TEA-h80
Christmas 4

сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

ШЕРБУРГ

МАРИЯ СУНД

Четвърта част

Увлекателно и завладяващо пътешествие из богата и красива Нормандия, Франция. Чак не ме се иска да има край…

****

Ако сте пропуснали:

Франция в повторение La France en répétition, част първа
Втората се казва: ✔По пътя, из Нормандия

✔Трета: Нормандия

***

И сега си тук, читателю: 📌

Шербург е град, разположен в северния край на полуостров Котентен в северозападната френска част на Ламанша.

Градът е защитен от голямо пристанище, което чрез колосална морска разработка се превръща в първокласно военно пристанище при Наполеон I и притежава арсенал от френския флот. Тук спират престижни трансатлантически кораби през първата половина на 20 -ти век,

Играчки Франция, 1854 г
Играчки Франция, 1854 г

Шербург е единственото пристанище, което корабът Titanic посещава на европейския континент, преди да потегли към Ирландия и Куинстаун.

Посетихме т.н „Градът на морето“- Cité de la Mer – морски музей, който се намира на самото пристанище. Бях чела, че това е най-големият морски аквариум в Европа. Цилиндричен аквариум, широк 8 метра и висок 10 метра, който показва последователните форми на морски живот по дълбочина.

Интересно, но честно казано, очаквах повече.

Тук видяхме и La Redoubtable, първата подводница във френския флот, сега музей и най-голямата подводница в света, отворена за посетители.

Къде правят Калвадоса
Къде правят Калвадоса

Бях чела и за един 4 км дълъг нос, който се врязва в морето. Исках да се разходя из него и да усетя вятъра от океана. Въртяхме се около пристанището, движението стана интензивно и съвсем се объркахме. Мъжът ми започна да нервничи и аз се отказах да търсим повече. Тъкмо бяхме тръгнали обратно, спряхме на светофар и изведнъж видях табелка – Les Parapluies de Cherbourg.

А, денят е спасен! Мислех и това да пропуснем, но не вече. Бяхме пред вратата му.

Чадърите, емблематична снимка
Чадърите, емблематична снимка

Аз завинаги ще свързвам града и филма. Шербургските чадъри е западногерманско-френски музикален филм от 1964 г., режисиран от Жак Деми с музика на Мишел Легран. Главните роли се изпълняват от Катрин Деньов и Нино Кастельнуово. Целият диалог във филма се пее, така наречения речитатив, филм-песен.. Награден е със ЗЛАТНАТА  ПАЛМА  на фестивала в Кан. С тази любовна история също стартира и кариерата на Катрин Деньов: тя изиграва ролята на Женевиев, дъщеря на мадам Емери – вдовица, която продава чадъри, в която Гай – собственик на гараж, – живеещ с леля си Елиз – е влюбен!

След излизането на филма идва ред на шербургския чадър, да засияе с пълна сила. Този чадър, създаден през 1986 г. от Жан-Пиер Ивон, се продава по целия свят. „Чадърена“ перла е подета и възпята от най-големите луксозни марки и се предлага в около двадесет модела и цветове, които винаги показват елегантност à la française. И ако появата му предизвиква усещане за стил, класа и елегантност; несъмненото му качествено изпълнение го прави един от най -силните буквално, и здрави, чадъри в света.

Поклон пред филма Les Parapluies de Cherbourg.

Чадърите
Чадърите

Та влязох в магазина. Луксозно.

Чадъри навсякъде. Малки, големи. Сгъваеми и несгъваеми. Елегантни, спортни. Високо устойчиви, автоматична или ръчна функция за отваряне и затваряне, извита или права дръжка …

Много детайли са от безспорно значение за избора. Различни колекции: Милорд, Госпожица, Елисей, Денят Д, Титаник, Голф, Дете.

Те са не само практични и издръжливи, те са и модни аксесоари.

Червени, зелени, цикламени, лилави, жълти… Предлагат се в около двадесет различни цвята. Но задължително едноцветни.

Напразно търсех шарки на цветя, ленти, т.н. Очевидно изтънчената френска елегантност не позволяваше шарениите. Добре де, ама искам сгъваем чадър, за да мога да го нося в чантата си. Показаха ми сгъваемия модел, единствения. За мен това не беше малък. Питах за по-малък. Не, няма. А защо? Защото трябва да бъде издръжлив на вятър и бури. Колкото по сгъваем е чадърът, толкова е по нестабилен…

С всяка личност идва и нейният чадър, увери ме консултантката…

А цената? Най-евтиният беше сгъваемият модел – 148 евро. Мъжът ми щеше да припадне. Аз също, но не се предадох. Ами като не влиза в чантата, как ще го нося?

О, имаме и специална чантичка-калъфка – 35 евро. Но не мога ли да получа чантичката безплатно, ако купя чадъра? За съжаление, не. Тук вече на мъжа ми му писна. Купувай, ако купуваш, аз плащам чантичката…И аз купих. Една импулсивна покупка за мен, обичаща красивите предмети.

И така, стискаща здраво най-скъпия чадър, който някога съм имала и вероятно ще имам, се отправих към колата. Щастлива и някак си, по свой начин, задоволена.

Чадърите и Мария Сунд
Чадърите и Мария Сунд

Напред към Гренвил. Към прочутия морски курорт, Мека за яхтите и уиндсърфинга…

Но пак заваля. И това да гледаме плажа и яхтите, не беше актуално. А сега? Какво да правим.

Отворих справочника, който носех от Швеция…ами в самия Гренвил е роден Кристиан Диор. Може би има нещо, свързано с него?! Да се види.

Да, родната му къща с градините от рози и изложба на негови колекции. И малък сувенирен бутик…кой знае. Може би нещо оттам..

Не бяхме само ние, насочили се към къщата му. И на други им беше писнало от лошото време. Даже се редихме и на опашка, за да купим билети и да влезем.

Цялата къща ухаеше на рози, изпълни ме с приятен аромат, който носих още 2 дни след посещението. Узнах, че всеки ден работещите там пръскат различен парфюм из стаите. Автентичност.

Още на първият етаж ни посрещнаха 5 от неговите рокли, създадени за Ингрид Бергман, Одри Хепбърн, Жаклин Кенеди.

Колкото по нагоре по стълбите се изкачвахме, толкова повече красота ни очакваше.

Името на Кристиан Диор е свързан с т.н. The New Look (“новият облик”).

Диор представя първата си колекция в Париж на 12 февруари 1947 г. След шоуто американската модна писателка Кармел Сноу от Harper’s Bazaar коментирала: “Това е голяма революция, скъпи Кристиан. Роклите ти имат толкова нов облик”.

Просто: Dior
Просто: Dior

С роклите си Диор иска да подчертае женствените форми. Роклите са изработени най-често от коприна или сатен. Става дума за подчертан бюст, тясна талия, подчертани бедра и широка пола от тюл, която повдига частта на полата. Пола от тафта може да изисква до 20 метра плат, за да получи планираната ширина. Доста филмови звезди и знаменитости възприемат новия стил, включително Одри Хепбърн и Грейс Кели.

The New Look е модерна версия на старата кринолинова мода, колекция от костюми и рокли с кокетни талии и поли с широка талия. Отново е необходима тясна талия, но корсетът на Dior се състои от колан на кръста, завързан отзад, а талията на роклята е втвърдена с тънки стоманени релси, за да придаде тънък и прав силует на гърба.

По отношение на модата The New Look продължава до 1954–1955 г., когато Dior пуска своята така наречена „A-линия“.

Колекциите му са посветени на майка му Маделен и на сестра му. Напразно търсих, колекция, посветена на любима. Не видях.

Никъде не се и споменава за партньор или партньорка. Може би нещо в личния му живот е било Табу. С мисълта, че повечето от мода дизайнерите са хомосексуални, може би има някъде *погребан скелет* и тук.

Рано се оттегля от света на модата.

През 1955 г. 19-годишният Ив Сен Лоран става асистент по дизайна на къщата Диор. По-късно Кристиан Диор се среща с майката на Ив Сен Лоран, Люсиен Матие-Сен Лоран, през 1957 г., за да му каже, че е избрал Сен Лоран да го наследи.  Тя споделя по-късно, че е била объркана от забележката, тъй като тогава Диор е бил само на 52 години.

Една от любимите му клиентки е била Евита Перон.

В интервю през 1953 г. на въпрос коя от кралиците е любимият му модел, той отговаря, че единствената кралица, която е *облякъл*, е Ева Перон.

Кристиан Диор умира от внезапен инфаркт по време на ваканцията си в Монтекатини, Италия, на 24 октомври 1957 г. в късния следобед, докато играе игра на карти.

Видяхме и любимата му розова градина, и пейката, където често е посядал за да слуша тихия шепот на морските вълни и да си отпочива от натоварения ден.

Всичко в къщата и градината беше стилно, елегантно, отморяващо, въпреки оргията от цветове, коприни и креации.

Погледнахме набързо и в магазинчето. Бях полудяла от аромата, който се носеше из къщата, поисках да си купя. Цената? Огромна и невъзможна, неоправдано висока.

И така оставихме Кристиан Диор „Къщата на розите“, както се наричаше.

Край на пътешествията из луксозна и красива Нормандия.

Всички снимки, разгледайте в нашата галерия.

ГАЛЕРИЯ

ШЕРБУРГ

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения