TEA-h80
Christmas 4

сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Крепост Асара при Село Ангел Войвода

Мария Радева

Втора част

*****

✔Ако сте пропуснал първа част, ще е откриете тук: Из дебрите на непознатите и уникални Източни Родопи

*****

И така пълен напред към крепостта Асара.

Пътят не е дълъг: около 2 км с денивелация почти 200 метра.

От махала Кумбурлар, точно над село Ангел войвода се „щурмува“ връх Асара.

С малки почивки се стига за час. Гората е прекрасна и усилията си заслужават.

А наградата е: уникален скално-култов комплекс на връх Асара (още „Хасара/Хисаря“) – един от най-големите в Източните Родопи!

По пътя има табели, упътващи към „Калето на гургулиците“ или „Кумбурлар калеси“  – названието използвано най-често от местното турскоезично население на село Ангел войвода. Самата дума „кале“ идва от арабски,  означава твърдина. „Крепостта на гургулиците“ – поетично, нали!?

Подминавайки трънаци и вървейки през гъста гора, туристът си мисли, че е пионер, но се оказва, че първите сведения за комплекса се появяват в българския периодичния печат през 1930-те години, когато във вестник „Ардинска дума“ е поместена статията на Н. Иванов „Кумбурларкалеси“. Местността е дива, обрасла с гора, тръни и е стръмно на места.

По-късно през 1980-те и 1990-те години са проведени теренни проучвания от град Хасково, Националния институт за паметниците на културата и Института по тракология при БАН.

Светилището е със статут на паметник на културата от национално значение.

Крепостта „Хасара или Крепостта на гургулиците“ е изградена още през Желязната епоха от древнотракийските племена обитавали района, надградена през късната Античност и преустроена през Средновековието. Същото наслагване на епохи има и в Перперик.

Какво е открито при връх Асара: огромно тракийско светилище с над 70 трапецовидни ниши, каменен олтар и скална гробница, подобна на гробницата в Татул,
соларен часовник, внушителните зидове на късноантична крепост и раннохристиянска църква с гробове на първите свещеници.

Всички тези руини естествено се „проектират” сред внушителните вулканични скали, с които са заобиколени.

Крепостта е изградена на високо скалисто възвишение в североизточните Родопи, с общата площ почти 7.4 декара. От източната и южната страна не се наблюдават останки от крепостните стени, а от юг и изток склоновете са естествено непристъпни, стръмни и увенчани с големи скали. Входът на съоръжението е в южния край, между две закръглени от ерозията скали, по които са вкопани два реди срещуположни трапецовидни ниши. А както не веднъж сме споменавали в нашите пътеписи, тези уникални трапецовидни нищи могат единствено да се видят тук, в Източните Родопи и са без аналог в света…

Скално-култовият комплекс се намира във вътрешността на крепостта. В най-високата точка, в монолитна скала от вулканичен туф е изсечено легло (саркофаг) и седем стъпала в подстъпите към него.

Трон, може би?
Трон, може би?

Общо взето навсякъде има следи от активни иманярски разкопки… Освен разграбването на уникални артефакти, които са „открили“ и усвоили, на тях се „дължи“ намирането: на пещи, съградени с тухли – имало е рудник с няколко галерии, пещи за топене на олово и средновековен християнски некропол.

Виждат се и шерпани за вода.

Разкрити са основите на малка църква.

Първото археологическо проучване на обекта започва на 30 май 2016 година. Научен ръководител на разкопките е доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей на БАН. Експедицията е финансирана от община Минерални бани. В началото на разкопките са разкрити основите на късно-античен религиозен комплекс, защитен от крепост изградена през Римската епоха.

В основата на ранно християнският храм от IV-V век сл. Хр. е разкрит добре запазен олтар, както и прозоречно стъкло, което свидетелства, че църквата най-вероятно е била с прозорци. Градежът е широк към 5 m и дълъг между 15 и 20 m.

След резултатите от първоначалните разкопки на обекта, учените изказват мнението, че древният скално-култов комплекс е сравним по важност с Перперек и светилището край село Татул.

Това се потвърждава и от откритият скално-култов комплекс Орлови скали /с по-късна препратка/ край близкото село Сърница от проф.Ана Радунчева и доц.Стефанка Иванова.

Следващият пътепис е за тях. Но явно всички тези трапецовидни ниши са свързани по някакъв начин – по какъв и какво е било предназначението тънем в догадки.

На базата на известния дотогава материал най-общо хронологията на светилището и крепостта условно се разделя на два етапа:

Първият етап е свързан с възникването на култовия комплекс, чието начало се търси най-общо в ранната Желязна епоха, но оскъдният материал от този период не дава възможност за по-прецизна датировка.

В близък план, времето?
В близък план, времето?

През късната Желязна епоха (VI – I в. пр. Хр.) светилището видимо е продължило своето функциониране. Доказателства за това са откритите фибули – метален предмет, тип катарама, както и тетрадрахмите – /древна гръцка монета/ на о-в Тасос. Откритите на мястото римски монети, и керамични фрагменти от периода II – IV в. свидетелстват за това, че височината е била обитавана и през периода на т.нар. Римска епоха. Според българският археолог Ирко Петров, ако сведенията за открития фрагмент от релеф на Хероса са верни, то трябва да се приеме, че светилището е функционирало до късната Антична епоха, когато вероятно е било разрушено с началото на разпространението на Християнския култ.

Втория етап е от периода IV – VI в., когато е изградена крепостта. Наличието на голямо количество строителна керамика в ограденото от крепостните стени пространство, както и откритите пещи за изработването на такава в подножието на височината, говорят за наличието на солидни постройки от този период. Вероятно след VI век крепостта е напусната и разрушена. Първите по-късни следи от живот, колкото и оскъдни да са те, се датират в периода ХI – ХIV в. Християнският некропол в подножието на височината е още едно доказателство, че животът тук е продължил до завладяването на района от Османските турци

Хипотези

Напълно е унищожен първият елемент от комплекса, но се предполага, че това е слънчев часовник.

Смята се, че подобни съоръжения през Античността са се използвали за отчитане на текущото време и за регистриране на пролетното и есенното равноденствие. Тези дати от календара били от особено значение за древните и са имали конкретно религиозно значение.

Предполага се, че обширната поляна в подножието на комплекса е имала предназначението да побира многобройни поклонници, които са участвали в ритуални церемонии. И някак си си спомних за империята на инките и техният култ към Слънцето и великите им астрономи… Обсерваториите, които са съградили и точното изчисление на равноденствието. Разлика с няколко хиляди години между траките и инките, и все пак мисълта на хората в различни континенти и полукълба някак си е синхронизирана. Хората винаги се е вълнувало от времето, от конкретния физически престой на земята…

Ако интерпретацията на гореописаното унищожено съоръжение, като средство за регистриране на равноденствията е правилна, светилището би могло да е посветено на божество, свързано с идеята за вечно възраждащата се природа и плодородието като Дионис.

Останалите елементи от култовия комплекс са разположени в южната част на билото, където се издигат няколко скални масива. Върху отвесните скали са издълбани множество скални ниши, някои от които са недовършени. В преобладаващата си част те са трапецовидни, но има и такива с полукръгъл свод.

На най-високата част на скалите върху три зъбера са изсечени три култови съоръжения, разположени едно до друго в линия от изток на запад. Основите на първите две са оформени по идентичен начин. От северната им страна има по три големи и две по-малки стъпала, водещи към върха им. Над последните са вдълбани плитки канали, които опасват скалите и водят към подножието им.

Доста трудно е обикалянето на всички съоръжения. Нищо, че сме по средата на декември, и шумата е в краката ти. Но е стръмно, хлъзгаво, голите дървета хищно протягат клони. А попаднахме в ръмящ дъжд, който предвещаваха да премине в бурен потоп с брулещ вятър.

Приключението беше на макс. Добре, че не се сбъдна прогнозата.

Върху най-източното съоръжение е изсечено скално легло с правоъгълен план. Ориентиран е в посока изток – запад. В горната му част е оформен жлеб за покривна плоча. Възможно е това съоръжение да е ползвано за гроб или кенотаф (символичен гроб). В непосредствена близост, в подножието на скалата е врязан голям, неправилен четириъгълник, в центъра на който има полусферична вдлъбнатина. Възможно е той да символизира вратата (прехода) към отвъдното.

Стъпаловидно оформени скали (вероятно седалки)

Стъпаловидно оформени скали амфитеатър, дали?
Стъпаловидно оформени скали амфитеатър, дали?

Върховете на другите два зъбера са разрушени, поради което не може да се установи какви съоръжения са били изградени върху скалата.

Известно е, че древните траки са обожествявали починалите владетели, ето защо гробниците им се превръщали в хероони – своеобразни светилища, в които периодично се извършвали ритуали в тяхна чест.

Хероонът обаче би могъл да бъде и под открито небе.

Не е ясно дали култовият комплекс при с. Ангел войвода е свързан с погребалните практики на траките или е още по-древен и изграден през Халколита – каменно-медната епоха и впоследствие само ползван от местните тракийски племена.

На изток от описаните съоръжения скалният масив огражда площадка с правоъгълна форма.

Много е интересна тази скала, по която има изсечени каменни ниши, разположени в хоризонтални редици.

Обработка
Обработка

По сведения на местното население, в началото на миналия век, пастири открили в подножието и́ камък с изображение на „крака на кон и глава на вълк“, но фрагментът е загубен. Неизвестно е какви са били размерите му и не е ясно дали гореспоменатото изображение е било изсечено директно върху умишлено откъртената северна стена, или е представлявало част от оброчен релеф.

Вероятно е до упоменатите „крака на кон“ и „вълча глава“, да се е касаело за релеф изобразяващ Тракийския конник (Херос), придружаван от куче – много разпространен сюжет в Древна Тракия.

В случай, че тези сведения са верни, може да се предположи, че ограденото от скалите пространство е представлявало светилище, на Хероса.

Ако откритото изображение е било изсечено върху скалата, ограждаща пространството от север, то е напълно възможно тя да е разрушена тенденциозно в по-късния ранно-християнски период.

Общо взето повечето учени са на мнение, че е било обсерватория за наблюдаване на времето и регистриране на сезоните. Да си спимним за Бегликташ… Там цяла обсерватория има по темата.

Има остатъци от изсечени в скалите ниши, върху които вероятно са построени жилища с покрив. Много ясно в скалата личат издълбани правоъгълни гнезда за вертикално поставени греди, предназначени да носят покривна конструкция.

Билото на върха, сега обрасло с гора, е било укрепено с крепостна стена. Тя е строена от ломен камък без хоросан. Подобна техника на строеж е характерна за голям брой източно родопски крепости от късната Античност. Дебелината на стената е 2,20 m.

Следи от нея са запазени само в западния и северния сектор на крепостта. Южният и източният сектор са били естествено защитени от големия наклон на терена, както и от скалните масиви, издигащи се там.

Входът на крепостта най-вероятно е бил от юг – през унищоженото след приемането на християнството светилище.

Освен иманярите и епохите са допринесли за заличаването му – християнизацията не е търпяла езичеството. И вероятно много от древните камъни традиционно са използвани за строителен материал.

Може би успяхме да надникнем навсякъде. Най-голямо внимание бе обърнато на часовника.

Мисля, че няма защо да се взимаме на сериозно – времето е относително и ние сме миг в безкрайността. Но кой както го разбира.

За мене хронотопът препускаше.

Прогнозата за бурята не се оправда и ние безпрепятствено слязохме към микробуса. По пътя минахме през стадо крави, които спокойно си пасяха, и  си помислих, че може би и някога преди хиляди години са били тук?! Пасторалната идилия е вечна.

Кой знае?!

Край на втора част.

Следва продължение.

А всички снимки от връх Асара, може да разгледате тук:

ГАЛЕРИЯ

Крепост Асара при Село Ангел Войвода

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения