сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Ян Флеминг, Джеймс Бонд и Seven mile Beach

АВТОР: МАРИЯ СУНД

Във всяка брошура за Ямайка се говори за Боб Марли и Ян Флеминг, като най-големите „забележителности“, наред с прочутия Седем мили плаж.

Къщата на Боб Марли я “посетихме” вече…

Оставаше ни къщата на Ян Флеминг и Джеймс Бонд плажа, където Урсула Андерс излиза от водата, красива и сексапилна, голямо нещо за онова време (годината е 1962)г.   Филмът е с Шон Конъри в поредицата Агент 007 – “Упълномощен да убива“.

Актьорите Урсула Андърс и Шон Конъри
Актьорите Урсула Андърс и Шон Конъри

(Малко коментар към темата от редактора специално за младото поколение: до ден днешен красивата швейцарка се смята за едно от най-сексапилните момичета на Джеймс Бонд, а излизането на плажа в белия бански от морето сравняват с картината на Ботичели „Ражденането на Венера“.

Още любопитни факти:

  • Урсула Андерс е с изкуствен тен;
  • Озвучавала я е друга актриса;
  • За ролята си получава само 10 хиляди щатски долара;
  • А знаменитият й бял плажен бански е продаден на аукцион през 2001 г за 35 фунта стерлинги…)
Красавицата Урула Андерс
Красавицата Урула Андерс

Точно в този филм са създадени няколко от темите и елементите, които по-късно стават характерни за филмите за Джеймс Бонд, както встъпителните картини на Морис Биндър, където Бонд се вижда през дулото на пистолета, и добре познатата музикална тема, композирана от Монти Норман и Джон Бари.

Ян Флеминг е внук на много богат шотландски банкер Робърт Флеминг и син на офицер Валентин Флеминг, който загива по време на Първата световна война.

Ян Флеминг израства, отгледан само от майка си Евелин.

Една любопитна подробност – Ян е братовчед на актьора Кристофър Лий.

Получава класическо образование в колежа Итън и се отличава през следването си на спортната арена.

Друга сфера, в която той превъзхожа своите съученици, е именно любовната.

Флеминг проявава същия апетит за жени, като своя агент 007.

Преди избухването на Втората световна война, той служи като журналист в Ройтер и отразява, наред с други неща, шпионски процес в Москва.

Една покана за обяд променя живота му.

Среща се с ръководителя на разузнавателната служба на Кралския флот Джон Хенри Годфри през 1939 г и след тази среща става разузнавач по време на войната.

Самият Флеминг обаче никога не е активен в тази област. Той е щабен офицер и е ръководил планирането на различни шпионски операции.

Американската разузнавателна организация по онова време, OSS получава много добри съвети от Флеминг, при започване на своята дейност.

OSS е основата за днешното ЦРУ.

Ян Флеминг прекарва отпуските си в къщата си Goldeneye в Ямайка.

Там се отегчава.

В търсене на къщата на писателя
В търсене на къщата на писателя

Освен да общува с другите лондонски знаменитости, които почиват наоколо, няма какво да прави.

Затова Флеминг започва да пише романи.

През 1953 г. Джеймс Бонд вижда бял свят в Casino Royale и след това се появават роман след роман, по един на година.

Джеймс Бонд в много отношения е самият Ян Флеминг.

В книгите има материали от времето му като таен агент и шпионин.

По време на ръководена от него мисия се запознава с Далзел-Йов, агент, който трудно се подчинява на заповеди, но всестранно талантлив.

Можел е да взривява военни кораби, да маневрира с мини-подводници и да кара ски назад. Той е един от прототипите при създаването на персонажа Джеймс Бонд.

И куриоз: самият Патрик Далзъл-Джоб също се изявява като писател, но никога не е чел книгите за Джеймс Бонд.

Така героят е създаден и благодарение на многото филми, които се правят, става популярен из цял свят.

Любопитно е, че първоначално Флеминг не одобрява Шон Конъри в ролята на Джеймс Бонд, поради простата причина, че Конъри произхожда от бедно работническо семейство в Шотландия и не е ходил в престижно училище като самия писател, именно  – Итън.

След първия филм, “Упълномощен да убива“ (1962), Флеминг е толкова впечатлен от Шон Конъри, че му “прощава” простия произход.

Дори стига още по-далече, като решава героят му да произхожда от Шотландия.

Ян Флеминг умира на 56 години след 2 прекарани сърдечни инфаркта.

След смъртта на Флеминг други писатели продължават да пишат за Джеймс Бонд.

Плажът на Агент 007
Плажът на Агент 007

И така, на път към къщата.

Стигнахме до селището и очаквахме големи табелки с упътване към имението.

Въртяхме се тук и там. Нищо.

Единственото, което напомняше за писателя: указателна табела за летището с името Ян Флеминг.

Ян Флеминг, за летището табела
Ян Флеминг, за летището табела

Беше неделя и улиците бяха пълни с ямайци, които излизаха от църквата.

Направи ни впечатление, че голяма част от населението ходи на църква, точно както сме гледали по филмите.

Спретнати, чисти, с бели дрехи и костюми. Празнично.

След служба
След служба

Решихме да попитаме накъде да се насочим. Спряхме до тротоара, пуснахме прозореца на колата и зададохме въпроса. И познайте: пак-долари, иначе не.

Ядосахме се и продължихме да търсим сами. Най-накрая спряхме до точния адрес (и преди бяхме там, но не се случи нищо).

Нямаше никакви признаци,че сме на правилното място. Само една обикновена ограда и много растителност.

Един от пазачите излезе и благоволи да ни каже, че посещения се резервират предварително и ако решат да те пуснат, може и да влезеш.

Просто така, да минеш и да решиш да посетиш имението, е невъзможно. Въпреки че бяхме дошли в посоченото работно време в брошурите.

Там за резервиране на час, не беше споменато.

Втори път удряхме на камък..

Е, остана ни „Плажът Джеймс Бонд“. Там не може да е затворено, мислехме си. Плаж като плаж, отворено пространство.

Пред входа имаше много насъбран народ.

Насочиха ни къде да паркираме. Първо се уплашихме, с мисълта за случилото се при Боб Марли, но събрахме кураж и излезохме от колата.

Така и така бяхме дошли. Нещо от прословутия Джеймс Бонд да видим.

Оказахме се в средата на голямо Халелуя празненство. С музика, храна, деца и семейства. Всички ни зяпаха като извънземни. Но никой не попита какво правим там.

Даже опитахме някои от техните деликатеси.

Разходихме се из околността и видяхме мястото, където Урсула Андерс  излиза от водата.

Все пак нещо.

На връщане от хотела минахме през известния плаж, дълъг 7 мили, откъдето и името му. Екзотика, рая на земята. Бял ситен пясък, прозрачна, кристално ясна вода. Не ти се излиза от водата.

Седнахме на плажа и към нас се приближимладо момче. Представи ни се като спасител.

Ние бяхме резервирани и не говорихме много. Но той беше сладкодумен и в продължение на 10 минути не спомена за пари.

Показа ни мотоциклета, който си бил купил и очевидно се гордееше с него. Мъжът ми се поотпусна, отиде да го види и се заговориха нормално. Тъкмо си помислихме: най-сетне, един ямаец да не иска пари.

Изневиделица дойде въпросът да му дадем долари за мотоциклета…

Събрахме си багажа набързо и избягахме. Не можахме да се насладим на морето и плажа. Чувстваш се подгонен отвсякъде, не можеш никъде да спреш, без да не изникне някой с искане за долари.

Уморихме се. Не искахме да спираме никъде. Право към хотела.

След 2 дни ни чакаше организирана от туристическото бюро еднодневна екскурзия. Поне там да не е така. 😒😎😊

Край на трета част – Приключения в Ямайка.

Пъстрата галерията 😊 може да видите тук:

ГАЛЕРИЯ

Ян Флеминг, Джеймс Бонд и Seven mile Beach

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения