сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Камино, Епизод 2

Мария Люцканова

На път: на всяка цена!

Здрасти, Миме!

Благодаря ти за вложените усилия на цялото ти търпение, с което ме изчака за продължението.

Дължа ти една лятна витаминозна салата с детоксикираща ракия. Мисля, че ако онзи ден не си бях изкълчила крака, което да ме закотви сега в нас имаше опасност да се забавя още.

………………

Запалих една цигара и втренчих поглед в монитора, като виртуално се понесох крачейки по планините Галилейски.

Опаааа! В работата трябва да уведомя, на нашите да спомена, ами Кари…., кой ще я гледа! Отново защраках по клавиатурата, изчитайки всички всевъзможни чужди сайтове, търсейки информация дали мога да измина Камино с кучето си и как.

Първа спънка, в албергетата не се допускат кучета, само и единствено ако пилигримът не е със специални нужди, иначе мога да намеря частни хостели за минималната сума от 30 евро на нощувка, което мен хич не ме устройва.

Втора спънка, да нося палатка с мен, което ще ми предотврати триадата с албергетата. Обаче и този вариант не върви, тъй като 99% от земите са частна собственост и в повечето случай са заградени с табела.

Дори имаше и такива, който освен жива плет имаше и плет с предупредителна табелка, която предупреждава, че по нея тече ток. Информацията, която казваше, е че можеш само и единствено ако си закъсал в късните часове и няма близко населено място до теб, тогава може да разпънеш палатка, иначе ако те хванат подлежиш на глоба.

Е, разбира се аз лично срещнах един италианец, който на втория ден за нещо се беше ядосал в едно от албергетата, тегли им една „майна“ и от някъде си се сдоби с палатка, като сутрините го засичах да спи само със спалния си чувал под лозови храсти и маслинови дървета.

На сенчица в Памплома, Испания
На сенчица в Памплома, Испания

И третата спънка, беше че щях да съм там от края на юли до началото на септември, а тогава температурата е над 40 градуса по Целзий, което щеше да бъде много трудно за Кари. Тя е  с черна козина, има опасност от дългия и неравен път да си нарани и изгори лапите.

Същевременно не навсякъде имаше вода, за да се разхлажда; и ме поставяше в позицията често да я нося на ръце, което нито за нея, нито за мен беше добро решение.

С Марина от Германия и Авелин от САЩ
С Марина от Германия и Авелин от САЩ

И все пак реших да проверя какви са цените на самолетните билети и билетите за влак за кучета и условията им за превоз, просто да го имам предвид.

След като изчетох цялата тази информация, плюс тази, която във всеки един текст се казваше аджеба колко е труден пътят през първия ден, защото минавал през Пиренеите, и че не се препоръчвал на хора, които нямат опит с планински път. Допитах се до едно момиче, което вече беше изминало Камино да ми даде сравнение, с кой маршрут от нашите планини може да се сравни, за да мога да добия представа колко е „трудно“.

Стъпката, която в даден момент всеки един от нас я прави и заема голямо значение
Стъпката, която в даден момент всеки един от нас я прави и заема голямо значение

За всеки един от нас представата за „трудно“ и „лесно“ е различна и много индивидуална. Истината е че нито тя, нито някой друг можеше да ми даде отговора на този въпрос и тогава реших да спра повече да чета каквото и да е било. Просто събирам багажа и заминавам. Каквото – такова, ще го бъде или няма да го бъде. По моему: “Асан ще яде ли баница или няма да яде?!”

Когато отидох на работа, помолих шефовете си да ми отделят минутка, когато са свободни, тъй като искам да разговарям с тях.

Малко по-късно, като се освободиха дойдоха, в стаята при мен и им казах: „Не знам, най-вероятно сте чували за пътя Камино де Сантяго и аз искам да го измина, за това ще ми трябват повече от двайсет дена отпуска, за да мога да измина целия път, който тръгва от Франция и завършва на Атлантическия Океан в Испания.“

Бяха много заинтригувани и ме подкрепиха с две ръце, давайки ми зелена светлина с тяхното съгласие, за което: „Благодаря! Благодаря! Благодаря!“

Бих казала, че дори много се въодушевиха, предложиха подкрепа в случай, че изпадна в някаква нужда, като винаги мога да се свържа с тях и да отреагират, било то с някакви провизии, нужда от нови обувки или друго.

Едно тикче за свършена работа, следващото официално уведомление беше да съобщя на нашите.

За любителите на вино, мечтаната чеша за утоляване на жаждата
За любителите на вино, мечтаната чешма за утоляване на жаждата

Не се притеснявах, че баща ми може да ми каже „ Ти не си наред!“ Така и стана.

Докато майка ми започна да нарежда с така познатият си репертоар: „Ти не си наред! Колко? 900 км.? Сама? Да не ти се обаждам? Ти наистина искаш да ме докараш до лудост и инфаркт!“

Едно денонощие ми трябваше да я убедя, че ще се случи иска или не, защото вече съм закупила самолетния билет, както и имам съгласието от страна на шефовете.

След това денонощие, преговорите продължиха още 6 месеца до деня на моето заминаване.

С махмурлук на следващия ден, в който се изгубихме само едни 11км
С махмурлук на следващия ден, в който се изгубихме само едни 11км
Джорди, Аз, Мигел и Йоанда, вечерта, в която се напихме
Джорди, Аз, Мигел и Йоанда, вечерта, в която се напихме

Чакайки да се изтърколят месеците, седмиците, дните, часовете, минутите и секундите, до датата на моето Камино, – се запознавах с различни хора, които вече го бяха изминали, или които също искаха да го изминат.

В едно от запознанствата си с едно момиче, тя ми спомена за нейна приятелка, която била тръгнала юни месец, но уви решила да се откаже на втората седмица, защото всеки ден валяло. Не се и замислих, а директно отсякох, независимо какво е времето аз ще го измина от край до край.

Камино е път, който работи върху теб отвън навътре, за да се случи твоята промяната отвътре навън.

Ако има дъжд, значи на теб ти е нужен точно този дъжд. Ако има слънце, значи ти трябва точно това слънце. Бях решила да приема всичко, което пътят щеше да ми поднесе и тогава за първи път тръгнах и поех някъде без никакви очаквания.

Вселенски писма
Вселенски писма

Всъщност страхът ми от разочарование е в очакванията и незнанието ми. Какво всъщност искам да очаквам, ми направи една голяма услуга.

В сърцето и мислите ми се освободи място за всичко, което предстоеше да се случи, съвсем спонтанно без никакви планове. Без предварителни решения, уговорки и липсата на страх да последвам жълтите стрелки.

Времето до заминаването колкото беше далечно, така и бързо се  изтърколи. 

Седмица преди полета, започнах да събирам багажа си, който бях записала на един лист. Сложих всичко на леглото и започнах внимателно да преглеждам, редя и да отсранявам неща, които преценявах, че няма да имам нужда от тях.

Раницата, обувките ищеките за Камино
Раницата, обувките и щеките за Камино

Така уж сведох тежестта на раницата си до 11 кг., които всъщност на летището се оказаха 14 кг. без храната и водата.

В багажа имаше дрехи, аптечка,  енергийни гелчета и барчета, сандали, фотоапарат, документи, пликче с балони, малко тефтерче, няколко химикалки, дневник, в който да записвам всеки един ден, едно Махенди на лявата ми ръка, един часовник, една сребърна верижка и спомена за едно писмо от две молби и една заявка, което бях написала и адресирала преди година до Господ.

История в снимки, ПО КАМИНО втора част от Мария Люцканова може да разгледате в галерията.

Заглавията  и коментари към тях без каквато и да било редакторска намеса.

Сама с музика
Сама с музиката

Цветни и забавни, допускащи ни до натюрела на авторката, шарен пъзел от Камино с неизменно грейналото лице на Мария, сякаш ги озарява.

И най-сетне галерията😊 :

Скоро и трета част – дано не чакаме още месеци и авторката да е в отлично здраве, за да я напише!

ГАЛЕРИЯ

Камино, Епизод 2

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения