сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

На гости на арабската гурме кухня

АВТОР: Мария Радева

Да се насладиш на ястия от 1001 нощ

По време на престоя ми в ОАЕ точно преди планираното посещението в 7 звездния  хотел Бурж Ал Араб ни застигна пясъчна буря. За миг целият Дубай бе покрит с фина пелена… Нищо не се виждаше като в мъгла, само че не от влага, а от хиляди жълти песъчинки. Обикновени такива бури траят по няколко дни, но ние имахме късмет. Застигна града надвечер, когато вече се бяхме прибрали в нашия хотел след натоварена програма, вилня цяла нощ и сутринта продължи до към 16 часа. Когато приключи нашият разточителен обяд, вече беше слънчево и ясно, но всичко беше покрито с пясъци. Градът беше почистен и лъснат много бързо.

В уречения час дойде кола и ни взе директно от фоайето. По пътя нищо не се виждаше. Пристигнахме в Бурж Ал Араб и не можахме да го разгледаме много от вън, но имахме възможност поне няколко пъти след това да го видим и снимаме.

Всички служители, които работеха на открито, бяха с маски и с увити глави.

Да, действително е символ на Дубай и една от най-фотографираните сгради в ОАЕ.

Прилича и от вън, и от вътре на корабно платно. Убедете се сами. А сигурно сте били вече в ОАЕ. Популярна дестинация. Още повече, че има удобен чартърен полет по време на сезона директно от София до Дубай.

Всичко е потънало в арабски разкош от приказките на Шехерезада. За интериора на помещението са използвани  840 кг “жълт метал”. Близо 1790 m² от стените му са декорирани с чисто злато! При това 22-каратово – в Персийския залив не признават 18 карата. Златото 22 карата е с наситен жълт цвят, но може да бъде бяло и розово. Отстрани на хотела на 211 метра височина има хеликоптерна площадка, която през 2005 г. е била използвана за приятелски мач между  тенисистите Роджър Федерер и Андре Агаси. Забележителното е било, че площадката не е имала ограничители или ограда по краищата. През март 2004 г. професионалният голф играч Тайгър Уудс прави няколко удара и изпраща топките в океана от площадката за хеликоптери на върха на хотела.

  • Кристални огледала.
  • Два шпалира ескалатори, а край тях уникални аквариуми от горния до долния етаж по диагонал с местната флора и обитатели на океана.
  • И много водоскоци.

Любопитни факти: височина 321 m, което го прави четвъртият най-висок хотел в света. Това е най-високата сграда с мембранна фасада /прочетох, че е пневматическа конструкция/. Първият 7-звезден хотел, надвишаващ 305 м.

Уникалната сграда е построена върху изкуствен остров, отдалечен на 280 м от брега на Персийския залив, свързан с него чрез тесен мост, който минава над самата водна повърхност.

Строежът на хотела започва през 1994 г. и е отворен за гости на 1 декември 1999 г. Ресторант Ал Мунтаха и Скайвю бар са с гледка към океана, намират се на 200 м над Персийския залив и разкриват от високо превъзходна гледка към Дубай. А ресторантът Ал Махара се намира под водата и предлага предимно морски деликатеси. До него се достига чрез съоръжение, което прилича на подводница, а пътуването трае 3 мин.

Нашата дегустация беше на първия етаж с предполагаема прекрасна гледка към самия залив, но за съжаление навън вилнееше пясъчната буря. През огромните стъкла от време на време мъжделееше синевата като мираж с усещането, че сме върху вода…

Любопитен е фактът, че погледнато откъм морето, очертанията на хотела (основната разгъвка по вертикала и “кръстосаните” висящи ресторант и бар на върха на конструкцията) наподобяват християнски кръст.

  • В Бурдж ал Араб няма стандартни стаи. Най-малкият апартамент заема 169 m2, а най-големият – около 780 m2.
  • Цената за нощувка варира между 1000 $ и 15 000 $.
  • Кралският апартамент е най-скъп – 28 000 $.

Но да продължа с интериора, който е невероятен. Казват, че фоайето е първото впечатление за един хотел и то трябва да е неповторимо. Да, има тонове цветя. Отлично аранжирани. Вратите на асансьорите са оформени с арабски орнаменти, наподобяващи стилизирани цветя. В тоалетните има живи орхидеи и безупречно бели, меки, памучни хавлиени кърпи. Че има парфюми, сигурно е излишно да пиша.

От вътрешната страна – балкони, като разгънати малки платна. Или като бели вълни. Или като спуснати дипли на корабното платно. Невероятна конструкция и гледка.

Архитект и инженер на проекта е английска консултантска фирма „Аткинс“, а построяването му е предоставено на южноафриканската фирма „Мъри и Робъртс“. Три години отнема строежът на изкуствения остров и по-малко от три – построяването на самата сграда. Уникалните здания в ОАЕ се строят с нестандартни за света срокове.

Всички известни световни марки за дизайнерски бижута присъстват във фоайето. Продавачите са отзивчиви и всеки един посетител може да разглежда и да пробва бижутата. Много камъни, много злато…. Както го обичат в Ориента.

23 При камънаците

В ресторанта ни посрещна екипът тайландци. И готвачите, и келнерите. Казват, че са едни от най-добрите кулинари. В безупречни тъмночервени униформи. Всичко е в този тон, включително мекият мокет, в който потъват краката. Всичко е съчетано със злато. Масите са червени с блестящи бели салфетки и чинии. Има аранжирани красиви живи цветя. Нищо изкуствено.

Задължително е официално облекло. Изобщо във фоайето не може да се влезе неглиже.

Обядът е на блок маса. Ястията, които дегустирахме, бяха не изцяло, но предимно арабски.

На отделни раздели са подредени поне 20 вида салати – зеленчуците са примамливи и прекрасни, а как са аранжирани! Следва цял раздел с морски дарове. И различни видове салати и плата, подредени с тях. Рибни ястия. И огромен раздел на арабската кухня: кускус, ориз – поне 10 вида, кебапи, в топли съдове или къкрещи, пилаф – поне няколко вида… А десертите – те бяха върхът. Като се започне от плодове, знайни и незнайни, до поне 30 вида десерти – познати и непознати. Кадаиф, арабски палачинки, невероятни баклави, кремове, от които познавам само крем карамел, Катайеф, няколко вида курабии, обилно напълнени с различни видове ядки, сиропирани и сухи сладки. Яли ли сте Кодрит Кадир?! – най-просто казано е крем карамел върху сиропиран какаов блат. А Halawet El Jibn – това са сладки рула със сирене. Имаше и европейски десерти с много шоколад, но тях не погледнах…

А фурмите… О, те са цяло царство!

Но за тях друг сюжет… Не съм предполагала, че може да съществуват толкова купища видове фурми…

Но ако можете да дегустирате всичко с възможностите на вашия стомах, в рамките на 170 долара, то напитките са отделно. Алкохолът е бира или вино. Арабите на употребяват, както е известно, алкохол, а концентрат изобщо… Плаща се допълнително, както за сок или минерална вода. Със страхотните ястия как да не си позволи човек бира – тя беше от цял свят. Е, нямаше арабска и опитах австралийска. 330 мл – 25 долара. Или чаша вино също от цял свят на тази цена.

А пробвали ли сте арабско кафе?! То е смес с няколко упойни билки и подправки задължително с кардамон, изписват го и като кардамом. На кафето трябва да се посвети цял сюжет.

Заслужаваше си да се посети хотелът и да се опита невероятната кухня. Е, човек не е в състояние до пробва всичко, а и не бива. Нека остане и за друг път.

Пазарът им за подправки е уникален… Там човек може да се загуби. На мен лично ми става лошо от толкова силни и остри миризми… Цели чували… Някои сто грама с цената на злато. Но това също е предмет на отделна тема…

Ако след всички тези кулинарни шедьоври не ви се хапва някой десерт или вкусен пилаф, значи не съм успяла. А ако съм успяла: запретвайте ръкави и кулинарствайте…

ГАЛЕРИЯ

На гости на арабската гурме кухня

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения