сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Нормандия и Етрета

МАРИЯ СУНД

(Първа част)

Франция в повторение

La France en répétition

Началото на пътуването това лято – 2021.

Дойде време и за лятната отпуска. Отново потеглихме към Франция. Не й се наситих миналата година. Исках още. Посещения на места, които видях и нови дестинации.

Все още беше пандемия, но страните в Европа имаха нужда от туристите и отвориха.

Ваксинациите в Швеция достигнаха до желаното ниво и се започна с т. н COVID паспорт, като доказателство за ваксинация, от 01.07.2021.

Ние тръгнахме на 26.06. Шведите не бяха въвели все още паспорта електронно. Знаехме, че датчаните са много серт и не пускат който и да е да преминава през страната. Това важеше особено за нас, които идвахме от Швеция, тъй като не признаваха и остро критикуваха нашата шведска стратегия. Набавихме си писмени доказателства за ваксинацията и се надявахме, че ще ги признаят.

И наистина датчаните бяха единствените, които ни спряха след излизането от ферибота и ни поискаха документите за ваксинация. Дори и на нас, минаващи транзитно през страната.

Фериботът за Германия
Фериботът за Германия

Не искахме да оставаме в Дания. Скъпо и доста скучно, според нас. Пътуваме направо към Франция.

На ферибота веднага ни посочиха да слагаме маските, които в Швеция не се изискваха. И без COVID паспорта не можехме да влезем в ресторанта. Добре, че престоят на ферибота беше кратък, времето хубаво и ние можахме да излезем на открито.

Дания е малка държава и ако пътуваш транзит и няма задръстване, я минаваш за около 3 часа.

Чакаше ни още един ферибот на границата с Германия, Родби-Путгарден.

Пак маски, дезинфекционен спирт и ресторанти с COVID паспорт. Като слязохме от ферибота се бяхме приготвили с всички документи, но проверка нямаше. Вместо това получихме СМС от германската държава, с което ни приветстваха с „Добре дошли“ в Германия и ни съветваха да спазваме мерките против COVID ,които бяха наложени на място. Различните провинции имаха  различни предприети мерки. Но маските бяха навсякъде, някъде само вътре, в затворени помещения, другаде и навън.

Невъзможно е да минеш транзит Германия. Огромна е, с пътища, които се кръстосват по невъзможни начини, и камиони един след друг. Ако платното е разделено на 4 ивици, 3 са заети от тирове и само една ивица за частни коли. Кошмар според мъжа ми, който шофираше. Ясно беше как е с логистиката. Стоките, които ние купуваме, са по пътищата, превозвани от камиони. В днешно време магазините нямат стоки на склад. Те са в едно голямо депо, очевидно повечето в Германия, и от там тръгват на път към Европа.

Мит е и това за неограничената скорост по аутобана. Било е така преди. Скоростта беше указана на повечето места. А и беше почти невъзможно да се кара нормално сред тази редица от камиони. Имахме и опит от миналата година. Тогава дойдоха глоби от Германия за превишена скорост на нашия адрес, с приложени снимки на шофьора. Очевидно немците си знаят работата и не можеш да се измъкнеш. От други страни в Европа не сме получавали глоби на нашия шведски адрес. Е, като изключим Норвегия.

Преспахме в един пансионат около Бремен. Чисто, подредено, точно както очаквахме. Къщите, в шпалир една до друга, с еднакви цветя, врати, в един и същ цвят. Като че ли и колите на паркинга бяха еднакви. Нищо извън стандарта!

В ресторанта в градчето, задължително COVID ваксинация, ако искаш да седнеш вътре…

Пансионатът беше много удобен. Собственикът, младо срамежливо момче, ни показа стаята. Беше се вмъкнала муха и той се завтече да я гони….Всичко изрядно. На паркинга и по пътищата само коли с германски номера. Европейците си бяха останали вкъщи.

На следващата сутрин потеглихме директно към Франция с мисълта какво ни очаква по пътищата. Оказахме се прави. Задръствания, опашки, спиране на движението, ремонти по пътищата. Според навигатора щяхме да пристигнем около 18.00 часа. Не бяхме на място преди 22.00.

Къщата, в която отседнахме, типична Нормандия
Къщата, в която отседнахме, типична Нормандия

Миналата година пресякохме бегло и набързо през Нормандия. Този път исках да й посветим повече време. Исках да видя Диеп, Хонфлор, повече от Етерта и разбира се Шербург. Помня филма „Шербургските чадъри“ и една много млада пееща Катрин Деньов.

Да не говорим за къщата на Кристиан Диор в Гренвил…

Едно нещо не бяхме предвидили, и то беше времето. Дъжд, вятър. Никога през една лятна отпуска не съм имала толкова дъжд като сега. Бях гледала прогнозата на времето преди да тръгнем и не посмях да кажа на мъжа ми за дъжда. Аз бях планирала цялото пътуване, а той мрази дъжд, особено когато е отпуска.

По късно научихме, че туризмът в Нормандия е бил много ощетен това лято. Заради времето били отменени повечето резервации. Повечето ресторанти бяха затворени и бяхме длъжни да правим резервация, за да можем да се нахраним в малкото отворени.

Духаше такъв силен вятър от океана, че станахме целите в пясък. Тук преживях и най-силния вятър в живота си. Отнасяше ме и ми объркваше стъпките. За плажа да не говорим…

И така – Етрета, любимото място на съпруга ми, който е любител на природата.

От миналата година знаехме, че е сложно и скъпо с паркирането близо до центъра. Затова оставихме колата малко извън града и се разходихме до плажа, който в почти всички селища в Нормандия е близо до центъра.

Времето, когато жените са идвали да перат дрехите на плажа, е отминало.

Днес Етрета е силно енергийно място, където посетителите са в пряк контакт с природата. Фантастично вертикалните скалите по брега на Алабастър, контрастират безпроблемно с кръглата мекота на плажа. Дали ще се изкушите от морско пътуване покрай величествените варовикови скали или предпочитате да ги откриете край пътеките, които гледат към Ламанша? Независимо дали сте на малък кораб или на върха на тези варовикови величия, можете да се чудите и възхищавате само на великолепието на един уникален в света пейзаж.

За нас в дъжда не стана и  дума за кораб. Мъжът ми искаше да се изкачва по пътеките. За мене бяха стръмни, но нямах избор. Бих предпочела да ги гледам от плажа, който беше в подножието.

Но вече изкачила се след две спирания за почивка, не съжалих.

Etretat, Етрета варовитите скали
Etretat, Етрета варовитите скали

Етретa е най -известен със своите бели скали, включително три естествени арки и заострена формация, наречена L’Aiguille или иглата, която се издига на 70 метра над морското равнище. Някои от скалите са високи до 90 метра.

Тези скали и свързаният с тях плаж  са привличали художници, включително Eugène Boudin,  Gustave Courbet и Claude Monet. Скалите са описани на видно място в романа за джентълмена детектив Арсен Лупен от 1909 г. „Кухата игла“ от Морис Леблан. Те могат да се видят и във филма Lucy от 2014 г., режисиран от Люк Бесон.

Две от трите известни арки се виждат от града, Porte d’Aval и Porte d’Amont. Мане порт е третият и най-голям и не може да се види от града.

От върха се вижда Porte d’Aval, което е величествено скално образувание.  То изглежда като арка или слон, с потопен във водата хобот. Така го е нарекъл Ги дьо Мопасан, когато го е видял. Арка или слон, няма значение -важното е, че е прекрасно. Гледката от хълма е наистина спираща дъха.

На върха се намира и църквата Нотр Дам де ла Гард. Как ли са я строили на толкова високо по онова време?

Църква на плажа
Църква на плажа

Етрета е известен и с това, че е последното място във Франция, от което е видян бипланът „Бялата птица“ (L’Oiseau Blanc) от 1922 г. Френските герои от Първата световна война Чарлз Нунгесер и Франсоа Коли се опитват да направят първия директен полет от Париж до Ню Йорк, но след като самолетът излита на 8 май 1927 г., той изчезва някъде отвъд Атлантическия океан. Това изчезване се смята за една от големите необясними мистерии на авиацията.

Паметник на авиатора е построен в Етрета, но е разрушен по време на Втората световна война, когато германците окупират района. Нов и по-висок паметник е построен през 1963 г. срещу църквата.

Паметникът на Авиатора
Паметникът на Авиатора

След като видяхме всичко това, слязохме по пътеката към плажа, за около 30 минути.

Плажът се намира точно зад крайбрежната алея. Покрит е с камъчета, кръгли и доста груби, но добре полирани от водата. По крайбрежната алея има предупредителни знаци: не събирайте камъни за сувенири – глоба от 90 евро. Между другото, за да нахраните чайките тук, трябва да платите същото.

Чайките са навсякъде, но не нахални. Аз имам фобия от птици, особено след като гледах филма „Птиците“ на Хичкок. Стоя на надеждно разстояние от тях и не нарушавам техния периметър. Филмът беше толкова истински и осезателен, че не мога да преодолея страха си – сякаш ще бъда атакувана. Между другото гледах филм за Хичкок, където показаха, че той е оставил актрисата наистина да бъде нападната и изпохапана от гарваните. Всичко в името на изкуството, но тя е отказала да работи повече с него.

Въпреки лошото време имаше 2 работещи спасителни станции и патрулиращи пазачи. Видях изложени сърфове, но желаещи да ги използват не.

Слонът
Слонът

Разгледахме повечето от това, което бяхме предвидили и се насочихме към следващата планирана дестинация в близост: Veules les Roses.

А приказните варовикови скали и всички останали красоти от Нормандия, може да разгледате в нашата галерия.

Центърът на Етрета
Центърът на Етрета
ГАЛЕРИЯ

Нормандия и Етрета

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения