сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Клод Моне и прочутите водни лилии

МАРИЯ СУНД

Идеята отново се роди от прочетена книга.

Разбира се знаех за Моне и импресионизма, за неговите водни лилии. Но те не бяха включени в моята програма. Погледът ми беше изцяло отправен към Бретан.

(Това е поредица от пътеписи. Вълнуващи и интересни!

Първото – не бива да се пропуска:

ДА ОТКРИЕШ БРЕТАН (BRETAGNE) – ПЪТУВАНЕ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ:  COVID-19 Мон Сен Мишел (Le Mont-Saint-Michel)

 Второто е – Бялото злато на Бретания и Льо Кроазик

Трети приключение: РОШФОР-АН-ТЕР (ROCHEFORT‑EN‑TERRE)

Четвъртото: КЕМПЕР (QUIMPER)

??? Тук си, читателю! Петата спирка е при: КЛОД МОНЕ И ПРОЧУТИТЕ ВОДНИ ЛИЛИИ

Шеста ще се разходим и изследваме: Замъци и фонтани на път за вкъщи. Версай и Тур дьо Франс

И последната, седма, отново – Замъци и Фонтани на път за вкъщи /втора част/ Пиерфон, Шато дьо Ла Рош-Гуон и ….)

Отново книга, купена в България с интересно развитие на действието, ме заинтригува и ме накара да направим тази отбивка до Живерни (Giverny) в Нормандия,  където се намира известната къща и градина на художника. В имението той живее повече от 40 години и е вдъхновен да сътвори едни от най-известните си творби.

В Живерни започва и последния му етап от творчество, т. н. „Лилиев период“. Рисува лилии, погледнати от различни ъгли на зрението, лилии с различни цветове, лилии, видени от различните места в езерото до къщата.

Пък беше и близо до Париж, което улесни планирането на посещението.

Не искахме да пропуснем шанса да видим как художникът е живял и да видим кое се крие зад  мотивите на картините му в реалния живот.

Тъй като не разполагахме с много време, чакаше ни начертаната програма, а и имахме час, който трябваше да спазваме за чекирането ни в следващото местоживеене, решихме да се съсредоточим върху самата къща и градината.

Селото, което самото е цяла приказка, остана за другия път.

От паркинга – директно в градината.

И тук пазачи следяха за спазване на реда.

Един по един, изчакване на реда си, за да не се натрупват много туристи, проверка да не се влиза без маска, покриваща и носа и устата.

От едно място се влиза, от друго се излиза. Спазва се точно описаният път, без да може да се разхождаш безразборно из градината, която е прекрасна, осеяна с различни сортове цветя. Като че ли имаше всичко тук. Не само лилии. Известното езерце с водни лилии се намира във водната градина (Jardin d’eau) и е заобиколено от плачещи върби, които се отразяват във водата. Забележителната поредица от картини с водни лилии може да се види в Musée d’Orangery в Париж.

Езерото с водните лилии
Езерото с водните лилии

Водните лилии и другите цветя са засадени от самия Моне, който освен художник, е бил всеотдаен градинар с око за цвят и форма. Оформянето на градината, храстови божури и бамбук напомнят за любовта на художника към Япония.

Градината е истински рай по отношение на цветове, светлини и отражения, които Моне на времето си интерпретира с любов в своите произведения. Първо минахме през езерцето. Търсих прословутия мост, откъдето Моне е нарисувал своите най-известни лилии – Лилавата красота.

Едно от мостчетата
Едно от мостчетата

Ето го. Тъкмо мислех, че сме стигнали до него, не, още едно мостче в близката далечина, и още едно…

Езерото е осеяно с малки, извити, дъгообразни зелени мостчета. А лилии навсякъде…

В средата на градината, с най-красивия всеобхващащ изглед към езерото, се намира точно това мостче. Там се бяха и събрали най-много хора, правеха снимки. Тук COVID-19 правилата не важаха. Нямаше разстояние, всеки искаше да види, да усети и да се снима. Уредниците бяха разрешили вирусния проблем с носенето на маски. Но и маските не бяха на мястото си при правенето на снимки. Е, и ние се снимахме, разбира се.

Завършихме посещението в градината с обиколка на тази част от нея наречена Clos Normand. Тук се разходихме през арки от цъфтящи растения и покрай цветни лехи, които се променят в зависимост от сезоните. Нарциси, ириси, божури, кресон, рози и пак нарциси, – цъфтят във фантастична игра на цветове. Казват, че пролетта е особено препоръчителна за посещение. Ние бяхме през септември, беше топло и можахме да се насладим на тази красота.

Оставаше само къщата и задължителният магазин за сувенири. Къщата е богато украсена, на два етажа. Розова, със зелени капаци на прозорците, сред много цветя. Очарование, което не се забравя.

Къщата на Моне
Къщата на Моне

Ателието се намира на долния етаж, пряко след като се влезе в къщата. Всичко е запазено като по времето на Моне, само някои картини са сменили мястото си.

Един по един влизахме от стая в стая, разглеждахме изцяло облицованата кухня с порцеланови плочки, жълтия салон-трапезария, кабинета, спалните на Моне и жена му, всекидневната. По стените висят множество картини и навсякъде аранжирано с красиви предмети. Прелестни, драпирани пердета оформят интериора и превръщат прозорците в картини.

Усещането е невероятно и истинско. Сякаш ей сега Моне ще влезе в стаята.

Как го постигат това, тези французи?!

В дома си Моне е забавлявал Сезан, Реноар, Матис и други известни художници, както и добрия си приятел Жорж Клемансо. Мястото е оазис и има способността да придава спокойствие на духа и ума.

Имахме “късмет”, че беше септември и пандемия. Можахме да разгледаме всичко на спокойствие. Иначе има прекалено много туристи. Понякога се чака на дълги опашки, за да се влезе в градината и къщата.

Съвет: ако мислите да посетите Живерни, постарайте се да изберете подходящ ден от седмицата и по възможност сезон или месец. Когато Клод Моне умира, имотът е изоставен и като че ли заспива.

Академията на изящните изкуства през 1977–1980 г възстановява къщата и градината, превръща имота в жив паметник на Моне и неговото дело.

След тази натрупана и изживяна красота се насочихме към колата и следващата дестинация.

И следва продължение: последен разказ от поредицата на Мария Сунд за Бретан…

ГАЛЕРИЯ

Клод Моне и прочутите водни лилии

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения