Плажът беше тесен, каменист и почти достатъчен за гостите на хотела. Лежахме и се опитвахме да поглезим сетивата си с аромат на море, блясък на слънце и с онова леко гузно удоволствие да бъдеш полугол на открито.
***
Начало: Корфу за мързеливци
Епизод първи: Островът Корфу или колко е трудно да живееш на кръстопът
???Тук си, читателю! Епизод втори: Плаж и жертвоприношение
Трети: Ахилион и пушачите
Последен: Столицата или колко е хубаво да живееш на кръстопът
***
Наоколо кипеше живот. Бяхме в опасна близост, пиехме кафе и сокове, пушехме, слушахме музика, клюкарствахме и се оглеждахме един друг. Събираха се карета за карти, възникваха спонтанни едноседмични приятелства и плахи флиртове. Няколко романтици се опитваха да съзерцават морето или да четат, но трудно им се отдаваше. Плажът беше средоточието на туристическия живот, шумен, горещ и изтощителен.
Чудех се защо всъщност сме се събрали заедно и реших, че навярно има някаква по-сериозна причина от простото излагане на слънце и плуване в солена вода.
Морският туризъм някак странно съвпада със залеза на религиите в Европа.
Тъкмо хората се отдръпват от вярата и ритуалите на християнската църква и започват да създават нови, наглед светски, но носещи отпечатъка на култа. Не е ли туризмът едно ново поклонничество? Вместо да се докоснем до някоя свещена реликва, ние със същия ентусиазъм тръгваме в преследване на природни забележителности, гледки на старинни площади и произведения на изкуството. Като пилигримите даваме обети, преодоляваме препятствия и накрая получаваме своето духовно изцеление.
И морето, о, морето!
През пролетта на тази белязана от пандемия година с изумление осъзнах, че за много българи от така наречената средна класа основен проблем се беше превърнал въпросът дали ще успеят да отидат на плаж – съвременната църква на консуматорството.
В социалните мрежи се водеха ожесточени спорове дали в България или в Гърция е по-добре да се почива. Темата дори придоби политически нюанс – патриотичен /да помогнем на българския туризъм/ и либерален /туристическият пазар да се регулира сам/.
Всъщност, нямаше нищо странно. Почивката на море се беше превърнала в новата ни религия и тя изискваше страст, молитви и жертвоприношения.
Така и ние на плажа в Корфу бяхме готови да понесем жегата, шума, притеснението, нездравословното изгаряне и парите си в името на новия бог на пътешествията.
Следващият ден се преместихме до басейна. Той беше на 50 метра от плажа, имаше сянка и прекрасна гледка към планината.
Ние имахме други богове, които да почитаме.
Следва продължение… Ескизи към едно пътуване – о.Корфу.
