сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

На гости при Севда и Фети, в село Мъдрец

Мария Радева

Отдавна искам да споделя тази история. За гостоприемната къща за гости, вкусните й гозби, приготвени от семейство Али, за село Мъдрец. В Източните Родопи.

Какво ли правят сега тези мили хора? Дали имат поминък? Как свързват двата края?

Но да започна с увода, както са ни учили… Един прекрасен ден – някъде между късната есен и настъпващата зима попаднахме в Източните Родопи.

Великолепно слънце, безветрие и красиви гледки. Защо ли легендите в този край са все поетично-трагични.

Каменната сватба

Каменината сватба, известна още като Кърджалийски пирамиди, представлява гео-морфоложки феномен с естетическа стойност. Намира се на 300 м надморска височина на 3 км от гр. Кърджали, до с. Зимзелен. Обявен е за природна забележителност през 1974 г.

Любуваме се на композицията…

Поне два варианта има за вкаменените сватбари.

Напет младеж е пленен от сините очи на девойка от съседното село. Пламва любов между двама млади и стигат до заветния ден да се врекат в обич и вярност. Но не щеш ли вятър развява булото на младоженката и свекърът я зърва. Хубавица за чудо и приказ. Пожелава я. Бог разгадал нечистите помисли и го вкаменил… А заедно с него – двамата млади и цялата сватбарска свита…

Другата легенда гласи, че главатар на разбойници зърва булката и решава да я вземе за себе си. Иска откуп. Не му я дават, завързва се сражение, в което отново цялата сватба загива. Вкаменените скулптури са обагрени в червено от пролятата кръв… Да се разходим с фотоси из природния феномен.

Ето ги младоженците завинаги вкаменени в страстна целувка.

Групата на сватбарите, самите двама млади и каквото открие вашето въображение в изронените от дъждове и ветрове каменни композиции, разхвърляни и групирани на площ от 50 декара. „Каменната сватба“ е едно феерично природно творение, истинска симфония в бяло и розово. Тук-там обагрено в оранжево.

Погледната от високо, скалната композиция прилича на безредна човешка тълпа. Тук има възрастни и деца, мъже и жени, бедни и богати и всички са облечени в бели и розови, стигащи до земята старовремски дрехи. Някои от сватбарите наблюдават отстрани, други са събрани вкупом. Цветя и гъби, различни животни, стройни колони и обелиски подсилват веселото настроение. Картината е одухотворена и създава у зрителя празнична, ведра нагласа.

Скулптурите са около 10 метра високи.

Как са се образували чудноватите и красиви фигури? 

Някога преди 35-40 милиона години тази част на Родопите е била дъно на море. В резултат на подводна вулканична дейност се образували риолитовите туфи (геоморфоложка смес от различни видове скали, споени от лава и вулканични седименти).

След оттеглянето на водите, в следствие действието на слънцето, вятъра и дъжда се образували и причудливите скални фигури, обагрени според хим. състав на скалите в червено, черно, охра.

А човешкото въображение вае красиви образи и легенди…

Прекрасна гледка се разкрива пред очите ви, ако се изкачите по стръмна пътека, стигате до овчарниците на близкия връх. Има зли кучета, за радост са завързани.

От върха съзерцавате като на длан. В тази част Родопите са хълмове, обрасли с широколистни гори и храсти. В далечината се проблясва тъмно синьото петно на водоем.

За съжаление цивилизацията е „опасла“ цялото пространство с железни скелета на високолтови проводници…

Каменните гъби

Отскачаме до „Каменните гъби“. Намират се източно от с. Бели пласт, на пътя, свързващ Кърджали с Хасково.  

Фигурите са природна забележителност на защитена територия, разположена на 3 хектара.

Скалните образувания имат форма на естествени гъби – пънчетата им са розови, а шапките – зеленикави. Височината на фигурите е до 2,5 м. Изваяни са от същите наши познайници риолитови вулканични туфи. След оттеглянето на морето и последователното издигане на морското дъно, върху тях започнало действието на ерозията. Долният, розов пласт се оказал по-мек и по-лесно се поддавал на действието на слънцето, вятъра и дъжда. Горният, зеленикав пласт съдържа по-здрави минерали, най-вече вулканично стъкло, и по-трудно изветря. Така в продължение на хилядолетия се е оформила прекрасна композиция от неповторими форми и багри.

Отново тъжна легенда. С различни варианти, но краят – един и същ… Избрах тази за вас.

Въглищарят Радуил живеел в крепостта Перперикон заедно с четирите си красиви дъщери. Една утрин девойките тръгнали за вода извън крепостните стени. Изведнъж на хълма зад реката видели голяма орда от нашественици. Бегом се прибрали в крепостта. Започнала люта, неравна битка. Мъжете били избити, а голяма част от жените – пленени. Сред тях били и дъщерите на Радуил.
Повели ги към водача на ордата, възседнал расов кон край близката река – да ги огледа и задели най-красивите за себе си, а останалите да продаде за робини. Щом го наближили, ярост обзела сърцата на девойките. Вкупом грабнали кой какво види – дървета, камъни и започнали да замерят конника. Изплашил се конят, изправил се на задните си крака и ездачът паднал на земята. Втурнали се четирите девойки към него и го разкъсали.

Ето тези подробности ме ужасяват?! Как така са го разкъсали с голи ръце, но легендата нищо не казва по този въпрос.

След това избягали в близката гора.
Верен човек на водача хукнал да преследва момите. По заник слънце ги застигнал, замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата от тях.

Щом паднала на земята, тя мигом се превърнала в каменна гъба. Същото се повторило и с другите две сестри. Преди да съсече последното девойче, тя сама се превърнала в камък. Ужасен, понечил да избяга с коня си, но при първата крачка се превърнал в черна скала.

И днес хората наричат самотната канара в близост до гъбите Каратепе.

Правим фотосесия на природния феномен.

Спираме се до амбулантните търговци, които са разпънали импровизирани маси с най-различни камъни от околността и се заприказваме с една симпатична жена. Тя на странен български ни обяснява с вещина видовете камъни, наредени на сергията. Мигом разпознавам руския й произход. Тя е приятно изненадана и така от приказка на приказка я питаме къде можем да обядваме, защото не ни се връща в Кърджали и тя ни препоръчва гостоприемната къща на Севда и Фети в село Мъдрец.

Но казва, че трябва да се обади, за да приготвят на огнището храна за нас. И звъни. Оказва се, че днес можем да ядем пъстърва от Доспат или пиле на керемида. Единодушно искаме прясна пъстърва. Рускинята ни обяснява как да стигнем до селото и радушно се разделяме. Как е попаднала от другия край на света в Източните Родопи е дълга история, с намесата на вездесъщата любов…

И така – ето ни на гости при милото семейство.

Не ви ли е правило впечатление, че в Родопите всички села са с поетични и красиви имена?!

Черноочене, Мъдрец, Зимзелен, Калоянци, Гняздово, Китница….

Нашето е Мъдрец

Селото се намира 16 км от Кърджали. На 5 км от Перперикон. Част от мрежата на „Новото тракийско злато“ – само как звучи.

Семейство Али е четиричленно – баща, майка и две деца Севен и Нур. Дъщерята е в 8 клас, а синът е завършил гимназия. Всички помагат и работят. Включени са свекърът и свекървата.  Къщата има официално откриване през 2014, от районния мюфтия на Кърджали, който отслужи молитва за берекет и хаир. Докато чакахме да настане уреченият час да влезем при нашите домакини, обиколихме селото. Бяхме поразени: надписите по чешми, джамията (нова), улиците – всичко на турски.

Дори за момент се зачудихме къде се намираме?!

Иначе селцето китно, чисто, спретнато, живо. Има паркирани коли, обработени дворове, стегнати и измазани къщи.

Поздравихме един скучаещ човек на неопределена възраст, който безгрижно си клатеше краката от стобор. Изгледа ни „транспарантно“. Решихме, че не говори български, но аз заложих, на местния „Мунчо“ и предположението ми се оказа вярно. В уречения час похлопахме на портата на нашите домакини.

Посрещна ни цялото домочадие.

Закръгленички мили хора, със здраво ръкостискане и белозъби усмивки.

Разведоха ни из имота. Разполагат с 6 стаи за гости – всичките с гледка към Родопите, всекидневна, голяма тераса, веранда, просторен навес, беседка и зелен двор, пълен с разни пластмасови джуджета, делвички, тикви…

Нова къща, погледнахме две от стаите. Домакинята настояваше да ги видим. Чисто, приветливо, с ръчни, домашно тъкани покривала, черги, кърпи.

Дворът голям, окосена трева, още не попарена от сланата, цветя край оградата, нищо че бяхме почти към зимата…

Оградата ни плени: автентичен дървен плет с грънци по него.

С гордост ни заведоха до огромната пещ, в която печаха пити, агнета и къкреха нашите гозби.

После ни настаниха в просторна пристройка с 6-7 маси и нещо като бар.

Показаха ни къде да се освежим. Винаги съм мислила, че за културата на една нация се съди според тоалетните. В това отношение нарочните помещенията на сем. Али бяха на западно ниво: нова обособена за целта постройка, с поне 6 тоалетни – съответно за мъже и за жени. С алуминиева дограма и врати. С редица безукорно бели чешми, с топла вода. Течен дозатор за сапун и хартия за ръце. Е това не съм го очаквала в това далечно селце в Източни Родопи. Честно! Бяхме приятно изненадани.

Освежени, седнахме на масата. Беше с безупречно подредени прибори, с цветни стъклени чаши и с всичко необходимо, с вкус.

Поднесоха ни салатите: огромни, с три различни цвята: подредени естетически. Бяло и червено зеле, моркови. Толкова красиво! Прясно и вкусно.

Цялото семейство шеташе.

Дъщеричката много ми допадна и се разприказвахме. Оказа се, че момичето е прието в Кърджали в езиковата гимназия. Но няма автобус. Отдавна е спрян рейсът по линията с. Мъдрец – Кърджали. Две са децата, които ходят в гимназията. И родителите са се организирали – всеки ден девойчета пътуват с такси до и обратно за училище. Хората инвестират в децата си с наука.

Значи освен екологичните храни, хигиената, културата, чистотата и ОБРАЗОВАНИЕТО е на почетно място в това семейство.

М-да, пълно с изненади това село Мъдрец. Хората в него не са случайни.

Поднесоха пъстървата. На керемида. Пареща от пещта. Уникално вкусно. Единственото, което не ми допадна беше обилно поръсената риба с настърган кашкавал, който се беше разтекъл и запекъл. Някак си не ми се съчетаваха: пъстърва с кашкавал! Но по-вкусна риба не бях яла. Имаше и топла домашна питка. Излишно беше да казвам, че със салатите се бяхме наяли… Но не може да оставим този деликатес и продължихме с яденето. За домакините е много важно продуктите, с които приготвят ястията, да бъдат домашно отгледани. Те купуват от хора в селото яйца, мляко, месо и сами си произвеждат плодове, зеленчуци, пчелен мед. За своя специалитет “Рибка на керемидка” пъстървата „идва“ прясна.

От дума на дума ги питаме за финансирането на обекта. Да, бяха участвали и получили помощ от “Новото тракийско злато”. Това е българо-холандски проект за по-зеленото бъдеще на Източните Родопи. (Усвоен в периода 2009-2014 г.) Основната му цел е развитието на устойчиви инициативи, които насърчават предприемачеството и съчетават биоземеделие, опазване на природата и развитие на екотуризма. Проектът насърчава мрежата от фермери и предприемачи в Източните Родопи, развиващи селски и екотуризъм, основан на природните ресурси, натуралните земеделски продукти и туристическите атракции.

Имат собствен сайт и фейсбук страница.

Проектът е финансиран от Националната пощенска лотария на Холандия, най-голямата благотворителна лотария в страната. Това последното те не можаха да ми обяснят, но аз влязох в сайта и изчетох всичко, защото ми стана любопитно…

Имаш и витрина със сувенири. От полиците ни наблюдаваха Тодор Живков, Ленин, младият Путин и дори Чапаев, изобразени на керамични чаши.  

Сувенири със сантимент
Сувенири със сантимент

Общо взето, хората се стараеха от всичко да направят пари… Предприемчиви стопани.

После Севда ни разказа, че организира работилници – тя използва английското словосъчетание work shop – нещо като открити уроци по кулинарство на местни деликатеси за гостите, които отсядат в дома й.

Дамите се събират и майсторят прочутата:

  • къпана баница. Съжали, че нямаме време, иначе щеше да ни приготви за из път. Но била по-дълга процедурата. Поне ден й трябват за корите.
  • Правят плънката и пекат агнета. За големи компании.
  • Приготвят „Чий кюфте“ – това си е типично ястие от Ориента. Пикантно, люто. Приготвя се или от сурова, прясна телешка кайма или от булгур. Е, второто – постното кюфте изисква истински майсторлък…

А за баклавата и другите сиропени деликатеси…. Севда се отнесе в кулинарни откровения. И накрая ни поднесе изненадата си: някакъв специален десерт. Който бил комплимент от заведението. Домакинята направо ни омая. Толкова „разтропана“ и оправна. И ни отправи предизвикателство: „Познайте, какво съм ви приготвила?“. В горещи гювечета с похлупак… Гъста течност, тъмна и сладка. Мммм… Ами да, досетих се: „Тахан“.

Запечен в гювече ТАХАН
Запечен в гювече ТАХАН

Севда ме погледна с уважение. Все едно, че съм й направила най-големия комплимент.

После имаше кафе. Класическо турско кафе на пясък. В специален сервиз, който съм виждала в Истанбул и по всички пазари на Изток. Но – всяка една чашка беше съчетана със стъклена за вода с различен цвят. Много красиво подредено. Ярко и кичозно за моя вкус. Но шарено и щедро според ориенталската естетика.

Кафе с вода, естетика
Кафе с вода, естетика

Съпрузите споделиха, че 15 години са били на гурбет в Германия и всички спестявания, освен парите по проекта, бяха вложили в начинанието си. Сега ми стана ясно от къде бяха възприели хигиената и пренесли западния ред в Източните Родопи. Хората бяха „попили“ всички добри почини на цивилизацията.

Благодарихме от сърце на нашите мили домакини. И тръгнахме към колата.

Цялата фамилия ни изпрати. До колата. Излязоха извън портите. Със заръка да разказваме на наши познати за тях и с поканата да им гостуваме поне за няколко вечери. Дамите бяхме записани на откритите кулинарни уроци по къпана баница … За кой ли път се убедих, че по-широко от родопската душа няма. И по гостоприемство.

Панорамна гледка от върха на с.Мъдрец
Панорамна гледка от върха на с.Мъдрец

Казвам: “Довиждане Родопи!” Пак ще се върна.

ГАЛЕРИЯ

На гости при Севда и Фети, в село Мъдрец

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения