сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

На кораба

Славяна Янева

Обиколихме целия кораб. Разучихме къде какво има. То не може всичко изведнъж, но на палубата се намират два басейна. Ресторантите са няколко: „А ла карт“, бар на самия връх под сателитната чиния и няколко заведения за бързо хранене при палубата, на високо. А за ядене какво ли не. Общо взето толкова много изкушения – хранеха хора от цял свят и беше помислено за всеки.

Щом за мен, пословично злояда, се намериха приемливи и бих казала доста вкусни неща… Даааа, хора от цял свят – от Австралия, от САЩ – една голяма група студенти от Масачузетския технически университет.

Всичките бяха с наднормено тегло.

Може би защото подминаваха „А ла карт“ ресторанта и висяха единствено на палубата при вредните храни: набиваха огромни количества сандвичи тип Мак Доналдс и мазни ребърца. А на вечерта, посветена на на капитана, пристигнаха, но после се качиха да си дояждат…

Имаше бразилци. Дамите афроамериканки бяха много късо подстригани, а единствените им украшения бяха блещукаха обици. Семпли. Мама беше сигурна, че това са диаманти. Имаше и доста канадци от френската част. От България бяхме само ние двете.

И веднага ни намериха келнер, българин, да ни обслужва. Голям симпатяга. Но ние говорим двете заедно няколко езика и казахме, че няма проблем да сме на маса с хора от други държави, ще се социализираме.

После се оказа, че има една група българи, но ние категорично отказахме да ни настаняват с тях. Искахме да сме двете и да общуваме, ако се налага с други хора, но не и с наши сънародници… Дошли сме на почивка и разнообразие.

За да влезеш на което и да е място за хранена на входа, те посрещат стюарди с дезинфектиращи средства (нещо от сорта на ковид мерките в момента). Дали си си мил ръцете или не преди ядене, те да те напръскат. Има дозатори от двете страни, но задължително с бели ръкавици те посрещат и ти слагат дезинфектант.

Нали си представяте какво може да се случи с всички тези 5000 души, ако хигиената бъде занижена дори и за малко?!

По няколко пъти на ден всички парапети грижливо се почистват с дезинфектанти от обслужващия персонал. Постоянно се мият всички повърхности.

Имаше много американци. С едно мило младо семейство се засичахме на всички възможни екскурзии. Те имаха две малки деца: момиченце на 3 и момченце на 5, а жената беше в напреднала бременност. Бяха супер симпатични: ту идваше бащата с децата, ту майката с едното. И само един път четиримата… Гласът не се чу на тези две малки деца. Когато говореше екскурзовод, те тихо се занимаваха с нещо. И кротуваха. Изключително възпитани. Мама ми каза, че където се чуват крясъци, заповеди, рев и инатене, са български семейства. И май е права…

А на кораба е много яко.

Има толкова забавления. Можеш изобщо да не слизаш…

Студиа за разкрасяване, игрални зали, Бинго. То основно хората пътуват, някои, за да играят. Барове. И всяка вечер в огромна зала тип амфитеатър се изнасят представления. Има и анимация. На палубата край басейните. Различни състезателни игри. Шоута. Можеш да участваш. Всяка вечер имахме представление. Професионални артисти ни забавляваха: шоу, танци, костюми. На ниво. Имаше и закачки от страна на персонала.

Но ние решихме, че може да се печем и на островите и кога друг път ще имаме възможност наведнъж да обиколим няколко и да ги разгледаме и се записахме на всички възможни екскурзии.

Вторият ден се прибираме в каютата и какво да видим: на масата разкошна кошница – прекрасно аранжирана с всевъзможни плодове, с два прибора и две чинии. В целофан и без визитка.

Майка ми каза: стоп, не пипай нищо и тръгнахме към рецепциите да разберем какво се случва. Зададе въпроса на стюардесата: Обичайна практика ли е да се оставят в каютите кошници с плодове? Онази май не вдяна за какво иде реч. В това време се задава нашият приятел азиатецът чичак-проверяващ. И ние нали сме си дружки се прегръщаме и целуваме. И той ни пита: Получихте ли нещо в каютата? И сега ни стана ясно, че това е комплимент от него. Много му благодарихме. А персоналът ни видя, колко сме близки и от там нататък бяхме съвсем на почит и уважение… Но обслужващият персонал са абсолютни професионалисти. Разбраха, че майка ми не обича в чашата й да има лед във водата за пиене и не й слагаха.

Веднага научиха и че аз съм вегетарианка.

Изобщо много ни глезиха и ухажваха.

Мило, нали?!

Всяка вечер имахме на леглата оставен бюлетин с новини какво се е случва на кораба и какво ни предстои на другия ден. Задължително, ако си на вечеря с какво е прието да си облечен. Например, за вечерта на капитана: дрес кодът беше задължително синьо и бяло в облеклото. Със съответната изискана покана. Но ние бяхме предупредени от агенцията да си носим подходящи тоалети. Изобщо се чувстваш като на празник. С приповдигнато настроение и в постоянна еуфория.

Понеже и двете не знаехме как ще понесем плаването, предварително си бяхме взели Дименхидринат от 50 мг, и си го друсахме още с качването. Не ни е станало лошо нито за миг. Не ни хвана морска болест за разлика от други пътуващи.

А сега отиваме на инструкция. Преди всяко пристанище тези, които слизат, имат специални сбирки в зависимост на какво са се записали. И отиваме да видим какво ще ни инструктират. Утре ще хвърлим котва на първата си спирка. Изобщо пътуването с кораб на круиз е начин на живот и почивка. Емоция и релакс. И възможността да посетиш много места почти едновременно, без да тичаш по трансфери, без да правиш резервации за нощувки, е привилегия.

И удобство.

Всеки ден си на различно място и имаш възможност да го разгледаш. Да си набележиш най-интересното за теб. А можеш да лентяйстваш на палубата, погрижили са се и за това…

И така утре е първата ни сбирка, а сега се киприм и сме на вечеря.

Следват спирките по островите и разни други приключения….

ГАЛЕРИЯ

На кораба

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения