Тя цялата е пътуване и преживяване. Било в дебрите на медицината, в сложните ребуси за решаване. Дори на пръв поглед рутинна и професионална конференция може да я вдъхнови за стих.
И като разнопосочна и разностранна личност ще ни гостува в рубриката ИНТЕРЕСНО, с ИНТЕРВЮ.
Много трудно е да обобщиш всичките интереси на д-р Диана Христова – млада и обаятелна личност.
А трябва ли?
Нека я разкриваме по малко и разнопосочно.
Едно нестандартно интервю-пътуване.
Отговорите й са ясни, точни, мъдри. Звучат на моменти като сентенции.
С д-р Ди – позволих си непринудено и фамилиарно да „кръстя“ нашата героиня. На нея й хареса обръщението и то стана събирателен образ в стихосбирката й „Приказка за алергените“. Малка книжка с голяма кауза. За нея накрая.
Защо избра медицината? Поезията ти е присъща, в мисли, в чувства, в усещането ти за живот….
Д-р Диана Христова: Имах две мечти – музика и медицина. Избрах медицината, за да не се чувствам безпомощна пред страданието.
Още една изненада: музиката. До сега не си споделяла за тази твоя мечта. Макар че, какво се чудя – поезията е музика. Трябва да усещаш със сърцето си ритъма на словото и да умееш да го вплетеш с другите в музикално съчетание?!
Свирила ли си на нещо?
Д-р Диана Христова: За съжаление не свиря на никакъв инструмент, но пеех на всички училищни и общоградски тържества. Усетът за музика ми помага да разпознавам дихателните проблеми и без слушалка.
Кое те насочи към алергологията?
Д-р Ди: Многото неизвестни в самата алергология.
Защо малките пациенти са специални?
Д-р Ди: Всеки от нас формира по някакъв начин светогледа на децата и ние сме длъжни да не засягаме по никакъв начин детското доверие.
Какво те накара още в началото да се запишеш доброволец в COVID-19 отделение?
Д-р Ди: В пика на заболеваемостта имаше нужда от лекари доброволци. Не е тайна, че малко хора се осмеляваха да се доближат до вирусоносители.
Необичайната ситуация е проверка за професионализъм, човечност и морал.
Кога започна да пишеш в рими?
Д-р Диана Христова: Не помня от кога датира „Зелената тетрадка“, в която трябваше красиво да преписвам детските си четиристишия.
Кое може да те вдъхнови?
Д-р Ди: Нюансите, детайлите, които предизвикват размисъл. Необичайното в обичайното.
Щастието, а страданието?
Д-р Ди: По-скоро разочарованието и страданието търсят отговори. Щастието само се изразява.
Пречи ли ти емоцията и състраданието в ежедневието на лекар?
Д-р Диана Христова: И да, и не. Това е връзката лекар-пациент.
Подбрах няколко лирически произведения, свързани с твоето присъствено и духовно пътешествие.
Ето, например, тези две стихотворения.
В тях няма посочена определена географска точка, но скалите, камъните, магнетичните места като Татул пораждат емоциите, които пресъздаваш в лирика.
„В Родопите се чувстваш свободен и духовно извисен“ – това споделя младата жена за планината. Магнетична, привлекателна, обвита в тайнство и непредсказуема. Конкретно вдъхновение от Родопите.
Аз мога
Аз мога , когато поискам,
да бъда стихия във кротка вода
и, когато се чувствам най- силно притисната,
да запазя цветята във мойта душа.
Мога да танцувам с вихрушка
буреносната истина,
в ритъм понесена, с боси крака,
и да пазя безшумно сърцето си цяло,
светлината в усмивката, топлината в гласа.
И повярвай, аз мога, просто поискам ли,
да полея живот само с капка вода,
да топя ледове със любов независима
и да търся доброто във всяка искра.
На пръсти стъпвам
На пръсти стъпвам,
тихо е, ще чуеш
в гърдите сърцето как тупти.
Събудиш ли се,
бързо ще нахлуе
рояк несбъднати мечти.
Заспивай, приказката да не свърши.
В съня ще идвам,
после ти, нощта
в деня щом се прекърши,
ще ме изпратиш
с първите зори.
Припомни ни, моля, твоето пътуване във Франция, след което още в самолета твориш…
„Звездите“ е създадено в самолета на път към Лион.
Звездите
Звездите нощем слизат на земята
сред хилядите звездни домове,
в прозорчетата, сгушени във мрака,
разливат топло своите цветове.
И мрежи лъскави оплита
във гъста плетка струйка светлина,
на паяжини пръснати се скита
от уличните лампи светлина.
Разсъмва се. Земята се облича
във светла рокля, дневна белота,
и слънцето усмихнато наднича,
на звезден прах разпръсва то нощта.
***
И за любовта и двойката млади, скулптурата над реките Сона и Рона? В Лион двете реки се сливат и това място е специално.
Д-р Ди споделя: „Според легендата Рон бил митичен мъж- силен, бърз и своенравен, способен да повлече със себе си всичко, което пожелае, а Сона олицетворява нежната, тиха и добродушна жена. Двете реки се сливат в Лион. Мястото на вливането е изпълнено с енергия и магнетизъм. След първоначалния досег реките правят опит да се разделят, но веднага след това се сливат в една.
В Лион множество скулптури с образите на мъж (Рон) и жена (Сона) напомнят легендата“.
Сона и Рона
Когато Рона посреща Сона
и вплита пръсти в нейните ръце,
в юмрук се срещат с шумящи пръски
водите им от други светове.
И ветрове се гонят, в бяг препускат
на път към речните им брегове,
неопитомени още не допускат
милувката на чуждото сърце.
Градът притихва, нощ се стича
и в мрак потъва до нозе,
след миг на свада непривична
реките му подават си ръце.
Потичат редом, светло се обичат
в прегръдка топла, на криле,
със думи кротки в нещо се заричат,
във вените им синя кръв тече.
Лично на мене много ми допадна това стихотворение с кратко име „Прошка“.
А снимката към него е поразителна – една крехка млада жена в пълно „бойно“ снаряжение до дърво с разлистили се зелени клонки.
Прошка
От днес във утре дните се преливат,
простил ли си, свободен ще вървиш
и въглените в тебе ще изстиват,
стихийно вече няма да рушиш.
Гневът е тайнство от ония,
които те прояждат без следа,
готов у всеки да се свие
молец, живеещ в тъмнина.
Прости, сълзите ще измият
просмуканата тягостна тъга,
палач и жертва са едно, а крият,
но с времето разменят си реда.
Да, многотемие: да надмогнеш себе си – егото, да простиш. За свободата – кога идва тя? С цената на какво? Кога можеш да скъсаш оковите на гнева и да продължиш напред, без бреме….
Твоят последен проект: още горещ „Приказка за алергените“ – думички в рими за микроби недоловими… Талантливо илюстрирани от худ. Пако Василев. Толкова симпатично заглавие.
Един многозначителен ФАКТ, който лекарката няма да сподели: пилотното издание д-р Диана Христова прави със собствени средства и подарява на децата, посетили кабинета й.
Като майка на вече отдавна пораснало алергично чедо и самата „фамилно“ обременена със страданието – горещи адмирации към каузата.
Да накараш дете да се подложи на терапия с игли е трудна задача, „Мисия невъзможна“. Да няма сълзи и протести… Това е твоето всекидневие и с големите пациенти.
Как се роди идеята?
Д-р Диана Христова: Малките ми пациенти ме провокираха да измислям сюжетно-ролеви игри, за да проведа тестуването. За моя изненада, запомняха всичко и при следващо посещение сами започваха да разказват и да ме питат: „Ще ме рисуваш ли пак ?“.
Как да се преборим със страха у малки и големи?
Д-р Диана Христова: Като го профилактираме още в детството и не му позволяваме да расте и пуска корени.
От къде черпиш вдъхновение?
Д-р Ди: От действителността.
А сега накъде? Какво замисляш или да си остане в тайна, загадъчна и изненадваща?!
Д-р Диана Христова: Нова приказка за деца.
Мислих да сложа точка на интервюто, когато зачетох „Раздавам от себе си смело“… Сякаш самата д-р Ди застана пред мен.
„А когато свършат парченцата?!“ – ще измисли други…
Раздавам от себе си смело,
отчупвам парчета душа
и стъпвам по нишка умело
по пътя към свойта зора.
Какво ще ми вземат ръцете,
протегнати в мойта съдба,
в юмрук стиснали двете
поредната дажба храна.
Но чуждият огън угасва,
щом вие нямате плам,
жаравата пари, ужасна,
когато езикът е ням.
Какво ще събираш във шепи?
Отломки, разбити без свян.
Поел си по чужди пътеки,
унесен във някакъв блян.
Какво ще ми вземат ръцете,
посегнали в чуждия храм?
И взимайте, искайте, имайте,
от парчетата пак ще създам.
***
