сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Любов по време на пандемия – рецепта по малдивски

АВТОР: Владимира Кръстева

“Когато силно желаеш нещо, цялата Вселена ти помага да го постигнеш” – дойде и нашият ред да се уверим в истинността на този неизменен всемирен закон.

След два отчаяни опита, осуетени от пандемичната обстановка, и съответно белязани с много надежди, разочарования, непрекъснатото и напрегнато следене на новините от така зловещо притихналия през последната година туристически бранш, нашето коледно чудо се сбъдна! Когато отминалата година неизменно се насочваше към своя край, въпреки повсеместно властващата несигурност, уплаха и всички произтичащи от това ограничителни мерки, успяхме да отпразнуваме няколко от най-значимите за нашето младо семейство празници на Малдивите – неповторимо място, което заслужено си е спечелило прозвището „Рая на Земята“.

Благодарение на незаменимото посредничество на туроператорска агенция Sofia Luxury Travel в рамките на по-малко от 48 часа (и то в седмицата преди Коледа!) се снабдихме със самолетни билети и резервация за 8 нощувки при all inclusive условия в приказния ризорт Summer Island Maldives – островът, на който „мечтите се превръщат в реалност, а лятото никога не свършва“. Спазвайки действащите на Малдивите разпоредби, на летището в София, както и на това в столицата на Малдивите – Мале, трябваше да представим отрицателни PCR тестове за COVID-19 на английски език, проведени в рамките на 72 часа преди полета ни. Никой не прояви особен интерес към информацията нито тук, нито в Мале, а просто сканираха изображенията.

Също така беше нужно да предоставим специални здравни декларации, достъпни на онлайн портала на Малдивските имиграционни служби – за наша радост и улеснение туроператорската агенция се погрижи за попълването и изпращането им в точния момент.

Макар че се бяхме презапасили с маски и дезинфектанти, служителите от Qatar Airways раздадоха на всички пътници защитни шлемове и запечатани китове с лични предпазни средства: по един брой дезинфектант, маска и чифт ръкавици за еднократна употреба. Полетът ни беше навръх Коледа, което също допринасяше за нетипичната тишина, в която Терминал 2 на Софийското летище беше потънал. Въпреки това жадуващи за пътешествия в топлите страни не липсваха и самолетът ни с крайна дестинация Доха излетя наполовина пълен, но само до Букурещ, където румънските пасажери изцяло запълниха капацитета му.

С риск да предизвикам основателното възмущение на уважаемите читатели, държащи на спазването на противоепидемичните мерки, бързам да споделя, че последните на територията на летището в София бяха осезаемо по-строги от тези в самолета, където нямаше празни седалки между пасажерите, които не пътуват заедно; едновременно се сервираше храна и напитки за всички, заели даден ред, което донякъде обезсмисли задължителното носене на маски и шлемове на борда, а стриктен контрол върху последното също липсваше. Относително спокойствие ни носеше само мисълта, че би следвало всички пътници на борда да са здрави или поне да не са заразени с COVID-19.

Лигата на маскираните
Лигата на маскираните

След общо около 5 часа спокоен, макар и не съвсем удобен полет (горещо препоръчвам при възможност да отделите повече средства, но да пътувате в бизнес класа, тъй като комфортът на икономичната е сравним с този на ниско тарифна компания), пристигнахме в Доха – столицата на Катар. Предстоеше ни 9-часов престой на внушителното летище Hamad.

Само по себе си то е забележителност в арабския свят, впечатлявайки със зашеметяваща архитектура, просторни зали с високи тавани, дизайнерски решения и модернизъм. То предлага разнообразни възможности за уплътняване на времето между двата полета с многобройните бутици на световно известни марки; лаундж зоните, разпръснати из целия терминал; собствения летищен хотел; sleep&fly кабинки, които ни предоставиха шанс за няколко часа качествен сън преди полета обратно към България; спа, басейн и фитнес; ресторанти и кафенета, които могат да задоволят дори най-претенциозния вкус.

Летището разполага и със специални помещения за пушачи, с т.нар. „тихи стаи“ (quiet rooms), предназначени за почивка без така характерната иначе глъчка, както и със стаи за молитва. Достъпът до последните обаче, беше временно преустановен заради пандемията, в резултат на което пред вратите им имаше разпънати не малко килимчета с молещи се върху тях мюсюлмани.

Но това, което неминуемо предизвика удивлението и искреното ни възхищение, бяха изложените на територията на цялото летище скулптури, превръщащи го в своеобразна, привличаща със своята нетрадиционност и мащабност галерия. Американският скулптор Том Отърнес е оставил своя отпечатък с осем на брой гигантски медни скулптури, получили общото название “Други светове”.

Медният свят на Том Отърнес
Медният свят на Том Отърнес

Интерактивните скулптури са любима спирка за децата, конструирани така, че те да могат да се пързалят, седят или катерят по тях. А на вече порасналите деца предоставят възможност за забавна снимка, но и повод за размисъл над посланието, която носят.

И все пак безспорен фаворит не само за нас, но и за транзитно преминаващите от цял свят, беше огромното жълто бронзово мече, удобно седнало в семпла, черна настолна лампа – плод на гениалния творчески ум на швейцареца Урс Фишер. Инсталацията е с височина 7 метра и тежи около 20 тона, а любопитна подробност е, че е била закупена от член на Катарското кралско семейство за 6.8 млн. долара и впоследствие подарена на летището.

Този обект на съвременните визуални изкуства олицетворява идеята за пътуването, но пресъздадена чрез пътуването назад във времето към детството и неговите символи, напомнящи за дома.

Жълтото мече на Урс Фишер
Жълтото мече на Урс Фишер

След обогатяващото във всяко отношение изживяване, което ни предложи летище Hamad, ни очакваха поредни 5 часа във въздуха.

Целият дискомфорт от продължителното седене и неудобствата в самолета сякаш се изпари в момента, в който през илюминаторите зърнахме късчета от великолепната островна държава Малдиви, обгърната от всички страни от изумрудените води на Индийския океан.

Пред развълнуваните ни погледи се разкриваха картини, по-ярки от всяка снимка, така че с всяка клетка на тялото си вече осъзнавахме, че красотата, на която толкова дълго сме се любували от екрана, е напълно реална и достижима!

Добре дошли!
Добре дошли!

Толкова впечатляващият Малдивски архипелаг се състои от 26 атола, включващи 1190 коралови острова, повечето от които обкръжени от коралови рифове.

Едва 203 от тези острови са обитаеми, като най-големият от тях е Мале, където е разположен и единственият град и пристанище (всъщност едноименната столица). Още в мига, в който излязохме от самолета, ни удари топлинна вълна и усетихме високата влажност на въздуха с всяка пора на кожата си.

Благодарение на непосредствената близост до екватора, Малдивите имат тропически, мусонен климат, а температурата варира в диапазона между 24 и 33 оС, като по време на нашия престой беше около 30 оС. Интересен факт е, че Малдивите са и най-ниската държава в света – най-високата точка на територията й достига едва 5.1 метра.

Дхони и Залезът
Дхони и Залезът

Озовахме се на скромното летище на Мале, което на фона на Hamad в Доха по-скоро напомняше на автогара в дълбоката българска провинция.

Още с прекрачването прага на летището багажът ни беше сканиран – ключова проверка дали не сме внесли забранени неща като алкохолни напитки, свинско месо, наркотици, оръжие за подводен лов, порнографски материали и др. На излизане от терминала бяхме посрещнати от струпани поне 50 местни с табелки – представители на различни туроператори/ризорти.

Сред тоталния хаос от лутащи се туристи и какафонията от всякакви езици, успяхме да намерим представителя на нашия курортен остров Summer Island Maldives (но не и без помощта на услужлив негов колега от друга фирма, който явно се смили над нас, като видя обърканите ни изражения).

Оттук опциите за достигане до различните ризорти са придвижване със скоростни лодки, вътрешен полет със самолет или полет с хидроплан.

Важна подробност е, че транспортът с хидроплани е ограничен във времето – те могат да извършват полети само в светлата част на денонощието, тъй като нямат нужната техническа обезпеченост да летят през нощта или при намалена видимост.

Въпреки че тайно се надявахме да се придвижим с хидроплан, за да усетим поне веднъж какво е да излиташ и кацаш във вода, нашият транспорт до курорта беше скоростна лодка. Това бяха около 40 минути екстремно преживяване, колкото стряскащо, толкова и покачващо адреналина. На борда на лодката буквално разбрахме какво означават изразите „на гребена на вълната“ и да „пориш вълните“ и дори на фона на лекото замайване и треперещите ми крака, когато стъпихме на брега, чувството, което това пътуване остави в мен, можеше да се опише с едно единствено словосъчетание – безгранична свобода.

Още през първите ни мигове на Summer Island Maldives останахме впечатлени от гостоприемното отношение на служителите в ризорта, както и от невероятното спокойствие, с което се случва всичко там – без излишен стрес, толкова лежерно, сякаш времето е спряло и не е нужно постоянно да бързаме, за да го догоним.

Рецепцията представляваше просторно дървено хале, отворено от всички страни с изключение на високия таван, от който се спускаха няколко огромни традиционни вентилатора.

Вкъщи
Вкъщи

Очакваха ни безалкохолни коктейли за добре дошли, поднос с мокра кърпа за освежаване на лицето и запознаване с важна информация относно престоя ни тук – включително изпратена на личните ни имейли за улеснение и бърза справка.

Отведоха ни в супериорна плажна вила с изглед към океана, уютно сгушена сред палмови дървета и друга буйна островна растителност. Още с влизането си приятно се изненадахме от типично малдивския комплимент за медения ни месец – бутилка вино, плато с резени свежи местни плодове и надпис-поздравление върху спалнята, изцяло изработен от естествени материали (току-що откъснати и красиво аранжирани листа и цветове от растящите на острова храсти).

Аналогични надписи-изненади бяха предвидени и за рождения ден на съпруга ми, както и за Нова година.

Изглед от вилата
Изглед от вилата

Във всеки случай любимото ни кътче от вилата беше обширната външна баня в задната й част– усещането да си вземаш душ, докато на няколко метра от теб се излива тропически порой, а по стената срещу теб лази любопитен гекон, беше наистина невероятно.

И тук ще спрем на най-интересното място. Край на първа част!

Продължението следва…. А докато пътува към нас с хидроплан, разгледайте снимките в галерията:

ГАЛЕРИЯ

Любов по време на пандемия – рецепта по малдивски

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения