сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Кушадъсъ (Турция) Ефес

АВТОР: Славяна Янева

Най-сетне на „собствен ход“ да слизаш в пристанище.

Здравей, Кушадъсъ!

От двете страни по белия път в шпалир са строени огромни кораби като небостъргачи.

Излизането от лайнера е свързано със сериозна проверка, по-обстойна от летищна, защото влизаш в страна извън ЕС. Това е морска граница. Взимаш си паспорта заедно с едно също толкова важно листче. На него ти удрят печати на граничен контрол. Все пак си транзит.

На инструкцията сме предупредени да имаме в аванс 30 минути на връщане, защото толкова трае влизането – скенер на пътника, на багажа. Обеззаразяване. А като се има предвид, че тук почти всички слизат на връщане, едни 2 часа не ти мърдат. Но се оказаха експедитивни.

Преди няколко години – сравнително неотдавна, бяхме на почивка в комплекс близко до Кушадъсъ. Познат район и град. Дори се сетих къде сме ходили. Наблизо е Памук кале.

Затова си спестихме някои известни места, за да оставим време за други, където не сме били и ЗА ПАЗАР. Това му е мястото.

Не ходихме в Ефес. И тогава и сега беше убийствена жега.

Да, това е древеногръцки град, останките на който в момента се намират на територията на Турция близо до град Селчук в провинцията Измир. Забележителна международна туристическа дестинация, привличаща хора от цял свят. Само за Ефес си отделете един ден.

Руините са разположени на голяма площ, на територията му са наслоени поне две цивилизации.

Може да посетите най-голямата сбирка от римски старини на изток от Средиземноморието.

  • Храмът на Артемида – едно от седемте чудеса на древния свят;
  • Одеона – малък театър с покрив от 150г. сл. Хр.;
  • Базиликата и гробницата на Св.Йоан (смята се, че е написал евангелието си в Ефес);
  • Библиотеката на Целз – от 125г. сл. Хр.;
  • Храмовете на Адриан (от II век) и император Дометиан, театъра – могъл е да побере 44 000 души и се смята за най-големия театър в древността;
  • Фонтана и гробницата на Полио (архитект, конструирал аквадукта Марнас);
  • Двете агори (места за събрания) – едната е за разрешаването на въпроси, свързани с търговията – и тогава, и сега Ефес е на море J, а другата – за държавни въпроси.

Ако сте на почивка в региона, обезателно си отделете време да отидете в дома на Дева Мария, божията майка. Намира се на 7 км от древния град Ефес и близо до съвременния град Селчук.

Място, почитано и считано за свещено едновременно от католици, православни християни и мюсюлмани. Къде другаде, ако не на това свято място в Егейска Турция, може да видите хора от различни религии да пишат листчета и да ги пускат с молитва да се сбъднат прошенията им.

Дева Мария обединява и умиротворява две хилядолетия враждуващи вери.

Спомени.

Не бяхме ходили в археологическия музей и останахме много доволни от видяното. Красиви ръчно тъкани килими, керамични съдове, сребърни и метално ковани лампи – с каквото се славят местните занаяти. Ето ги и сечивата, на които са изработвани красивите изделия.

Стигнахме и до Птичия остров  –  той е близко до пристанището, за да се полюбуваме на гледката, а и за да се „проветрим“, преди да се гмурнем на шопинг – любимо занимание за дами.

Да не мислите, че се скитаме без цел?! Имахме точно начертан план – какво и от къде да купим и както обикновено става си взехме още други ненужни неща извън списъка…

Увлечени от огромното предлагане в един момент се оказахме съвсем сами в просторен магазин с кожени якета и шуби сред поне 10 продавачи мъже. Майка ми реши, че ще мери… Аз започнах да я гледам страшно и тя най-сетне разбра, че трябва светкавично да се изнесем от там.

Излязохме на оживена улица и тя започна да се извинява. Купи си шалвари от дюкянче, аз отказах, защото няма да тръгна с това чудо по софийските улици… Продавачът като разбра, че сме българки, ни ги смъкна чифта на 10 евро. Но когато се прибрахме в София често я питах дали ще ги носи, за да ги навлека аз…

Изморени, минахме край витрините на магазин с ръчно тъкани килими. От вътре вееше хлад и решихме да надникнем. Празно. Веднага незнайно от къде се появи любезен мустакат чичко, който ни покани да седнем, за да си починем. Всичко беше застлано с килими: такава красота. Седнахме и той ни поднесе локум и турски чай… После започна да разстила пред краката ни шедьоври на килимарството. От коприна, от вълна… Ние се притеснихме, казахме, че просто сме се възползвали от неговото гостоприемство, че сме с кораб и няма как да мъкнем килим с нас, а сме по средата на пътя. Продавачът отвърна: толкова красиви дами не са влизали в магазина ми. Разстилаше килими и ни канеше боси да ходим по тях. Беше забавление: и ние, и той се радвахме…

Красоти, ръчна изработка, керамика
Красоти, ръчна изработка, керамика

Попитахме между другото какви са цените, от любезност… Астрономически, които веднага намали на половина, на четвърт и т.н. Много се забавлявахме. Накрая си тръгнахме като добри и стари приятели. Не го разочаровахме с информацията, че нашите подове са голи. Ние не обичаме и нямаме в дома си никакви килими, черги и постелки. Всичко е с теракота и гранитогрес. Не харесваме и паркет, а той не върви без килим…

Но няма да обиждаме гостоприемния ни домакин. Разделихме се с взаимна симпатия.

На площада в море от магазинчета и сергии с голям труд успях да избере подаръци на всичките си приятелки. Така натоварени с торби, проведохме битка за две чанти от телешки бокс. Накрая продавачът каза, че сме го ограбили… Турците са страхотни търговци, раздават го и психолози. Но взаимно бяхме видимо доволни J.

И на бегом към кораба… Да не плуваме след него!

Следва продължение.

Всички снимки от галерият, разгледайте в нарочното място за тях… 😎

ГАЛЕРИЯ

Кушадъсъ (Турция) Ефес

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения