Плажът беше тесен, каменист и почти достатъчен за гостите на хотела. Лежахме и се опитвахме да поглезим сетивата си с аромат на море, блясък на слънце и с онова леко гузно удоволствие да бъдеш полугол на открито.

Наоколо кипеше живот. Бяхме в опасна близост, пиехме кафе и сокове, пушехме, слушахме музика, клюкарствахме и се оглеждахме един друг. Събираха се карета за карти, възникваха спонтанни едноседмични приятелства и плахи флиртове. Няколко романтици се опитваха да съзерцават морето или да четат, но трудно им се отдаваше. Плажът беше средоточието на туристическия живот, шумен, горещ и изтощителен.

Чудех се защо всъщност сме се събрали заедно и реших, че навярно има някаква по-сериозна причина от простото излагане на слънце и плуване в солена вода.

Морският туризъм някак странно съвпада със залеза на религиите в Европа.

Тъкмо хората се отдръпват от вярата и ритуалите на християнската църква и започват да създават нови,  наглед светски, но носещи отпечатъка на култа. Не е ли туризмът едно ново поклонничество? Вместо да се докоснем до някоя свещена реликва, ние със същия ентусиазъм тръгваме в преследване на природни забележителности, гледки на старинни площади и произведения на изкуството. Като пилигримите даваме обети, преодоляваме препятствия и накрая получаваме своето духовно изцеление.

И морето, о, морето!

През пролетта на тази белязана от пандемия година с изумление осъзнах, че за много българи от така наречената средна класа основен проблем се беше превърнал въпросът дали ще успеят да отидат на плаж  –  съвременната църква на консуматорството.

В социалните мрежи се водеха ожесточени спорове дали в България или в Гърция е по-добре да се почива. Темата дори придоби политически нюанс – патриотичен /да помогнем на българския туризъм/ и либерален /туристическият пазар да се регулира сам/.

Всъщност, нямаше нищо странно. Почивката на море се беше превърнала в новата ни религия и тя изискваше страст, молитви и жертвоприношения.

Така и ние на плажа в Корфу бяхме готови да понесем жегата, шума, притеснението, нездравословното изгаряне и парите си в името на новия бог на пътешествията.

Следващият ден се преместихме до басейна. Той беше на 50 метра от плажа, имаше сянка и прекрасна гледка към планината.

Ние имахме други богове, които да почитаме.

Следва продължение… Ескизи към едно пътуване – о.Корфу.