях… Май го карахме „по нанадолнище“…

Клек, боровинки, стръмни скатове. Добре, че имахме щеки, щяхме да си изпочупим краката. Беше абсурдно, рисково, с излишен адреналин.

За компенсация на екстремното спускане се „напасохме“ с боровинки, толкова много не бях виждала… Буквално ги мачкахме при стремглавите стръмнини.

На хижа „Вежен“ двете групи се събрахме.

Многоточие. Позират, фото, моля
Многоточие. Позират, фото, моля

Втората хижа е направо луксозна. И се стопанисва с желание и размах. Тук си отдъхнахме и пихме прекрасен планински чай, местна реколта.

Събрали сили, се запътихме вече по отъпкани пътеки, с добре маркиран маршрут,  после по черен път, накрая асфалтов, докато стигнем микробуса. Много дълго. Стори ми се безкрайно. Изтощително. Ходиш, крачиш, вървиш. Изприказвал си всичко, разгледал си наоколо и само ти се иска да си опънеш краката….

Ето ги първите къщи на Рибарица!

Приказната гора, есен
Приказната гора, есен

Беше славен ден.

Приключи живописната есенна приказка в гордия Балкан – сурова, трудна и дива планина. Но тя ни допусна до себе си, сподели пищни багри, ромолящи потоци… и тишина.

А ние сме й благодарни.

Довиждена, Царичина
Довиждена, Царичина

Всички снимки, без претенции на майсторство, просто любителски, може да разгледате в нашата галерия:

ГАЛЕРИЯ

Есенна идилия в Балкана

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения