Идеята отново се роди от прочетена книга.

Разбира се знаех за Моне и импресионизма, за неговите водни лилии. Но те не бяха включени в моята програма. Погледът ми беше изцяло отправен към Бретан.

Отново книга, купена в България с интересно развитие на действието, ме заинтригува и ме накара да направим тази отбивка до Живерни (Giverny) в Нормандия,  където се намира известната къща и градина на художника. В имението той живее повече от 40 години и е вдъхновен да сътвори едни от най-известните си творби.

В Живерни започва и последния му етап от творчество, т. н. „Лилиев период“. Рисува лилии, погледнати от различни ъгли на зрението, лилии с различни цветове, лилии, видени от различните места в езерото до къщата.

Пък беше и близо до Париж, което улесни планирането на посещението.

Не искахме да пропуснем шанса да видим как художникът е живял и да видим кое се крие зад  мотивите на картините му в реалния живот.

Тъй като не разполагахме с много време, чакаше ни начертаната програма, а и имахме час, който трябваше да спазваме за чекирането ни в следващото местоживеене, решихме да се съсредоточим върху самата къща и градината.

Селото, което самото е цяла приказка, остана за другия път.

От паркинга – директно в градината.

И тук пазачи следяха за спазване на реда.

Един по един, изчакване на реда си, за да не се натрупват много туристи, проверка да не се влиза без маска, покриваща и носа и устата.

От едно място се влиза, от друго се излиза. Спазва се точно описаният път, без да може да се разхождаш безразборно из градината, която е прекрасна, осеяна с различни сортове цветя. Като че ли имаше всичко тук. Не само лилии. Известното езерце с водни лилии се намира във водната градина (Jardin d’eau) и е заобиколено от плачещи върби, които се отразяват във водата. Забележителната поредица от картини с водни лилии може да се види в Musée d’Orangery в Париж.

Водните лилии и другите цветя са засадени от самия Моне, който освен художник, е бил всеотдаен градинар с око за цвят и форма. Оформянето на градината, храстови божури и бамбук напомнят за любовта на художника към Япония.

Градината е истински рай по отношение на цветове, светлини и отражения, които Моне на времето си интерпретира с любов в своите произведения. Първо минахме през езерцето. Търсих прословутия мост, откъдето Моне е нарисувал своите най-известни лилии – Лилавата красота.

Ето го. Тъкмо мислех, че сме стигнали до него, не, още едно мостче в близката далечина, и още едно…

Езерото е осеяно с малки, извити, дъгообразни зелени мостчета. А лилии навсякъде…

В средата на градината, с най-красивия всеобхващащ изглед към езерото, се намира точно това мостче. Там се бяха и събрали най-много хора, правеха снимки. Тук COVID-19 правилата не важаха. Нямаше разстояние, всеки искаше да види, да усети и да се снима. Уредниците бяха разрешили вирусния проблем с носенето на маски. Но и маските не бяха на мястото си при правенето на снимки. Е, и ние се снимахме, разбира се.

Завършихме посещението в градината с обиколка на тази част от нея наречена Clos Normand. Тук се разходихме през арки от цъфтящи растения и покрай цветни лехи, които се променят в зависимост от сезоните. Нарциси, ириси, божури, кресон, рози и пак нарциси, – цъфтят във фантастична игра на цветове. Казват, че пролетта е особено препоръчителна за посещение. Ние бяхме през септември, беше топло и можахме да се насладим на тази красота.

Оставаше само къщата и задължителният магазин за сувенири. Къщата е богато украсена, на два етажа. Розова, със зелени капаци на прозорците, сред много цветя. Очарование, което не се забравя.

Ателието се намира на долния етаж, пряко след като се влезе в къщата. Всичко е запазено като по времето на Моне, само някои картини са сменили мястото си.

Един по един влизахме от стая в стая, разглеждахме изцяло облицованата кухня с порцеланови плочки, жълтия салон-трапезария, кабинета, спалните на Моне и жена му, всекидневната. По стените висят множество картини и навсякъде аранжирано с красиви предмети. Прелестни, драпирани пердета оформят интериора и превръщат прозорците в картини.

Усещането е невероятно и истинско. Сякаш ей сега Моне ще влезе в стаята.

Как го постигат това, тези французи?!

В дома си Моне е забавлявал Сезан, Реноар, Матис и други известни художници, както и добрия си приятел Жорж Клемансо. Мястото е оазис и има способността да придава спокойствие на духа и ума.

Имахме “късмет”, че беше септември и пандемия. Можахме да разгледаме всичко на спокойствие. Иначе има прекалено много туристи. Понякога се чака на дълги опашки, за да се влезе в градината и къщата.

Съвет: ако мислите да посетите Живерни, постарайте се да изберете подходящ ден от седмицата и по възможност сезон или месец. Когато Клод Моне умира, имотът е изоставен и като че ли заспива.

Академията на изящните изкуства през 1977–1980 г възстановява къщата и градината, превръща имота в жив паметник на Моне и неговото дело.

След тази натрупана и изживяна красота се насочихме към колата и следващата дестинация.

И следва продължение: последен разказ от поредицата на Мария Сунд за Бретан…