сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Екскурзия до село Ъглен

АВТОР: Мария Радева

Анонсът за екскурзията до село Ъглен ме „плени“ с буквата Ъ.

Не бях ходила в това село, но знаех, че е единственото в България географско название, започващо с „ер голям“ , а защо не и в славянската кирилица, на която пишат страни от Европа и в Азия!

Бях заинтригувана още от река Вит, скалния мост „Дупката“ и феномена „Слончето“, за които бях чувала. И реших, че ще е добре да отида и в пещерите „Очилатата“ и „Човешката“

Както обикновено се доверих на „По планини и гори“ начело със Станой Арабаджиев. В рубриката препоръчани фирми, с които съм пътувала може да прочетете за интересната личност Тони – както той се представя, за приятели.

Малко граматика, която винаги е любопитна и занимателна – буквата Ъ,ъ – „ер голям“ е 27-а в българската азбука. Няма име, което да започва с него. В руския език се нарича твёрдый знак – твърд знак, а в сръбския дебело їер„дебело йер“. Междинна гласна в българския език.

В другите граматики, които пишат на кирилица, не я използват, макар, че имат нарочни букви за звука Ъ.

В българския език съществуват едва няколко думи, започващи с гласната Ъ: ъглест, ъглов, ъгловат, ъгломер , ъглополовяща, ъгъл.

И ето я табелката с името.

Весела и жизнерадостна. Да ме “радва” графит….

Селото е недалеч от Луковит, на около 122 км от София. Намира се между Плевен и Ловеч и понеже хората, макар и само 799 жители, – имат работа, къщите тук са красиви: измазани и спретнати.

Порази ме циганската общност: чисти, с PVC дограма, домове. Модерно облечени хора.

Значи има и такива цигани! Народите и расите си ги наричам както си е редно: не смятам и не искам да придавам нов ракурс и да използвам политически интерпретации за „коректност“. Те нито са обидни, нито са дискриминиращи.

Влизайки в селския хоремаг, случайно се заговорих с една млада жена – продавачката, която се оказа дъщеря на кметицата /втори мандат от ГЕРБ – няма „продуктово позициониране“ 🙂 /. Тя сподели, че тук циганите не крадат, не просят, не създават проблеми…. Браво на кметицата, заслужава цял очерк. Хората имат работа и инвестират в дома си, измазан  и чист.

Ето го и скалния мост “Дупката”.

Под отворът й има дълбок вир и лятно време местните юнаци обичат да скачат в него.

„Слончето“

Изваяни от вятър и вода скулптури са разположени на десния бряг на река Вит, непосредствено до първите къщи на селото.

Случихме на топло и ясно време, за да се насладим на „меките“ завои на река Вит. Огря  ни слънце и нямаше скърцане на сняг. Тръгнахме от София в 7 сутринта, при минус 11. Но времето ни се отблагодари с ведрост и прекрасна природа.

Запознах се с патрончето на туриста …. Идейна спътничка беше направила за всички в групата. Много мило. Само изглежда колаген. Вътре е „огнена вода“. Благодаря за оригиналната идея и добрата ракия…

Много малко спомени и история намерих за зловещата пещера….. Местният краевед ни разказа неговата версия, нашият водач малко по-различна.

Пещерата в местността „Селището“ пази барелефи с имена на изгорените и задушени живи българи, потърсили спасение в нея.

Но истината е една.

За да избегнат зверствата на поробителите, селяните потърсили убежище в пещерата. Няколко мъже, заедно с всички старци, жени и деца са се скрили. Случайно пукала пушка и ги издала. В едни източници башибозукът е запушил входа със снопи, било по жетва, според други това го е направила редовната турска армия, която се изтегля след обсадата на Плевен.   

Около 16 човека се опитали да излязат през един от отворите. Били съсечени.

Днес потомците свято пазят паметта местните жители. Само до кога ?! няма да назоваваме историческите факти с имената им?!: заличено е турско робство на паметника с присъствие….

Отворът, през който са се опитали да се спасят…

След размисъл, натъжена, продължавам към горния ръб на внушителния скален венец – „Червената стена“, надвиснал над брега на реката.

Ето я „Очилатата“ пещера.

Има доста лабиринти. Ние сме въоръжени с челници, което не ми пречи да си ударя главата поне на две места.

Натъкнахме се на прилеп. Но не можах да го увековеча…

Температурата в пещерата е поне 10 градуса.

Сухо и топло.

Разходката покрай реката е приятна. Пътеката лъкатуши покрай естествени пещери и причудливи скулптури на венец над Рачковския вир.

Обратният път покрай самия бряг на река Вит е каньонът и коритата. Който предизвика нашите сетива и въображението заработва. То не бяха конници, с глави и без глави, богове, кораби, чудновати кули и други приумици…  

Чудя се на къде да гледам по-напред: нагоре или в краката си:

Миди, камъни и сняг….

След красивите гледки, географски „открития“ и исторически факти, потеглям към София.

ГАЛЕРИЯ

Екскурзия до село Ъглен

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения