сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Езерото Сандовал, Перу, Амазонската джунгла

Мария Радева

Четвърта – последна част.

***

Ако сте пропуснали някоя част или искате да си припомните хронологията:

Част 1: Приключения в Амазонската джунгла

Част 2: Еко селце “Амазонски рай”

Част 3: Българските „конквистадори“ в Амазония

Част 4: Езерото Сандовал, край на епоса!

***

📌📌📌Тук си, читателю!

Накратко, ако може изобщо накратко да бъде описано: божествено езеро, което се намира в Амазонската джунгла, в дълбините на националния парк Тамбопата.

Езерото Сандовал е малко: 3 км дълго и 1 км широко, разположено на 5 км от град Пуерто Малдонадо.

Дълбочината му е от 0,5 до 3 метра. Водата е със средна температура 26 ° C.

Езерото Сандовал е малко: 3 км дълго и 1 км широко, разположено на 5 км от град Пуерто Малдонадо.

Ако искате да стигнете до водоема, вървите поне три километра през джунглата.

Ние тръгнахме от нашия лагер през нарочно направена пътека – в просека, от двете страни са строени в шпалир огромни дървета и гъста растителност. Бодро крачиш по сковано дъсчено понтонче над кален тъмно оранжев, глинест път. Цяла нощ имаше тропическа буря и валя пороен дъжд. Не ми се иска да вървя по земята…

На брега на езерото ни чака лодка. С нашите спътници – четирима млади мъже от САЩ с  неясен етнос,  силни и здрави младежи-колежани, – се качваме на кану. Водачът ни разказва, че сега ще изследваме флората и фауната. Още с първото загребване на греблото изплува огромен отровен паяк, почти детска длан…

Езерото Сандовал е дом на 4-метрови каймани, гигантски нутрии, жизнерадостни видри, на много видове маймуни и птици. Имахме късмет и видяхме основно пернати. За орнитолозите: хоацини, земеродно рибарче и корморани. За зоолозите различни видове маймуни саймири, капучини.

Имахме невероятен шанс да се насладим на изпълненията на гигантски речни видри. Казват, че при късмет може да се „забележат“ големи каймани и анаконди… Не ми се случи, може би за добро. 😀 А насекомите са в изобилие – тях веднага ги усеща туристът, дори и с няколко пласта репалент.

Пътуването с кану се оказа незабравимо. Ползвахме мотор, но за да наблюдаваме – водачът го изгаси и младежите се редуваха да карат безшумно лодката с весла.

Ето го самото езеро на малко клипче:

Препоръка: трябва да сте се запасили с много вода. Преди приключението с лодка, има дървена барака, в която продават вода, безалкохолни напитки, но са доста солени ценово.

След като се стъмни, можете отново да се разхождате около езерото, за да видите онези обитатели на джунглата, които са активни само през нощта. Но ние имахме програма да плаваме по Амазонка на фото-лов за каймани.

Към един от бреговете приближаваме много бавно, водачът ни изключва мотора и младежите внимателно и безшумно натискат на веслата. На две огромни дървета са се разположили огромни видри. Спряхме на около 10 метра от тях.

Те не ни обръщат никакво внимание. Едни лежат, други се гушкат и милват. Препичат се. Козината им лъщи на слънцето. Огромни са – може би над метър… И с много красиви малко дръпнати очи. На някоя й става топло или досадно и грациозно се потапя във водата.

А водата гъмжи от пирани… Не трябва да пускаме нищо вътре. Привидно е спокойна. Но от време на време изскача някоя и прави плонж обратно във водата.

Обедна почивка  – кануто акостира в малко заливче. По стръмен лабиринт в брега се изкачихме на поляна. С две къщи. Между дърветата: опънати хамаци, няколко дървени маси и пейки. Семейство перуанци, коренни жители, предлага обяд, тоалетна и временен подслон за почивка.

Лично аз пропуснах обяда. Просто ме беше страх да ям увити в палмово листо ориз, месо и зеленчуци с подправки. Хигиената беше съмнителна…

Имаме такъв в лагера.

Връщаме се в лоджата, обяд и почивка. Привечер излизаме на кратка пешеходна разходка в джунглата, където ще можем да видим някои нощни животни и насекоми. Търсенето е на насекоми… Нашият водач е с мощен фенер… Вълнуващо е, защото влизаме навътре и е тъмно като в рог. Но вървим по пътека. Предупредени сме нито крачка встрани…

Ясно е, че нищо не мога да снимам. За тази цел трябва подготовка. Но пък е толкова интересно. Увита съм с каквото мога… Шапка, протектор срещу комари и блуза с дълъг ръкав. Обляна съм с репаленти, но мисля, че съм единствената плячка на малките и подли комарчета… Нищо, дано не е само заразен с жълта треска, другото ще го издържа.

Затова споделям още няколко фотографии от езерото:

Нощувка сред звуците на джунглата. Е как не млъкнаха цяла нощ. Те се редуват – в определени часове явно са различни животни. Птиците са на разсъмване. Ковън Гардън просто ряпа да яде. Такива трели се разнасят.

Учудващо е, че не спя вече втора нощ… Но на сутринта съм свежа като краставичка.

Следобед ни чакат екстремна разходка по въжени мостове, пускане по тролей, нощна разходка в търсене на насекоми и… пиене на ром. Но преди това, който може пие  ледена бира и дреме в хамак!

Въжените мостове са приключение. Катерим се по огромно дърво, тип фикус на 30 метра над земята. Над короните на дърветата сме или поне над повечето. Очакват ни 300 метра разходка над земята, увиснали над джунглата, по-близо до небето… Красиво е.

Аз се качвам със смелчаците по нещо като дървена кула със стълба от вътрешната страна, закрепена за огромното дървото. Само ще снимам. Не мога да тръгна по този клатещ се отвсякъде мост – а те са няколко от дърво към дърво. Над бездната.

Слизам и отивам към мястото, от където ще се спуснат. То е екстремно с „тролей“ – само като си представя каската и протекторите, които са пропити с нечия, много и разнообразна, пот… Адреналинът ми е достатъчен от гледката.

Тролея го пропускам. Не съм страхлива, но стига ми чревният дискомфорт😎

Вечерта “прелива” в ром с кола в мрака на лоджата за по-младите. Пием 8-годишен Картавио. Изпиват колата, спрайта и фантата на заведението. Ние по-възрастното поколение го пием чисто. Да дезинфекцираме вътрешностите… Мъкнем го хиляди километри този ром, крайно време е да му видим сметката…

Изтощена, лягам си в 21 часа,  нощта е пълна с горски шумове, викове и песни…

Отново гората безцеремонно нахълтва в бунгалото.

Или ние сме насред джунглата…

Може би все пак съм се унесла.

Предлагам на вниманието на читателя клип от Теодора Ботева, която неуморно, през цялото ни пребиваване, снимаше с камера на главата:

Към Лима

Днес приключва нашето пътешествие: разделяме се с Амазонската джунга.

Отново в лодки – по мътно-кафяво-жълтата река, назад към цивилизацията. Гледам, за да мога да запечатам всичко. Разминаваме се с подобни леки лодки, натоварени със семейства, багаж. Те ни махат – ние им отвръщаме.

Ще летим към Лима. Казвам “Сбогом, а може би довиждане” на джунглата от високо.

Полетът се бави. Турбуленцията е ужасна.

Лима ми се струва друг свят. Лима ми харесва. Столицата е още едно лице на Перу, начин да усетиш страната. На другия край на спектъра, отвъд природата, историята и бедността, тук царува „западното“. Връщаме се към цивилизацията и мисленето, които познаваме.

Седнахме в много мило квартално заведение – нещо като пицария. Всичко е направено и поднесено с много вкус. Големи естети са тези перуанци. Обслужва ни мила двойка млади хора – момчето е на бара, а девойката поднася.

После малко бар с музика и коктейли…

А само преди часове сме били на прага на джунглата, където животът има съвсем други измерения, върви с различни обороти: потен и муден, подчинен на ритъма на природата. Същото Перу ли е това… Същите хора ли сме?

Край на епоса Амазонска перуанска джунгла.

Вълшебен залез, оглеждащ се в Амазонка, Перу
Вълшебен залез, оглеждащ се в Амазонка, Перу

Всички снимки от галерията, може да разгледате тук:

ГАЛЕРИЯ

Езерото Сандовал, Перу, Амазонската джунгла

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения