сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

След 6 месеца изолация – Met дефилира с висша мода!

АВТОР: Мария Радева

Кой не е посещавал Met Museum – Метрополитен, ако веднъж е стигнал до Ню Йорк?!

Вселенска съкровищница, „натъпкана“ с уникални експонати от цял свят.

Бях много щастлива, че успях да попадна в Met, когато се провеждаше поредното ежегодно издание на форума за висша мода, организирано от „Музея на костюмите“. В далечната 2016 г. изложбата беше посветена на изработването на костюми от Прет-а-Порте: съчетание между ръчен труд и технологиите в индустрията.

Защо се вдъхнових да споделя с Вас този спомен?

Толкова се зарадвах, че след 6 месеца принудителна карантина поради COVID-19, музеят отваря именно с продължение на традицията в красотата на модата и дамския тоалет.

  • Актуалната тематика е “За времето: мода и продължителност“.

Ако сте по това време в Ню Йорк може да й се насладите до 7 февруари 2021. Пожелавам Ви го!

Експозицията проследява повече от век и половина мода, започвайки от 1870 г. до наши дни. В две съседни галерии изследват как „дрехите генерират временни асоциации, които свързват миналото, настоящето и бъдещето“.

Всичко е издържано в черно, статично – докато през 2016 тоалетите бяха ярки, пищни, в движение.


Споделихме в нашия You Tube канал този клип:

За времето: мода и продължителност

Впечатляващо шоу, нали!?

Както обясняват от музея, изложбата е организирана на принципа „60 минути мода“, вдъхновена от концепцията на френския философ Анри Бергсон за la durée (продължителност). „Всяка „минута“ включва двойка дрехи: линейна природа на модата и нейният

  • цикличен характер“.

С думи прости и пример обяснявам сентенцията:

Черна копринена рокля на принцеса от края на 70-те години на миналия век е съчетана с пола “Bumster” на Alexander McQueen от 1995 г.

Черна копринена сатенена рокля с огромни ръкави от средата на 1890 е съчетана с ансамбъл Comme des Garçons /“Като момчетата“ – бел. на редактора/ от 2004 г. “

  • Не е ли дръзко?! Минало и настояще и то в отлична комбинация.

Какво излиза, че модата е циклична, като целият наш живот – всичко се повтаря, но с нови материи, технологии, възможности.

Вирджиния Улф служи като „разказвач на призраци“ в изложбата, а за фон звучи музиката на Филип Глас, взета от саундтрака към филма „Часовете“.   

Монолози на Улф, звучат с гласовете на звездите: Мерил Стрийп, Никол Кидман и Джулиан Мур.

Изолирани в домовете си през по-голямата част от 2020 г., всички ние се чувстваме малко „отделени“ от хронотопа – включително и кураторът Болтън.

  • „Днес, поради това, което се случва, има разлика между обективното време и вашия вътрешен часовник“, или
  • „Времето в главата ви е толкова несинхронизирано с времето на часовника.” Констатира той.

Изложбата, с която се „отпочва“ честването на 150-годишнината на Met, е спонсорирана от Louis Vuitton, (да съпоставим с тази от 2016, спонсорирана от Apple).

  • Експозицията е с две времеви линии, представени от изцяло черни дрехи и е разказана от духове на Вирджиния Улф.
  • Главният герой от едноименния й роман Орландо служи като духовен гръбнак на изложението.
  • Така съчетани две по две, дрехите от различни епохи /например: 1870 и 2020 гг/ носят повествование: срив, скандал, хаотичност на времето, криза…

Оригинално?!

Имахме достатъчно време да останем изолирани със себе си и да осмислим много неща…

Докато само преди четири години канавата на експозицията бе въздействието на технологията върху модата – manus x machina: мода в ерата на технологиите.

Тогава мислихме, че всичко е пред нас, всичко е за наше улеснение – най-вече машините.

Изложбата изследваше въздействието на новите технологии върху модата и как дизайнерите съчетават ръчно изработеното и машинно направеното в създаването на От кутюр и авангардна готовност за носене.


„Модата и технологиите са неразривно свързани днес повече от всякога“, каза Томас П. Кембъл, главен изпълнителен директор на Met.


Успях да се насладя на поне 100 примера висша мода и авангардна конфекция, датиращи от 1880-те, започвайки с рокли, до костюм на Chanel от 2015 г.

  • Експозиционните залите бяха аранжирани като модно ателие с вградените в него работилнички за бродерия, изработка на пера, плисиране, плетене, дантела, кожени изделия, ресни.
  • В контраст са изложени модели, проектирани и изработени посредством нови технологии, включително 3D печат, лазерно рязане, термо формоване, компютърно моделиране, кръгово плетене, ултразвуково заваряване и залепване и ламиниране.

На живо се запознах с невероятни тоалети, сътворени от плат, конец и копчета и огромно въображението от модни дизайнерите и къщи: Sarah Burton (Alexander McQueen), Pierre Cardin, Hussein Chalayan, Gabrielle “Coco” Chanel, Christian Dior, Alber Elbaz (Lanvin), John Galliano (Christian Dior, Maison Margiela), Nicolas Ghesquière (Balenciaga, Louis Vuitton), Hubert de Givenchy, Madame Grès, Lazaro Hernandez и Jack McCollough за Proenza.

Ето няколко тоалета, които успях да заснема през 2016 г.

  • „Прада“ – модел есен зима 2012-2013 г.
10 Ръчно закачени пайети
  • Miyakey Design Studio 1993 плисираните, крилати тип солей „Pleats Please“ – „Плисета, моля“ преоткрито през 2016 г. с нова технология.
  • Най-впечатляващата рокля беше булчинската на Модна къща CHANEL, представена в есен-зима 2015-2016 г. впечатляваща със съчетание на ръчен и машинен труд. Големите парчета плат машинно тъкани, са извезани изцяло на ръка. Моделът на ескиз от бюрото на дизайнера се пренася на компютър, където се допроектира; а сглобяването, шиенето на манистата със златна нишка е правено отново на ръка.

Жалко, че няма да мога да видя изложбата на 2020 г.. Но силно се надявам, че моята млада приятелка, която ме заведе тогава, ще се „екипира“ подходящо спрямо обстановката и ще я посети. Поне два пъти.



Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail
Advertise-300x600