сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Кемпер (Quimper)

МАРИЯ СУНД

На следващия ден продължихме по маршрут: 

  • Финистер (Finistère – finibus terræ – от края на земята – бел. на редактора);
  • Кемпер (Quimper) и 
  • Киберон (Quiberon). 

Бях чела в книгата и за местата и те бяха с едно “ТРЯБВА“. Не можех дa ги пропусна. 

Кемпер е столицата на департамента Финистер и се намира в   северозападна Франция.

Разположен е там където се събират 3 реки: Одет, Стеир и Же, което обяснява и името на града сливането на реките. Около 1700 година пришълци от Прованс строят фаянсова фабрика, което подпомага развитието на града. Тъй като няма подходяща глина в региона, я внасят от Бордо и Pоан. 

Озовахме се в град с много красив исторически център и живописни малки улички.

Катедралата е от 1300-1500 година, най-старата църква в готически стил в Бретан.

Посветена е на Свети Корентин един от седемте свещени основатели на Бретан.

Кемпер е популярен туристически център с музеи на Бретан и Музей на изящните изкуства. За добро или зло, поради Корона вируса туристите бяха малко, най-вече французи и имахме повече пространство.

Тук ядохме и най-вкусния сандвич, който изобщо съм яла през живота си. Шунка, нищо особено на пръв поглед, но хлябът беше от многолистно тесто. Е, нали бяхме във Франция, и сирене до шунката. 

Времето сякаш препускаше, искаше ни се да поостанем повече, но искахме да видим и Киберон и да поразпитаме как да стигнем до Бел Ил, най-големия остров на Бретан. 

Пътят се извиваше покрай морето,гледката беше фантастична. Слънцето, каменистото крайбрежие и този вятър… Бретанския прибой.

6 Закътан плаж Киберон
Закътан плаж, Киберон

Ние пътувахме с отворена кола, кабриолет   Volvo c70 cabrio и удоволствието беше пълно.

Мислех си, че това е смисълът на живота – да видиш, да усетиш, да си просто тук.

Нямаше по-красиво нещо. Но се излъгах. Не знаех клакво ме очаква в Kиберон. Още по-голяма красота. 

Киберон се простира 14 километра  навътре в самото море и е само 22 метра на най-тясното си място. Със своя бряг, пясъчни плажове, рибарски селища и богата културна история е забележителна туристическа атракция. Просто не можеш да останеш разочарован.

От западната страна е 8-километровият т.н. Côte Sauvage, което означава „див бряг“ – е идеалното място, ако искаш да се върнеш към природата чрез зашеметяваща разходка. По пътя се минава покрай скрити пещери, арки и заливи – но плуването е строго забранено поради развълнуваното море. Районът е смес от дюни и мочурища.

Плажовете на Киберон могат да задоволят различните интереси и вкусове. Има и ветровити пясъчни плажове, популярни сред конни ездачи и сърфисти. Не липсват и защитени от въздушните течения плажове, които се предпочитат от семейните отпускари.

Селата на Киберон са удоволствие да се видят: домове от гранит или синьо-бели рисувани къщи за риболов, също и древни параклиси.

В Киберон има четири пристанища, където рибарите разтоварват дневния си богат улов. Порт Мария е билo главно пристанище за риболов на сардини във Франция и все още има около 200 риболовни лодки.

От това пристанище тръгва и фериботът до Бел-Ил.

Киберон, с местния рибар, добър улов
Киберон, с местния рибар, добър улов

Този път  не можахме да отидем до Бел Ил. Изпускахме последния обратен ферибот и ако бяхме тръгнали към острова, трябваше да пренощуваме там. Това не влизаше в плановете ни. Но научихме,че на ферибота можеш да се качиш с колата си, което е много скъпо – 200 евро на кола плюс 31 евро на пътник. Другата възможност е да се качиш като пешеходец, като плащаш само 31 евро. Там, на острова можеш да наемеш велосипед, кола или беач буги, за да се разходиш и обиколиш. Но не бива да бързаш. Има много какво да се види…

Сега имахме още една причина да се върнем. Между нас казано, пътуването е вече  планирано, само дето мъжът ми още не знае.

Saint-Pierre-Quiberon – Киберон е най-голямото село на полуострова.

Улиците са пълни с рибни ресторанти, магазини, бутици, художествени галерии и магазини за домашен декор. Сен Пиер е най-известен като домът на рибната фабрика La Belle-Iloise. Предлагат безплатна обиколка на фабриката, с дегустация на продукцията.

Нашите приятели седнаха на 1 чиния миди и бира. Ние се въздържахме от мидите, но те останаха доволни.

Разгледахме и магазините и купихме това, онова. Скъп спомен от Киберон.

На връщане спряхме на брега, за да се разходим из скалите и да се полюбуваме на гледката. Аз седнах на крайбрежната стена и се оставих на вятъра. Можех да седя с часове, но времето бързаше. Екстремно преживяване, това с вятъра..

Времето стигна да минем и покрай Карнак, френския СТОУНХЕНДЖ, известен с многото си изправени камъни или менхири, наредени на дълги редове. Общо има над 3000 камъка, подредени в различни групи, каменни кръгове и множество свободно стоящи. Камъните са изсечени в местна кариера на около три километра и са влачени до мястото.

Карнак
Карнак

Всички тези каменни конструкции са построени през неолита, някъде между 4500 и 2500 г. пр. Н. Е. Те са свързани с предкелтски народи, които са живели в района. Функцията на различните каменни образувания е неясна, евентуално те са построени въз основа на астрономически изчисления и са имали религиозно значение. Една част от местата са били вандализирани и много от камъните са били използвани за строеж на църкви.

Камъните в Карнак, френският STOWNHEDGE
Камъните в Карнак, френският STOWNHEDGE

След един богат на впечатление ден се отправихме към вилата,която бяхме наели за нощувка. Бяхме гладни и останахме в ПОНТ-АВЕН, малко живописно селце,известно със своята връзка с пост-импресионистичния художник Пол Гоген.

До средата на 19 век Понт-Авен, кръстен на реката, която тече през него, е бил известен със своите мелници и пристанището си.

Порт Авен, реката
Порт Авен, реката

С появата на железопътните линии идва и туризмът, а през 1860-те години някои американски художници откриват селото. В цялата общност на художниците се разнася слух за красотата на мястото и през 1886 г. Пол Гоген пристига за първия от няколкото си престоя.

През 1888 г. се запознава с колегата си Емил Бернар и се ражда художественото движение École de Pont-Aven, фокусирано върху цвета и символиката.

Тук в ресторанта реших да се хвърля на “ГОЛЯМО” и поръчах морските дарове. Толкова бяхме чували  за тях. Трябва да кажа предварително, че аз не съм голяма почитателка на миди, охлюви и подобни. Обичам само раци в различни варианти, лангуста, стриди.

Леле боже, какво дойде?!

Най-напред инструментите за ядене: шило, орехотрошачка, нож, малка и голяма вилица. Аз си мислех, че охлювите, мидите и мекотелите изобщо ще бъдат приготвени по специален начин, запържени или запечени.

Нищо подобно. Всичко беше сурово и студено. Може би в най-добрия начин леко сварено.

Опитах да ям. Справих се само с лангустата и раците. Не можах, а и не знаех как да използвам „уредите“. За да не остана гладна, заложих на изпитана карта-риба с подправки. Надявах се поне да е обезкпостена. Проблемът във Франция е, че дори и в туристическите места, няма менюта на английски??! Така че поръчваш и не знаеш какво ще получиш. Не може и да питаш, защото няма кой да ти обясни – сервитьорите говорят само френски. Само показваш в менюто и ако можеш, яж!

Този път не останах разочарована. Много, много вкусна риба без кости.

А и реката зад гърба ни ромолеше тихо и приятно.

Но вечерята излезе скъпа.

Това беше за този ден. Изпъстрен с впечатления и красиви морски пейзажи.

Шофиране към къщата, качване на снимки във Фейсбук, леко прехвърляне на новините и планиране за следващия маршрут.

И утре е ден.

Следва продължение…

ГАЛЕРИЯ

Кемпер (Quimper)

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения