сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Любов по време на пандемия – рецепта по малдивски /2 епизод/

Владимира Кръстева

Колкото и приятна да беше обстановката във вилата ни обаче, разбираемо почти не се задържахме в нея. Макар и да беше съвсем малък и обиколката му от край до край да отнемаше не повече от 10 минути, нашите всекидневни разходки на острова продължаваха поне час и половина, защото винаги имаше гледка, на която да се полюбуваш, или някоя животинка, която да разгледаш по-отблизо.

Пясъкът беше копринено мек и почти бял, напомнящ пресято брашно.

Стъпки в пясъка
Стъпки в пясъка

Накъдето и да погледнехме по него, забелязвахме остатъци от калциевокарбонатните външни скелети на загинали корали, разноцветни валви на миди и различни по размер раковинки.

Всъщност раковинките изникваха от перфектно оформени дупки в пясъка, представляващи входовете към скривалищата на рачетата, които живееха в раковинките, и така се създаваше илюзията, че пясъкът сякаш се движи.

Лениво излегнати на шезлонгите, така удобно разположени точно пред вилата ни, наблюдавахме брега и домашния риф и в приспивния напев на вълните разпознавахме мусона.

На многобройни места по острова сред гъстата растителност бях скрити хамаци и дървени люлки, от които се откриваха прекрасни гледки към заобикалящия го океан. Но запазена марка на острова и печеливш в състезанието за най-заснеман обект там, беше голям хамак, опънат между два кола в близост до брега и все пак насред водата.

В единия край на острова, откъснати от основната му част, се намираха известните водни бунгала, в основите на които се разбиваха вълните.

Хванати за ръка и бавно разхождайки се по дървения мост, който свърза бунгалата с острова, обичахме да наблюдаваме залеза, а той просто спираше дъха.

Слънцето на екватора залязва за броени минути, затова и романтичните разходки с традиционните малдивски платноходки, наречени „дхони“, започваха половин час преди очаквания залез, за да бъде преживяването максимално въздействащо и абсолютно незабравимо.

Дхони и Залезът
Дхони и Залезът

Няколко пъти по време на престоя ни станахме свидетели и на емблематичните тропически бури, изразяващи се в половин час пороен дъжд, след който сякаш нищо не се е случило (дори температурата остава непроменена).

За бушувалата буря загатваха само обрулените листа, но и те неусетно изчезваха от погледите, грижливо събирани от служителите в ризорта, а след заравняването на пясъка не остава дори и помен…

Друг любим момент от деня ни беше отливът – водата почти магически се отдръпваше от двете страни на не много широка пясъчна ивица, вървяща перпендикулярно на брега и на домашния риф, оформяйки пътека към рифа. Подобни ивици без вода бяха и „пясъчните коси“, макар и образувани под прякото действие на вълните или крайбрежните течения, които изнасят наноси от дъното към брега.

Те са атракция за малдивските туристи, които могат да се насладят на специален пикник и няколко часа слънчеви бани върху тънки ивици пясък насред океана.

И все пак безспорно най-невероятните си мигове преживяхме, опознавайки подводния свят по време на шнорхелинг заниманията си.

При всяко влизане в лазурните води около острова наблюдавахме удивителния живот, от който изобилстваше домашният риф, а веднъж дневно на организирани от ризорта екскурзии се гмуркахме в плитчини навътре в морето, където имахме щастието да видим миловидни морски костенурки и бели скатове, почти неразличими на фона на морския пясък.

Сред най-честите обитатели на кораловите рифове бяха тюркоазените риби папагал, рибите хирурзи с характерните си заострени в краищата опашки, и рибите клоуни, игриво въртящи се около разноцветните пипала на морските анемонии. На повърхността се виждаха огромни пасажи от дребни рибки, които опалесцираха под слънчевите лъчи.

Забавно беше да влизаме в ролята на диригенти, като с движенията си определяхме и посоката на техния подводен танц. Няколко пъти успяхме да видим навлезли в домашния риф дребни по размер, безобидни акули, както и големи скатове с дълги шипове, която бяха прекалено боязливи, за да можем да ги приближим и разгледаме в детайли. По дъното се срещаха гигантските миди тридакна, които впечатляваха с необичайно големите за мекотело размери. Многобройни бяха кораловите образувания с причудливи форми, но уви – малко от тези крехки и чувствителни към всяка климатична промяна същества бяха живи…

За съжаление две събития през далечната 1998 г. и през по-близката 2016 г., свързани със затоплянето на морската вода, са довели до пагубни последици. Заличени бяха повече от две трети от кораловите рифове на Малдивите и единствено избелелите скелети на мъртвите корали напомняха за някогашния им разноцветен блясък. Но именно тук, на 7 метра дълбочина в „Синята лагуна“ на Summer Island Maldives, през лятото на 2018 г. е бил инсталиран най-големият в света 3D-принтиран риф – иновативна керамично-бетонна конструкция, която да служи като основа за растежа на впоследствие трансплантираните по-устойчиви бебета-корали (или т.нар. полипи) с надеждата така да бъде създадена екосистемата на новия кораловия риф, а докато това се случи – да предложи алтернативно убежище за всички онези морски обитатели, чийто дом е бил унищожен.

Прекрасен проект на смели в творческото си дръзновение умове, който ни учи, че не бива да приемаме природата за даденост, а че трябва да се грижим за нея, за да се радваме по-дълго на благата й…

Не само океанът гъмжеше от живот – колонии от големи червени раци пълзяха по скалите и дигите, но се разбягваха в мига, в който усещаха присъствието ни, скривайки се в издълбани в камъните дупки сред шум от щракащи щипки и бързащи крачета.

Островът се обитаваше от семейство дребни черни птици, които издаваха оглушителни звуци – оказа се, че този вид птици са символ на Малдивските острови.

Накацали по дърветата за своята следобедна сиеста, едва се различаваха красивите зелени папагали, сливащи се с огромните палмови листа, а големи прилепи прелитаха над главите ни, като по-често само забелязвахме сянката от внушителния размах на крилете им.

Познай къде е папагалът
Познай къде е папагалът

Така по цял ден можехме да се взираме в океана, да си организираме „научно-изследователски експедиции“ във водата и на брега.

Можехме просто да бъдем щастливи от красотата и живота, които изпълваха душите ни…

И все пак, драги читатели, нека не оставям у Вас погрешното впечатление, че духовната храна, която поемахме с пълни шепи, ни е била достатъчна.

Чревоугодниците в нас се пробудиха още с първата вечеря в единия от двата ресторанта, с които разполага ризортът.

Макар закуската и обядът по нищо да не й отстъпваха, тръпнехме в очакване на вечерята. След осмисляне на преживяното през деня с чаша коктейл, седнали около масичката пред вилата ни, в нас се настаняваше мисълта за предстоящата наслада.

След залеза на Слънцето островът потъваше в тъма, но главната пясъчна алея беше пременена в своята дискретна коледна украса в островен стил – оформяха я високите палмови дървета, около които като лиани във всевъзможни цветове се увиваха лампички.

Приказната алея
Приказната алея

Насочвани от светлината им, преминавахме покрай островния магазин, библиотеката и фитнес центъра, спирахме се за кратко да погледнем коледната елха, изцяло направена от дървени плоскости и украсена с дървени топки, боядисани в цветовете на океана.

Любимата ни коледна елха
Любимата ни коледна елха

И на прага на огромното хале, в което се помещаваше ресторантът, дълбоко си поемахме дъх, защото знаехме, че ще съгрешим…

Посрещаше ни винаги усмихнатият Махеш (съдехме за това по очите му, защото маската беше постоянно на лицето му) – нашият персонален сервитьор за целия ни престой (една от многото предпазни мерки по време на пандемията, благодарение на които ризортът заслужено си е спечелил награда като едно от най-безопасните места на Малдивите).

Дребничкият, симпатичен сервитьор беше родом от Шри Ланка и работеше тук от близо 5 години, но вместо да изпитва досада от еднообразния островен живот, личеше, че обича работата си и се гордее с нея. Както можете да се досетите, това се отразяваше и на начина, по който ни обслужваше или – както той по-правилно го наричаше – се „грижеше“ за нас.

Още от първия ден запомни предпочитанията ни и винаги се опитваше да ни настани на някоя от онези масички на верандата с приглушената светлина, създаваща интимна обстановка.

Нашият симпатичен Махеш
Нашият симпатичен Махеш

Със задължително дезинфекцирани ръце и предпазни маски влизахме в халето и се потапяхме в наситената с аромати атмосфера.

Имаше континентална, но и местна храна, като типичната кухня хармонично съчетаваше индийски, тайландски и арабски традиции, с други думи – ориенталски вкусове. Преобладаваха кърито, поднесено в различни вариации; разнообразни ястия с морска риба, предимно риба тон и баракуда; суши; ориз – чист, с подправки или с божествения лимоново-кокосов дресинг. Винаги на шведската маса присъстваха свежи плодове, често нарязани на тънки филийки: банани, манго, маракуя, папая, ананас.

Десертите, включващи фини кремове от различни местни плодове, също предлагаха разнообразие и изкушаваха с изискана визия и деликатен вкус.

Вторият ни ден на острова съвпадаше с рождения ден на мъжа ми, затова по моя молба Махеш се беше погрижил за специална вечеря изненада – същинска романтика на плажа, на метри от океана, на усамотена масичка, заобиколена от фенери, излъчващи топла светлина.

Поднесоха ни тристепенно меню, специално изработено лично от шеф-готвача на ресторанта, а за рожденика имаше торта с надпис и хорово изпълнение на „Happy Birthday to you” от Махеш и двама негови колеги.

Друга незабравима вечеря ни предложи барбекю-вечерта: калмари на жар, скариди на клечка, печена риба тон и всевъзможни други вкусотии се приготвяха на момента в импровизиран ресторант на плажа, под звездното небе – зрелищна атракция, която хипнотизираше и неминуемо засилваше апетита.

Но нищо не можеше да се сравни с „рога на изобилието“, който ни заля по време на новогодишната празнична гала-вечеря.

Плата, преливащи от разнообразна и дразнеща всички рецептори храна; цяла пирамида от ароматни, пухкави хлебчета, току-що излезли от фурната; печени прасенца и гъски, достойни да кацнат на масата на някой средновековен владетел; безчет други основни ястия и гарнитури; феерия от разноцветни десерти; елха от френски макарони; маршмелоу на клечки; фондю с шоколад… и във вихъра на това пиршество онемели гости на ризорта, толкова оглупели сред тази зрително-обонятелно-вкусова експлозия, че обикаляхме като в транс с празни чинии и фотоапарти в ръце.

След съдържателния урок по чревоугодничество продължихме празненството в бара на ризорта – отново под звездния купол, на масичка на плажа, с бутилка просеко, слушайки с наслада (а някои и танцувайки на) живата музика и последвалото DJ парти.

Точно в 00:00ч във водата грейна красив светлинен надпис: Честита Нова 2021-ва година! С крака, потопени в океана, по лятна рокля/къси панталони, за първи път посрещнахме новата година сякаш посред лято.

Новогодишно парти насред лято
Новогодишно парти насред лято

Дали заради удовлетворението от всички успешно преодолени препятствия, за да стигнем до тук, дали заради опиянението, което се усещаше във въздуха, дали заради особеното очарование на „Рая на Земята“, но този поздрав беше по-необикновен, по-специален от всеки друг преди него.

Поздрав-обещание, че новата година ще бъде по-добра и изпълнена с повече надежда, щастие, сбъднати мечти и най-вече – отново с вълнуващи приключения на още по-вълшебни места, споделени с любимия човек…

Честита нова 2021 година посред лято!
Честита нова 2021 година посред лято!

Край!

Всички снимки от острова “Рай на Земята” – МАЛДИВИ, може да разгледате в галерията:

ГАЛЕРИЯ

Любов по време на пандемия – рецепта по малдивски /2 епизод/

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения