сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Единственият оазис Уакачина в пустинята Атакама

АВТОР: Мария Радева

Перу не престава да ме изненадва. Едва пети ден съм.

Тръгваме към сърцето на пустинята. Асфалтът „цепи“ пясъка като стрела. Пусто е и монотонно.

Пътуваме през една от най-големите пустини в Южна Америка: започва северно от Чили, удобно разположена между Андите и Тихия океана. Спуска се до Перу и Боливия… Един път и половина по-голяма от България – 181 300 км2.

Атакама на кечуа означава „пустинна област“.

Към Ика, през пустинната земя
1 Към Ика, през пустинната земя

Прилича на тънък сърп, ако я гледаш от Космоса – 1000 км по дължината на крайбрежието.

Само на час разстояние от Тихия океан, а можеш ли да си представиш, че  климатът е много близък до този на Марс! Затова НАСА използва терена за изпитание на бъдещи мисии на червената планета. И благодарение на Атакама днес вече е факт кацането и проучването й.

Пустинята е древна, на 15 милиона години. Една от най-безводните, от най-сухите на земното кълбо. Местните жители с право казват, че земетръсите са по-чести от валежите.

Очаквах да видя зад дюните типичните „щъркели“ за търсене на нефт. Оказа се, че е с богати находища на мед и цветни минерали.

В Атакама се намират най-големите природни ресурси на натриев нитрат, който се е добивал в големи количества до началото на 1940 г.

Пустинята е пълна с около 170 изоставени минни градове за добив на нитрати и селитра, почти всички са напълно напуснати десетилетия след откриването на синтетичния нитрат в Германия в началото на 20 век.

Контрасти и сенки
24 Контрасти и сенки

През 2008 г. „Phoenix Mars Lander“ открива перхлорати на повърхността на Марс, и то на същото място, където за пръв път е открита вода. Перхлорати са намерени и в пустинята Атакама, благодарение на които, са се образували нитратни залежи, съдържащи органични вещества. Това от своя страна води до някои спекулации, че откритите признаци на живот на Марс са несъвместими с перхлоратите в Атакама?!

Учени стигат до извода, че не съществува и следа от жив организъм в почвите на Атакама. Отново пустинята е уникална. Извод: живот на Марс, но никакъв в Атакама…

Наближаваме град Ика. И си мисля провокативно за едноименните камъни, намерени от местен селянин…

Как са се озовали на това място, за което се твърди, че не е имало живи организми?!

Камъните „Ика”, са една от големите загатки на нашето съвремие.

Представляват колекция от андезитни късове, на които има гравирани сцени с динозаври, както и изображения с напреднали технологии. Възрастта им се определя на повече от 13 милиона години – не случайно споменах възрастта на пустинята – 15 милиона, което напълно противоречи на нашето съвременно разбиране за произхода на човека на Земята! Да не говорим, че поставя под въпрос теорията на Дарвин.

Може би са „цивилизация“  край океана… Хората трябва да се хранят с нещо… А не в пустинята…

Открити са 60-те години на миналия век. Фермерът  започва да ги продава на туристите…

Който се интересува, ще намери информация за загадката. Дали са отлично направено фалшификат или са оригинални артефакти? Била е купчина от 15 хиляди камъка. И понеже в Перу има много спекулации, които провокират иманяри да ходят да ровят, правителството кара селянинът да подпише декларация, че си го е измислил. По-късно местен археолог изкупува късовете и с група учени започват да ги изследват.

Впечатляващото е, как учените геолози, посредством компютърни модели откриват, че изображенията по камъните на древните континентални форми напълно съвпадат с положението на земните континентални плочи от преди 13 милиона години.

Кои са били тези хора преди, притежаващи способности и познания да изобразяват с такава точност положението на континентите?

Любопитен е фактът, че на камъните може да се видят сцени: човек, яздещ динозавър; операции с Цезарово сечение; мъж, наблюдаващ звезди с телескоп.

Съвременната официална наука твърди, че първите хуманоиди са се появили преди около 4.5 милиона години, което е в пълно противоречие с откритието на камъните „Ика”. Ето ви сериозно предизвикателство за научните среди и съвременните ни разбирания за произхода на човека.

Подхвърлям идеята само като тема за размисъл… без да съм PRO или CONTRA.

Изобщо историята на Перу като цяло е с много пластове от пре-инкски цивилизации и крие загадки и предизвикателства…

Гледам през прозореца и се боря с дрямката, защото знам, че едва ли ще попадна отново тук.

Следват селища, сякаш изникнали от пясъка, с прашни улици. Бедни квартали се редуват с богати. Няма високи сгради и почти никаква зеленина.

Повечето домове са на един етаж, недовършен. Стърчат арматури. Било заради данъците, за да плащат като за недостроена… Но да ви кажа, впечатлението ми е, че са бедни. Да имаш завършена хасиенда, още повече с градина и зеленина е признак на социален статус.

Влизаме в Ѝка (на кечуа) – град, заобиколен от пустиня. В Югозападно Перу. На 300 км от столицата и е само на 406 м надморска височина. Основан е през  1563 г. от испанците.

Стори ми се огромен град (по статистика около 220 хиляди жители), но с чутовен трафик.

„Тук-тук“ таксита, коли, пешеходци, училищни микробуси, обикновени таксита, мотори и скутери (в Перу, както и в Барселона, от където долетяхме, да не споменавам Азия, хората предпочитат малки мотори – 125 и 250 кубика, пълно е с YBR). Не спира да ме учудва как въпреки безумието на трафика никой не блъска никого.

И шофьорите са спокойни… Нашият е невъзмутим.

Млади хора от цял свят
4 Млади хора от цял свят

След Ика най-сетне пристигаме в Уакачина – буквално оазис сред пустинята.  Разположен насред безплодните пясъчни дюни – зелен къс земя, а на дъното й езеро с бистра и искряща вода – не вярваш на очите си: това да не би да е мираж?! 

Делово хвърляме багажа в хотела. Който е доста спартански. Квадратна сграда с външни стълбища на три етажа, обрамчваща двор с басейн…

И се приготвям за приключение. Довечера ще разглеждам градчето и оазиса.

Въоръжени с шалове, шапки, слънчеви очила и якета тръгваме към бъгидата…

Вървим по стръмен склон – дюнята е огромна. Пълно е с млади хора. Чува се всякаква реч.

Пясъкът е светло сив, почти бял, от слънцето сияе в златисто. Много фин, все едно, че вършиш по коприна.

Ето ги бъгидата. Атрактивни: червени и зелени. Открити. Влизаме и ни препасват със сложна конструкция от осем ремъка…

Явно ще е доста адреналинесто. Групата ни се събра в две колички.

Старт!

Препускаме с бъгита през пустинята – нагоре и после устремно надолу. Рязко се гонят и въртят двете колички. На два пъти: аха да се преобърнем. Но шофьорите ни са добри и май се забавляват на нашите крясъци и писъци…

От стискане на предната седалка нямам време да видя хоризонта.

Най-сетне спираме. Чака ни ново предизвикателство. Дъска – нещо средно между сноуборд и сърфинг с ремък. Лягаш по корем с главата надолу към склона и те връзват.

Засилват те и хайде надолу…

Стори ми се доста рисково – да взема да си счупя „ценния“ врат на 13 500 км от родината. А, това не е за мене. Авантюристка съм си, но все пак да проявя здрав разум.

Гледам моите спътници и им се радвам.

Първо се пробват по склона.

После пак яхваме бъгитата и отиваме на дюна с по-голямо предизвикателство – нещо като гърбава гъсеница. Засилваш се от по-стръмното надолу, после майсторството е да минеш по равното с дъската, да не спреш и да се спуснеш по следващия склон.

Някой успява да продължи, друг спира рязко – смях и шеги…

Викове от страх и удоволствие.

Натоварваме се дружно, доволни, и с бясно возене в бъгито и отиваме да гледаме залеза над пустинята.

Неописуемо красив. Слънцето бавно залязва на безупречно безоблачно светло синьо небе, огромната дюна „гризва“ късче от него и настава сумрак.

Залезът
25 Залезът

Със скриването на огненото светило си тръгва топлината, идва вятърът и пустинен хлад, който пронизва…

Напред към оазиса – още няколко минути бясно возене.

Ритуал за изпращане на огненото кълбо
21 Ритуал за изпращане на огненото кълбо

В банята откривам пясък на невероятни места… Бързо преобличане и да се потопим в градчето.

А то е разположено край кристално чисто езеро, с изобилие от зелена растителност, буйни палми. В Уатикама постоянните жители са около 100, по-точно 96. 

Няколко улици.

Водата е заобиколена с дървени скари на греди, нещо като понтон във въздуха. По които се разхождаш край заведения, магазини, импровизиран пазар. И библиотека! Спечелена съм напълно.

Езерото е на дъното, край него извисяват огромни планини от пясъчни дюни поне 1000 високи, и имаш чувството, че си в епицентъра на нещо огромно.

Ехе, от къде се спускаме
12 Ехе, от къде се спускаме

За най-близкия град Ика е спортната атракция. За да покараш борд или да се повозиш на бъги, от рано трябва да направиш резервация или да пътуваш до Ика. Местата са ограничени. Идват млади туристи от цял свят.

Наричат още Уатикама „Оазисът на Америка“. А той си има красива легенда. 

Някога, красива принцеса (до сега не съм срещала грозна😊, за вас не знам) – се къпела в езерцето, когато млад ловец, който минал от там, я зърнал гола. Тя се притеснила и избягала. Езерото се превърнало в оазис, а от нагънатата й мантия, която забравила на брега – пясъчните дюни.

Но принцесата толкова обичала езерото, че се върнала да живее там като русалка. Ето я самата нея:

Русалката
26 Русалката

Време за вкуснотии. Не веднъж съм подчертавала: Перу е кулинарна дестинация.

А точно тук в този оазис ще намерите гранадуя –  местен екзотичен плод, който прилича малко на маракуя. С всичко, което расте на палмите – приготвят много интересен сладкиш. Огромни шоколадови бонбони с пълнеж от гранадуя, маракуя, фурми, кокос, какао, драконов плод, кактус и каквото още не съм се сетила. Купувам от всички видове по две и ми ги пакетират в красива кутия с панделка. От всяко място съм решила да взимам най-типичното, защото другаде го няма.

Разбира се, не пропускам да дегустирам поне два-три вида.

А сега си представете варианти на всички тези пълнежи под формата на сладолед… Хъм, вкусно… Предлага се в изобилие.

Заради алергиите си, съм предпазлива с храната. За съжаление много от перуанските деликатесите не посмях да пробвам. Кухня в заведенията е адаптирана за европейци. Тяхната не знам дали ще я пробвам – макар, че моите спътници си хапваха готвено от лелите, на пазара… И споделяха, че е невероятна. Но аз не рискувах освен заради болежките си и заради хигиената…😎

Отиде си един прекрасен ден, наситен с толкова разнопосочни емоции…

А утре. Утре летим над Наска!

Всички снимки, може да видите в галерията.

ГАЛЕРИЯ

Единственият оазис Уакачина в пустинята Атакама

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения