сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Интервю с д-р Диана Христова

АВТОР: д-р Диана Христова

Тя цялата е пътуване и преживяване. Било в дебрите на медицината, в сложните ребуси за решаване. Дори на пръв поглед рутинна и професионална конференция може да я вдъхнови за стих.

И като разнопосочна и разностранна личност ще ни гостува в рубриката ИНТЕРЕСНО, с ИНТЕРВЮ.

Много трудно е да обобщиш всичките интереси на д-р Диана Христова – млада и обаятелна личност.

А трябва ли?

Нека я разкриваме по малко и разнопосочно.

Едно нестандартно интервю-пътуване.

Отговорите й са ясни, точни, мъдри. Звучат на моменти като сентенции.

С д-р Ди – позволих си непринудено и фамилиарно да „кръстя“ нашата героиня. На нея й хареса обръщението и то стана събирателен образ в стихосбирката й „Приказка за алергените“. Малка книжка с голяма кауза. За нея накрая.

Защо избра медицината? Поезията ти е присъща, в мисли, в чувства, в усещането ти за живот….

Д-р Диана Христова: Имах две мечти – музика и медицина. Избрах медицината, за да не се чувствам безпомощна пред страданието.

Още една изненада: музиката. До сега не си споделяла за тази твоя мечта. Макар че, какво се чудя – поезията е музика. Трябва да усещаш със сърцето си ритъма на словото и да умееш да го вплетеш с другите в музикално съчетание?!

Свирила ли си на нещо?

Д-р Диана Христова: За съжаление не свиря на никакъв инструмент, но пеех на всички училищни и общоградски тържества. Усетът за музика ми помага да разпознавам дихателните проблеми и без слушалка.

Кое те насочи към алергологията?

Д-р Ди: Многото неизвестни в самата алергология.

Защо малките пациенти са специални?

Д-р Ди: Всеки от нас формира по някакъв начин светогледа на децата и ние сме длъжни да не засягаме по никакъв начин детското доверие.

Какво те накара още в началото да се запишеш доброволец в COVID-19 отделение?

Д-р Ди: В пика на заболеваемостта имаше нужда от лекари доброволци. Не е тайна, че малко хора се осмеляваха да се доближат до вирусоносители.

Необичайната ситуация е проверка за професионализъм, човечност и морал.

Доброволци доктори в КОВИД отделение
Доброволци доктори в КОВИД отделение, сред тях и д-р Диана Христова

Кога започна да пишеш в рими?

Д-р Диана Христова: Не помня от кога датира „Зелената тетрадка“, в която трябваше красиво да преписвам детските си четиристишия.   

Кое може да те вдъхнови?

Д-р Ди: Нюансите, детайлите, които предизвикват размисъл. Необичайното в обичайното.

Щастието, а страданието?

Д-р Ди: По-скоро разочарованието и страданието търсят отговори. Щастието само се изразява.

Пречи ли ти емоцията и състраданието в ежедневието на лекар?

Д-р Диана Христова: И да, и не. Това е връзката лекар-пациент.

Подбрах няколко лирически произведения, свързани с твоето присъствено и духовно пътешествие.

Ето, например, тези две стихотворения.

Татул, леглото-ниша
Татул, леглото-ниша

В тях няма посочена определена географска точка, но скалите, камъните, магнетичните места като Татул пораждат емоциите, които пресъздаваш в лирика.

Татул на фона на гората
Татул на фона на гората

„В Родопите се чувстваш свободен и духовно извисен“ – това споделя младата жена за планината. Магнетична, привлекателна, обвита в тайнство и непредсказуема. Конкретно вдъхновение от Родопите.

Татул и природа
Татул и природа

Аз мога

Аз мога , когато поискам,
да бъда стихия във кротка вода 
и, когато се чувствам най- силно притисната,
да запазя цветята във мойта душа.


Мога да танцувам с вихрушка
буреносната истина,
в ритъм понесена, с боси крака,
и да пазя безшумно сърцето си цяло,
светлината в усмивката, топлината в гласа.


И повярвай, аз мога, просто поискам ли,
да полея живот само с капка вода,
да топя ледове със любов независима
и да търся доброто във всяка искра.

Татул, Родопите и една млада българка
Татул, Родопите и една млада българка

На пръсти стъпвам

На пръсти стъпвам,

тихо е, ще чуеш

в гърдите сърцето как тупти.

Събудиш ли се,

бързо ще нахлуе

рояк несбъднати мечти.

Заспивай, приказката да не свърши.

В съня ще идвам,

после ти, нощта

в деня щом се прекърши,

ще ме изпратиш

с първите зори.

Д-р Диана Христова в ниша Татул
Д-р Диана Христова в ниша Татул

Припомни ни, моля, твоето пътуване във Франция, след което още в самолета твориш…

„Звездите“ е създадено в самолета на път към Лион.

Звездите

Звездите нощем слизат на земята

сред хилядите звездни домове,

в прозорчетата, сгушени във мрака,

разливат топло своите цветове.

И мрежи лъскави оплита

във гъста плетка струйка светлина,

на паяжини пръснати се скита

от уличните лампи светлина.

Разсъмва се. Земята се облича

във светла рокля, дневна белота,

и слънцето усмихнато наднича,

на звезден прах разпръсва то нощта.

***

И за любовта и двойката млади, скулптурата над реките Сона и Рона? В Лион двете реки се сливат и това място е специално.

Рона и Сона
Рона и Сона
Д-р Ди споделя: „Според легендата Рон бил митичен мъж- силен, бърз и своенравен, способен да повлече със себе си всичко, което пожелае, а Сона олицетворява нежната, тиха и добродушна жена. Двете реки се сливат в Лион. Мястото на вливането е изпълнено с енергия и магнетизъм. След първоначалния досег реките правят опит да се разделят, но веднага след това се сливат в една.
В Лион множество скулптури с образите на мъж (Рон) и жена (Сона) напомнят легендата“.

Сона и Рона

Когато Рона посреща Сона

и вплита пръсти в нейните ръце,

в юмрук се срещат с шумящи пръски

водите им от други светове.

И ветрове се гонят, в бяг препускат

на път към речните им брегове,

неопитомени още не допускат

милувката на чуждото сърце.

Градът притихва, нощ се стича

и в мрак потъва до нозе,

след миг на свада непривична

реките му подават си ръце.

Потичат редом, светло се обичат

в прегръдка топла, на криле,

със думи кротки в нещо се заричат,

във вените им синя кръв тече.

Лично на мене много ми допадна това стихотворение с кратко име „Прошка“.
А снимката към него е поразителна – една крехка млада жена в пълно „бойно“ снаряжение до дърво с разлистили се зелени клонки.

Прошка

От днес във утре дните се преливат,

простил ли си, свободен ще вървиш

и въглените в тебе ще изстиват,

стихийно вече няма да рушиш.

Гневът е тайнство от ония,

които те прояждат без следа,

готов у всеки да се свие

молец, живеещ в тъмнина.

Прости, сълзите ще измият

просмуканата тягостна тъга,

палач и жертва са едно, а крият,

но с времето разменят си реда.

Да, многотемие: да надмогнеш себе си – егото, да простиш. За свободата – кога идва тя? С цената на какво? Кога можеш да скъсаш оковите на гнева и да продължиш напред, без бреме….

Прошка
Прошка

Твоят последен проект: още горещ „Приказка за алергените“ – думички в рими за микроби недоловими Талантливо илюстрирани от худ. Пако Василев. Толкова симпатично заглавие.

Приказка за алергените - книжката
Приказка за алергените – книжката
Един многозначителен ФАКТ, който лекарката няма да сподели: пилотното издание д-р Диана Христова прави със собствени средства и подарява на децата, посетили кабинета й.
Като майка на вече отдавна пораснало алергично чедо и самата „фамилно“ обременена със страданието – горещи адмирации към каузата.
Да накараш дете да се подложи на терапия с игли е трудна задача, „Мисия невъзможна“. Да няма сълзи и протести… Това е твоето всекидневие и с големите пациенти.

Как се роди идеята?

Д-р Диана Христова: Малките ми пациенти ме провокираха да измислям сюжетно-ролеви игри, за да проведа тестуването. За моя изненада, запомняха всичко и при следващо посещение сами започваха да разказват и да ме питат: „Ще ме рисуваш ли пак ?“.

Песента на капките. В купията на иглите.
Песента на капките. В купията на иглите.

Как да се преборим със страха у малки и големи?

Д-р Диана Христова: Като го профилактираме още в детството и не му позволяваме да расте и пуска корени.

От къде черпиш вдъхновение?

Д-р Ди: От действителността.

А сега накъде? Какво замисляш или да си остане в тайна, загадъчна и изненадваща?!

Д-р Диана Христова: Нова приказка за деца.

Мислих да сложа точка на интервюто, когато зачетох „Раздавам от себе си смело“… Сякаш самата д-р Ди застана пред мен.

„А когато свършат парченцата?!“ – ще измисли други…

Раздавам от себе си смело,

отчупвам парчета душа

и стъпвам по нишка умело

по пътя към свойта зора.

Какво ще ми вземат ръцете,

протегнати в мойта съдба,

в юмрук стиснали двете

поредната дажба храна.

Но чуждият огън угасва,

щом вие нямате плам,

жаравата пари, ужасна,

когато езикът е ням.

Какво ще събираш във шепи?

Отломки, разбити без свян.

Поел си по чужди пътеки,

унесен във някакъв блян.

Какво ще ми вземат ръцете,

посегнали в чуждия храм?

И взимайте, искайте, имайте,

от парчетата пак ще създам.

***

Благодаря сърдечно, че ми подари „късче“ от себе си и времето си.

За мене е чест!

Щастлива съм, че те познавам.

Имам надежда за България, която на моменти угасва… Дори не тлее.

Че щом е останал в родината ни един такъв специален, интересен и талантлив човек като д-р Диана Христова, може би има утре?!

Пазете себе си и ближния. 

Всички снимки: Интервю с д-р Диана Христова / Виж Интервю с д-р Диана Христова / Затвори
Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail
Advertise-300x600