сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

БЪЛГАРИЯ. ГОРДОСТ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

ДАРИНА ВАНКОВА

Хуан седеше на един от синкавите столове в софийското летище и се опитваше да не слуша жена си. Тя чуруликаше въодушевено за приключилото пътешествие, за работата на сина им в България, за неговата местна приятелка с дълги крака и нахален поглед, за храната и за неочаквано хладните черноморски вълни.

***

Частите хронологично се подреждат така, в случай, че искаш да разбереш всичко и до края, читателю!

Въведение: Пътешествие с магнити. Хладилникът и вселената

Първи разказ: БЪЛГАРИЯ. ГОРДОСТ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ 📌📌📌Тук си, читателю!

Второто виртуално пътуване е до: АФРИКА. СЪРЦЕТО НА МРАКА

За да се прехвърлим чак: РУСИЯ. СТО ГОДИНИ САМОТА

И приключим в Азия, пред стените на затворената: СЕВЕРНА КОРЕЯ. ВЪЛШЕБНИКЪТ ОТ ОЗ

***

Всичко това беше казано няколко пъти, но Хуан можеше да изтърпи малко повече бърборене от жена, която от своя страна търпеше него повече от 30 години. Благородството задължава.

България не престана да изненадва испанеца.

Когато Рамон му каза, че заминава там по европейска програма, баща му се учуди какво ще прави сина му в тази неизвестна, бедна и изостанала страна. Мислеше, че е населена предимно с цигани, защото работещите около Севиля българи бяха точно такива.

Беше добронамерен, но скептичен.

България се оказа зелена, плодородна, пълна със светлолики едри хора и всъщност не толкова бедна. Новите му познати дори знаеха кои са Сервантес и Алмодовар.

Чуждите представи за нашата родина са точно толкова клиширани, колкото и нашите очаквания за техните държави. Десетилетия наред следя европейската преса и освен някои статии на страниците за туризъм, текстовете за България могат да бъдат описани с четири думи – или нищо, или лошо. Северна Корея на Балканите.

Българска роза от Казанлък
Българска роза от Казанлък

Причината вероятно се корени в една дълголетна традиция на пренебрежение. Ние сме загубили всички големи войни, а разказите се пишат от победителите.

Не помага и това, че сме успели да се въвлечем във въоръжени спорове с всичките си съседи. Така или иначе, като започнем от византийците и свършим със следвоенна Европа, ние сме описвани като варвари и, най-общо, като хора които искат повече, отколкото могат да си позволят.

Не знам какво точно очакват чужденците, когато идват в България – хубава природа или мръсен въздух, любезно посрещане или навъсени лица, евтина бира или скъпо уиски.

Сигурно получават от всичко.

Но какво ли носят в багажа и спомените си на връщане – рози или гъдулки, стари къщи или румени девойки в носии, или пък усещане за немарливост и необоснована претенция?

Преди да се тревожим за мнението на света обаче, трябва да решим какво ние мислим за себе си. Мъдро и спокойно да се погледнем в огледалото, да примирим нашето минало с нашето настояще и да се приемем такива, каквито сме.

Най-важното не е “какво ще кажат чужденците”, а какъв образ ще изградим пред самите нас.

Днес сме объркани – рози или старо желязо от социалистическата индустрия, възрожденски плам или пост модернистичен песимизъм, красиви и интелигентни ли сме или прости и инатливи, изискано вино или домашна ракия предпочитаме, чалга или опера. Може би трябва да примирим всичко заедно и смирено да признаем, че ние и нашата страна не сме нито толкова добри, нито толкова лоши, колкото си въобразяваме.

Засега оживено спорим, разделяме се на враждуващи групи, влюбваме се и разлюбваме многострадалната си родина бързо и окончателно. Страсти и суета. Гордост и предразсъдъци.

Пътят на север от Казанлък води към планината. Наесен септемврийските рози се прощават със слънцето и ореховите дървета замислено пускат кафявите си плодове, за да ги намерят местните момчета. Под земята заводите задъхано произвеждат оръжия – нещастието за едни е добра печалба за други.

Розите в моята градина
Розите в моята градина

Това е роден край на бунтовници и писатели, художници и индустриалци. Недалеч, в село Енина, е роден и прототипът на Алековия герой Ганьо Сомов. Един скромен търговец на розово масло, който днес е повод за сарказъм. Бай Ганьо, от когото се срамуваме.

Той сигурно е бил упорит и малко наивен, за да тръгне по света с твърдата увереност, че ще успее да намери мястото си в него. Мисля си колко кураж е нужен, за да сложиш мускалите в овехтелите дисаги и да потеглиш ей така, без знание на чужд език, без делови контакти, без карта и без план. От село Енина та чак до Чикаго. Един български Одисей, хитър и простоват, обичащ келепира и готов да върти търговия, на път от изостаналия югоизток на Европа до териториите на модерността. Трудно е да го направиш и да не се пречупиш, да не се откажеш и да не изневериш на собствения си характер. Българин, видял света и запазил себе си, за добро или лошо.

Ако имах магнит с червендалестия и мустакат образ на бай Ганьо, щях да го подаря на испанеца, скучаещ на софийското летище. Нищо, че не е много красив и представителен.

Хуан хвана жена си под ръка и тръгна към изхода за самолета. Наоколо беше пълно с гръмогласни и припрени българи, които заминаваха да работят, да учат или да пътешестват. Дали, като бай Ганьо, щяха да се върнат обратно, след като са покорили света, Хуан не знаеше.

Нито пък някой от нас.

В галерията може да видите снимките и избор за еветуалния път 😎😊😒, но осветен от слънцето!

ГАЛЕРИЯ

БЪЛГАРИЯ. ГОРДОСТ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения