TEA-h80
Christmas 4

сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Из дебрите на непознатите и уникални Източни Родопи

Мария Радева

/първа част/

И така най-безотговорно реших да се отдам на приключения през първата декада на декември 2021 г. Защо безотговорно, ще попитате?

Тревожни новини предвещаваше прогнозата: бурен, ураганен вятър и дъждове… Поройни. Поредните безпокойства за COVID-19 не ги броя. Моя милост, за разлика от много други, е за ваксинацията. С една дума: ваксър –  имам и бустерна. Тази тема е без коментар. Твърдо вярвам в медицината, с периодични съмнения в постиженията й за 21 век…

Исках да избягам от препускащите ми мисли и претоварено ежедневие. Още повече, че тази дългоочаквана екскурзия беше планирала много отдавна. За декември, но една година по-рано. COVID-19 с поредната му поразяваща вълна я отложи с цели 12 месеца.

Какво пък?! Да взема да се разтъпча…

Бях тотално объркана – от името „Орлови скали“. Същите ли са, където съм била преди време – пак в Източните Родопи, но край Ардино?! Или идеше реч за други? И понеже не съм силна с посоките си помислих, че българската етимология обича повторенията – бях се хванала на бас с един пунктуален млад човек, преди време, колко селища има в България с името Баня. Заложих на 24 и спечелих…

Ако са други ще открия нова територия, ако са същите пак добре – ще побродя из красивата есенна гора в средата на декември месец, която помня и еко-пътеката, осеяна с велики и шеговите мисли, издълбани на табелки…

В ранната утрин,с риск от близък контакт с вируса, си поръчах такси и пристигнах първа на мястото на срещата.

София ни изпрати с ръмящ, ситен дъждец…

Манастирът „Свети Атанасий”, край Чирпан

Първата спирка беше Чирпанският манастир, където нямаше и помен от лошо време. Манастирът „Свети Атанасий” е действащ девически манастир. 

На портата ни посрещна строга бележка: „Без маски и ръкавици: няма вход“.

Липсваха ни ръкавици, явно разпореждането беше останало от някакъв по-ранен период на вълна, вълни. Вече се обърках.

Един ден, ако някой старателен архивар се опитва да сглоби поизтърканите и заблудени пиксели на сайта https://travelexperienceadventures.com/ в информационното пространство на бъдещето, сигурно ще се чуди на странните ни приумици. Може би се възприех като Паисий, но ти не ми обръщай внимание, любознателни и търпеливи читателю. Все пак през 2022 г. се навършват 300 години от осъзнаването ни на „Свой род и език“ и паралелите към Старославянската хроника ще има и други препратки.

Казват, че това бил най-старият действащ манастир в Европа, основан през 344г., от Александрийския патриарх Атанасий. Последният дошъл на вселенски събор в Сердика и пътьом, между другите си духовни дела, основал манастира.

От многобройните пътеписи в Интернет ще прочетете за чудесата наоколо –за водата и т.н и т.п., но мене ме завълнува личността на светеца. Нищо не знаех за него и това, което научих силно ме впечатли, затова споделям.

Св. Атанасий е египетски богослов и духовник, патриарх на Александрия от 328 до 373 година. Един от най-видните радетели за чистотата на вярата и се приема за първия разпространител в Европа на възникналото в Египет монашество. За тези си дела той е възвеличен още от ранното християнство като „Велики“. Забележете: от Египет в Европа!

Най-известен е с противопоставянето си на Арий и арианството. Почитан е от всички християни, като светец от православните, римокатолическите и древноизточните църкви и е смятан за значим християнски водач от повечето клонове на протестантството.

Светецът се чества на 18 януари, Зимният св. Атанас – „Атанасовден“, това е датата на последното му завръщане като православен епископ на Александрия, след като е бил гонен пет пъти от арианите от епископския си пост, и също на 2 май – денят на неговата смърт.

Този свят човек се вдигнал чак от Александрия през 3 век след Христа и пристига в България… Е, тогава Византия.

Мястото е уникално красиво. Сами ще се убедите от снимките. А наблизо се намира и Светилището на Нимфите, което беше следващата ни спирка.

Заслугата на Свети Атанасий е, че го превръща в християнско водно светилище. Освещава го.

И днес хората вярват в лечебната сила на водата от манастирското аязмо и от Светилището.

Сградите са нови. Малка църква в която има две ценни икони „Свети Атанасий“ и Египетска. През 2003 година манастирът е посетен от 115-я Александрийски патриарх Петрос VII, който подарява на светата обител икона на патрона, така наречената египетската икона на св. Атанасий.

Друга голяма ценност е копие на Реймското евангелие. Това евангелие е писано на кирилица и на глаголица.

Но отчето, което ни отвори църквата, не разреши да се снимат. Дори без светкавица.

Още с влизането те посреща чист и спретнат двор, образцово поддържани постройки. За възстановяването на обителта дело има Людмила Живкова през 80 те година но 20 век.

По живописен път се отива в постницата, където светецът се отдавал на молитви.

Поразена съм от фетишите, чисто езически, които съпровождат пътя на посетителя към дупката. Ластици за коса?! Нямам думи. Явно пренасят щения и зов за помощ към божиите уши.

Но защо цветните ластици за коса?! Изоставам, но някак си не искам и да знам за новите „духови реалии“.

Аязмото е със света вода, може да си налеете.

Една закръглена котка реши, че ме харесва или че ще й дам храна и великодушно ми разреши да я снимам…

Всички минахме през дупката, не се затвори за никого –казват, че ако си грешник няма да те пусне да преминеш…

И живи и здрави потеглихме към Светилището на Нимфите.

Светилището на Нимфите

Намира се на 15-20 минути с кола от манастирадо село Клокотница, община Димитровград.

Само за половин час и помен не остана от слънчевите лъчи, заръмя досаден дъжд, подобен на мъгла със ситни капчици.

Наредихме за билети. Две изключително недружелюбни „нимфи“ на съвремието, в образа на музейни разпоредителки, сурово ни заявиха, че е пандемия и няма да ни пуснат в музея. Успях да си вземе през процепа на вратата брошура, с информация с митове и легенди за района. Само не ми е ясно защо взимат заплати, като нищо не правят. Могат да си стоят вкъщи, а туристите и без това да се разходят необезпокоявани из ливадите наоколо…

С дъждобрани и чадъри изследвахме района. Местността Гяур баир, лично мене не ме впечатли. Нямаше видимост.

Тревата беше като през пролетта: ярко зелена и свежа, не навеждаше зимни настроения за първата декада на декември.

През далечната 1898 селяни от с. Каснаково решават да открият извора, да изследват пътя на водата, процеждаща се от варовитите скали и, … копаейки се натъква на три басейна.

През 1923 г. започват по-сериозни разчиствания около изворите за съжаление без археолози. Намерените находки са безвъзмездно загубени… Защото камъните и артефактите са използвани при строителството на църквата в селото.

Професионални проучвания и разкопки започват 1945-46 години. По-сериозните се случват през 70 г на 20 век и всичко намерено се съхранява. В наши дни продължават проучванията по европейска програма.

Не знам от снимките дали може да се добие представа за мястото.

По основите се предполага, че в тракийски времена са били три големи постройки с басейни, баня. Подовете: покрити с красиви мозайки. А стените с богата мраморна облицовка, при това цветна – с розови, сиви, бели и зелени барелефи. Правили са се тържества в чест на Афродита. Разкрити са и две вили на велможи.

Пласт след пласт археолозитенамират наслагвания на епохи. Има ранно и късно християнско използване на мястото, открити са основите на голям параклис.

През 1968 светилището е обявено за паметник на културата с национално значение.

В наш дни по проект е изграден малък музей, в който не можахме да попаднем… И продължават проучванията.

Може да се открият интересни легенди, дали са верни, няма как да проверим, но до ден днешен се носят дарове и се палят свещи, защото се вярва, че светилището на богинята на плодородието Афродита и нимфите – покровителстват лековитите води, които помагат за здраве и дълголетие.

Античен град Топлицос, в крепостта Свети Дух

Отново на път.

Ето ни в село Минерални бани, наследник на изградения, около топли минерални извори, античен град Топлицос.

По добре направен път се стига до останките, на една от най-запазените старинни крепости в региона – крепостта Свети Дух. Проектът по поддръжката и съхранението е съвместен с турското правителство.

Изгледът от крепостта е прекрасен – цялата околност и селото са на длан. Имали са добра видимост през средновековието.

Твърдината е преживяла 4 строителни периода: римски, късноримски, ранновизантийски и средновековен. С интересна неправилна, многостранна форма.

Стените ѝ са запазени на места до височина 3,5 м, дебели са 2 м и ограждат площ от около 2 дка.

В крепостта се влиза през главен вход от юг или през 2 малки потерни (врати) на западната и източната стени. Отбраната е подсилена от 4 големи правоъгълни кули, които през Средновековието са превърнати в жилища. Отвътре край крепостните стени – типично за епохата  са били прикрепени редици от жилищни, стопански и казармени помещения, в които са открити десетки глинени съдове, селскостопански оръдия, 120 медни, сребърни и златни монети и един оловен печат, оръжие и други предмети.

В крепостта „Свети Дух”, през XII в., след разрушаването ѝ, възниква средновековен некропол.

В историческата литература, крепостта и селището в Минерални бани се идентифицират с името Топлица, която се споменава от византийския историк Михаил Аталиат, продължител на Йоан Скилица (византийски хроникьор от XI в.).

Предполага се, че с нападенията на печенегите в средата на XI в. крепостта е била унищожена.

В днешно време по средата има изграден параклис. На вратата на който е рамкирана амбициозна статия, в която пише, че крепостта „Свети Дух” е по-голям и атрактивен от Перперикон. С нетърпение очаквам разкопките и новата информация.

Източните Родопи са terra incognita.

Тук свършва първа част.

А всички снимки, може да разгледате в галерията:

ГАЛЕРИЯ

Из дебрите на непознатите и уникални Източни Родопи

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения