сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Колумбия – загадъчна и непозната

КАТЍА ВИА

Втора част

***

Ако сте пропуснали първа част или искате да си припомните: КОЛУМБИЯ – TERRA INCOGNITA

***

От Богота се отправяме към Сан Агустин, около който се намират едни от най-важните археологически обекти в Южна Америка.

Те са оставени от загадъчна култура, населявала тези земи през периода I – VIII в. На огромна площ са разпръснати безброй церемониални и погребални обекти, както и фигури, изобразяващи хора, животни или непознати същества. Едва ли някога ще научим всичко за хората живели по тези земи, но цялата мистика около тях прави култура им още по-притегателна.

Чудати и невероятни фигури
Чудати и невероятни фигури

Отправяме се към не безизвестния Меделин. Обвит в духа на нарковойните и кървавите им последствия, известен печално с името на Пабло Ескобар, днес Меделин за щастие се е измъкнал от тази си „слава“. Местните не обичат да споменават дори името на наркобоса, но то сякаш витае във въздуха. Градът е обагрен по хълмовете, също като Богота, както с високи блокове, така и с бедняшки квартали.

По много от тези хълмове се носят кабинки на лифтове, които се използват като градски транспорт, независимо от квартала, защото склоновете са изключително стръмни и пренаселени.

Кварталите на Меделин
Кварталите на Меделин

Красивият център изпъква с площада, впечатляващ, както в обемните и впечатляващи не само с формите, но и с космичесата си стойност, скулптури на Ботеро, чиито роден град е Меделин, така и с интересната сграда на Дворецa на културата.

Меделин Площад Ботеро друг ракурс
Меделин Площад Ботеро друг ракурс

Заслужава си да се посети и зеления Площад на светлините. Но за мен най-въздействащ беше мемориалния парк в памет на жертвите на наркотрафика по времето на Пабло Ескобар, чиито официален брой е 46 612.

Такъв е броят и на дупчиците в монумента, където всеки  може да постави цвете. Няма как да не те побият тръпки!

От Меделин потегляме за шарения град Гуатапе, който пълни душата с цветове, багри и фигури. По пътя спираме за малко, за да изкачим Скалата на Гуатапе, ярко изпъкваща на фона на заобикалящия я пейзаж.

На път за Гуатапе
На път за Гуатапе

650-те стъпала са покорени, а след тях пъстрият Гуатапе ни посреща с прекрасно време и настроение. Едно време фигурите по къщите ( „зокалос“ ) са показвали занаята на собственика на къщата, който е живеел на втория етаж, а дюкянчето му е било на първия – пекарна, шивашко ателие, обущарница.

Днес няма такава връзка, но прекрасното настроение струи от всяка сграда.

Из Гуатапе, площад
Из Гуатапе, площад
Из Гуатапе
Из Гуатапе

От Гуатапе тръгваме към най-мечтаното за мен място – долината Кокора, известна с най-високите в света палми: восъчните, чиято височина може да достигне 60 м.

Листата им могат да достигнат 2м. А кората им е покрита с дебел слой восък. За съжаление именно восъкът довежда до тяхното почти изчезване.

Днес, макар да е символ на страната, восъчната палма е застрашена от изчезване, поради факта, че е била използвана безмилостно за производство на свещи.

Не оставам разочарована от красотата на тази долина. А мъглата и дъждът, които ни съпровождат, само добавят още повече очарование.

Най-мистичното обаче е самият ни местен екскурзовод, чиито прадеди са част от коренното население на страната. Освен разкази за духа на Колумбия, той ни свири „индиански“ мелодии и ни пренася сякаш в други светове.

Долината остава завинаги в душата ми като най-скъп спомен от Колумбия.

Следват дни на тревоги за прибирането, отменени посещения на обекти, градове и места. Под заплахата на COVID-19 затварянето отминават следващите посещения във ферма за кафе, където научаваме колко труд, усилия и умения са нужни, докато едно растение достигне до сутрешната ни чаша за събуждане.

Градът Кали (столицата на салсата) също е посетен набързо, защото не е разрешено посещение на групи хора из туристическите забележителности.

Няма как да почувстваме градът, който от танцуване на салса няма време да спи, защото затварянето е в ход.

Паметникът на основателя на Кали Себастиан де Белалказар
Паметникът на основателя на Кали Себастиан де Белалказар

Картахена де Индиас ни посреща с лок-даун и забрана да излизаме от хотела, но за щастие в хотела също за объркани от това ново положение и ние се измъкваме за кратка разходка до празния плаж и до стария град, където хората се броят на пръсти. Бонусът ни е, че виждаме това емблематично място без туристи – само за нас, макар и за кратко.

Картахена де Индиас
Картахена де Индиас

Прекарваме няколко дни основно в хотелските стаи в очакване на нови полети, неяснота дали ще може да се приберем.

Пропускам всичките драми около прибирането.

Беше епично, ситуацията се променяше за минути. Стресът беше на ниво, несигурността дебнеше, страхът се прокрадваше, министерството на Външните ни работи дори не съобщаваше за българи в Колумбия, но времето мина и макар и на части и с предварително привършена програма се добрахме до Богота.

Видях я отново, само няколко дни след като беше препълнена с хора, туристи и глъч, този път притихнала, празна.


Колумбия, не можах да те разгледам, както планирахме, не видяхме бленувания музей на Ботеро в Меделин, не видяхме Богота нито от високо, нито нейните емблематични улици с графити или подземния й „град“.

Пропуснахме редица места, но въпреки това, ти ще останеш завинаги в моите спомени с пъстротата, красотата и усещането за несигурност в бъдещето, заради един непознат вирус.

Прибрах се у дома, в препълнен самолет, през анулирани полети и предстояща карантина, но с чувство, че някой ден Колумбия отново ще се изпълни с туристи и глъч.

Пъстрата галерия от тази далечна и необичайна страна, може да разгледате тук:

ГАЛЕРИЯ

Колумбия – загадъчна и непозната

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения