сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Градовете на Перу

АВТОР: Мария Радева

Лима – бляскавата столица на Перу, е кацнала на висок пустинен бряг, граничещ с Тихия океан.

Според официалните справочници наброява 9 млн. души, но  местните говорят за 12 млн. с гетата…

Има места, на които не трябва да ти стъпва кракът…

1 Страмният бряг на Лима към Атлантика

И така след много тежък полет /имахме здравен инцидент с един пасажер, наложи се да кацнем аварийно в Испания и да сменим самолета… / пътуването ни продължи часове извън предвиденото/… най-сетне кацаме в Лима в 3:30 сутринта, 11:30 българско време. На летището имаше засилена полиция и военни с кучета… е, все пак пристигаме в бившата Мека на дрогата

Днес официално в Перу няма наркомафия.

Трансферът до хотела е интересно изживяване.

Лъскави билбордове и сгради се редуват с конструкции в стил „Факултето“.

Ранен час, а има движение на хора – струва ми се бедно и неугледно… Поочукани малки бусове карат работници. Мяркат се пешеходци. Мария Сиракова, гидът ни, разказва страховити истории за престъпността в по-опасните квартали.

За „пираняс“ – улични младежки банди от по 2-3 “тийна”, които за отрицателно време могат да разкостят всеки европеец, независимо от телосложението му.  Явно няма да се отделяме от нея.

2 Фонтан на централния площад Лима

Независимо от недоспиването, часовата разлика, умората и преживяния труден полет, Лима ме грабва – това е друг свят.

Просторни булеварди, култ към зеленина, вкус към цветя и чистота!

За своята 500 годишна история /основана е 1535 г./ има какво да се види и посети. Освен огромната влажност към 98% и вятър, който ни посрещнаха, ме порази архитектурната еклектиката, която обаче е красива:

  • Редуват се ретро сгради;
  • Стилни хасиенди;
  • И модерни високи дворци…

Строителството е впечатляващо и навсякъде се усеща простор – перуанци и мексиканци имат специално разработена система срещу земетресение и тук високите здания могат да издържат големи амплитуди.

Като прибавим прекрасната храна и атмосфера, Лима ме спечелва безусловно.

Обичат котките, а кучетата се разхождат „марково“, облечени и само от водачи. Видях тяхната перуанска порода безкосместо куче, прилича на хрътка.

Няма безстопанствени животинки…

Нито графити! /За двете последни имам лична война със столична община, затова обръщам специално внимание на тях./

Мирафльорес е съвременен бизнес център и бивш луксозен квартал на богатите.

На самия бряг на Тихия океан. Мирише на море.

Има панорамна зона, която следва брега отгоре.

Градини и пешеходни алеи опасват билото на драматични хребети, които потъват надолу, превръщат се в многолентов път, преди да станат черен пясък и сива вода.

Отгоре виждаме сърфисти като черни точки, които гребат през водата.

Над нас се реят кондори, няма и помен от чайки и гларуси.

Няма слънце, през целия ден не се появи. Някакъв здрач посред бял ден. Нещо средно между водна мъгла и ръмеж, но поради силно сухия климат прилича на конденз от влажен въздух.

8 Крайбрежният булевард е Наска в зеленина

Булевардите са широки от типа на най-големите европейски булеварди с пешеходна зона в центъра. По-нататък ще видим и по-тесни улици, но някак мерено дори в улици усещането за този град е простор.    

Трафикът е в най-добрите традиции на третия свят: скутери, мотори, коли и автобуси се борят за предимство помежду си. А то зависи от силата на клаксона, а пешеходците си играят на пинг-понг с колите или обратно. Тук по съвет на водача не пресичаме, без колите да са напълно спрели. Като обобщаваща вметка ще добавя, че прекосявайки цяло Перу не видях инцидент. Макар че не са най-добрите шофьори, явно карат посвоему внимателно.

Стигаме океана. Крайбрежният булевард е в дизайнерски аранжирана зеленина. Но тя е на висока цена – всичко е с капково напояване… И понеже този квартал ми стана любим пак се върнах след няколко дни. Посветен на Наска, само че емблематичните рисунки са направени с цветя. Носи името на великата немкиня, астрономка и математичка Мария Райхе.

И още – навсякъде в Перу ми направи впечатление, че пердетата в сградите са еднакви и на въпроса ми другата Мария обясни, че това е заповед от общината. В името на общата визия на сградата обитателите са длъжни да изберат един тип пердета, а вътре вече си слагат по свой вкус. Това го видях и в най-затънтените градчета в многоетажните домове…

Да, има какво да научат нашите общинари от т.н. „трети свят“: „не“ на графитите и „да“ на визията на всяка една сграда!

За да спестим време и да стигнем по-бързо до Баранко, се качваме на автобус.

Градски транспорт! Билетчето е един сол, а всеки автобус си има викач – човек, който щом наближи спирка, се показва от вратата и започва да крещи за къде е автобусът; а тръгне ли да се качва някой, започва да го подканя с викове. Причината се оказва изненада за мен – всъщност голяма част от населението е неграмотна и се нуждае от викачите, за да разпознае нужния автобуса. Дори не знаят цифрите.

Перу е страна на неравности: бедни и богати.

Има образовани, успешни и има хора, обречени на нищета и неграмотност. Безкрайно богата потомствена аристокрация, която живее в недостъпен свят на имения, затворени комплекси и частни клубове, притежаваща мините, националното богатство и гета.

Автобусът е колоритно изживяване.

Имаме късмета да се качат „живи“ изпълнители, които срещу малко свирене на гребен и други местни инструменти, ни подканят да дарим някоя пара. Слизаме в Баранко – бохемския квартал, където със специално разрешение е изрисувана с графити цяла артистична улица.

В този квартал старата двуетажна архитектура с прекрасни ретро фасади се сменя с безлични небостъргачи, строени на калкан от Мирафльорес.

Като изключим силната миризма на урина, която се носи оттук-оттам, Баранко, освен красив, се оказва и задружен и социално отговорен квартал с високи данъци и самоуправление. Това е бил домът на много писатели и артисти (включително Марио Варгас Льоса), най-скъпия приживе перуански художник, чиято къща не пропускам.

В Баранко е живял и Марио Варгас Йоса – писател, нобелов лауреат. Той е от Арекипа, а в момента живее в Испания.

Следва първата ми дегустация в Перу и съм силно изненадана.

Храната е неочаквано вкусна, мястото е квартална кръчма, а на тавана виси български флаг (измежду многото национални и футболни флагове, снимки и автографи на Марадона и всякакви други).

Дегустираме различни неща, но винаги навсякъде в Перу първо ти поднасят разядка от заведението в малки купички: царевица и боб. Царевицата няма нищо общо с нашата – тя е едра, ронена и е печена, поднасят я на зърна, това са техните пуканки.

Типичното за региона е севиче – сурова риба, специално обработена, изобщо на брега на океана какво да яде човек освен прясна риба. Тук за пръв път опитваме чича морада (напитка от черна царевица с много свеж вкус) и инка кола /жълта лимонада на “Coca-Cola”…/.

Порциите са огромни, храната е чутовно вкусна. Има песия, октопод – каквото се сети човек. И всичко е прясно от сутрешния улов.

Изобщо перуанци се хранят интересно: закуската им е солидна, обядът – най-важната част, е обилен, а на вечеря ядат много малко, обикновено супа… Само като отметка – Перу е кулинарна дестинация, разпределена на три /според други четири/ климатични зони:

  • Крайбрежна;
  • Височинна;
  • И речна Амазонка.

Имах щастието да опитам храна и от трите.

Макар изключително предпазлив от към храна човек констатирах, че освен прясна /тук няма замразена/, вкусна и екологична, храната винаги е естетически поднесена!

Следващата ни спирка е центърът на Лима.

Междувременно минаваме покрай останките на огромни древни пирамиди, строени от кирпич по технология „библиотека”. Всяка ръчно изработена тухличка, замесена с пот, кръв и сълзи, е положена като книга върху рафт от други. Технологията е изключително устойчива на земетресения и е издържала теста на времето многократно. Това е народът на Лима – за който ще напиша – една уникална култура, много пред-инкска.

15 Културата Народът на Лима

Задължителна спирка за любознателните е Националният трезор, където в захлас човек се сблъсква с автентична древна керамика и злато. Оказва се, че флешовете и обиците за нос са доста на мода – от време оно.

Изящна и нестандартна за европееца керамиката с формата на животни и… секс сцени, както се оказва Кама сутра в тукашен древен прочит.

16 Националният трезор

Разходката по уличките, в които изпълват тежки дървени порти и уникални балкони – колониален стил и барок.

17 Колониален барок

И ето ни на централния площад, където се помещават общината, президентството, катедрала и дворецът на кардинала.

Всеки перуански град е построен еднотипно: квадратен площад, ограден с емблематични сгради. Принцип на испанската армия /да има ред в новите земи/ – затова и всеки град си има Арма площад.

 Да! И фонтан, и пейки.

Докато обикаляме наоколо, забелязваме засилено полицейско присъствие – от трафик полиция и регулировчици, през вело- и мото полицаи, чак до жандармерия, нарамила автомати и въоръжена с палки и щитове. Това е обичайна гледка за централната част, която е в почти непосредствена близост до гетата (буквално на един мост разстояние).

Перу е страна с кървава история на тероризъм от близкото минало и това си личи в количеството полиция… Скоро ще разберем, че те не само са много, но и могат да реагират изключително бързо при проблем.

Ставаме свидетели на протест на общински служители по чистотата, който прераства в малка безредица и мятане на сълзотворен газ. За минути полицията отцепва района и докарва подкрепления. Пристигат водни оръдия, площадът е блокиран.

18 Арма площад Лима център

С известни усилия и не без сътресения групата ни успява да се събере и да напуснем затворения район.

Стигнахме и до моста, който е зад президентството, където въоръжени до зъби военни не дават на туристите да минат от другата страна в гетата…  

19 Задължителният фортан на Арма площад

На следващия площад, където в различни ъгли с темпераментен патос оратори държат, изглежда, политически речи, отново се трупа полиция…

Ура, автобусът ни идва да ни отведе към Parque de la Reserva и шоуто на фонтаните там.

Бях стресирана от импровизирания митинг и сълзотворния газ…

Добре ни посрещна Лима…

Благополучно пристигаме в парка, билетите са купени отдавна и разбираме защо. Капацитетът е ограничен, макар че паркът е голям, с много фонтани и инсталации.

Бързо се смрачава и всичко грейва в светлина.

Вода, блясък и музика.

Има и мултимедийно шоу – върху водните облаци, образувани от фонтан, се прожектират образи – за мен този спектакъл беше новост и откритие.

Сякаш на огромен екран от пръски се редуват сцени от история на Перу, ягуар в бяг, колибри, препускащи коне, танци и музика от Андите.

УНИКАЛЕН СПЕКТАКЪЛ!

Може би с камера на главата човек би могъл нещо да визуализира, но мащабът, колоритът и техниката са впечатляващи. Край нас беше пълно със семейства, училища и вездесъщи туристи… 

Куско – имам посветен цял пътепис за него, само ще обобщя за атмосферата – накацалите къщи по стръмните склонове много далечно ми напомниха за Велико Търново.

Но тук разреденият въздух и великото инка наследство – симбиозата между историческите култури, са най-ярките ми преживявания.

26 Куско обзорно

Арекипа е белият град на Перу, защото най-старите му сгради са строени от бял или розов вулканичен камък „sillar“.

Голяма част от града е срутвана и възстановявана от земетресения.

Това е типично колониален град, обкръжен от величествените Анди. Намира се на 2380 метра, втори по големина и значение след Лима.

Имах късмет да го разгледам в прекрасен слънчев ден. Сгушен  в подножието на вулкана Ел Мисти – 5822 м, видях как тънък облак „диша“ към небето… Населението е подготвено и при тревога много бързо се евакуира.

Археологически находки показват, че плодородната долина, в която се намира Арекипа, е заселена още през 6-то хилядолетие пр. н. е.

През 15 век областта, която е обитавана от народността аймара, е завладяна от инките и се превръща във важен производител на селскостопански стоки в тяхната империя.

Самият град Арекипа е основан на 15 август 1540 от Гарси Мануел де Карбахал, пратеник на испанския конквистадор Франсиско Писаро. Година по-късно император Карл V дава на селището статут на град и връчва герб, използван и до наши дни.

През следващите няколко века градът има най-голям дял на испанско население в цяло Перу и до днес са запазени много паметници на колониалната архитектура.

Роден  град на писателя Марио Варгас Лиоса (Нобелова награда за литература през 2010).

Класически проектиран – всички улици са идеално прави, а кварталите са във форма на квадрат или правоъгълник. 

29 Белият Арма на Арекипа

Първа спирка е най-старият квартал Янауара със задължителния Арма площад – Place des Armes, обримчен от красиви сгради с просторни галерии под тях; великолепна катедрала, озеленяване и фонтан.

Типично католическият барок на катедралата (амбициозно творение, което е трябвало да се простира в цял квартал, но не са стигнали парите), умело е съчетан с каменни флорални мотиви и елементи от перуанския фолклор и вярвания.

Тук е музеят на Хуанита – “ледената дева”, всъщност запазено в ледник жертвоприношение на 14-годишно момиче, дадено да умилостиви вулкана от инките.

И ресторант „Зиг Заг“, за да попаднеш в това кулинарно изкушение трябва заявка поне няколко дни по-рано. Според нашата водачка Мария Сиракова е най-доброто място в Перу, където е добре да пробваш алпака и куп други вкуснотии, типични за тази кулинарна зона.

Всичко е поднесено оригинално: върху подноси-чинии от вулканичен камък, естетически издържано със закачка. Ястията са невероятно вкусни.

Вече сити и доволни посещаваме Девическия манастир Санта Каталина… впечатляващо място. Буквално град в града, разположен на 20 000 кв. метра, със собствен площад и шест улици, къщи, магазини и обитаема част, където живеят и работят действащи монахини.

Изживяването е алтернативно – тесни улички, калдъръм.

Всичко в червено.

Създаден само за знатни момичета, които са имали собствени апартаменти, до 4 прислужнички и кухня, но не са можели да имат какъвто и да е достъп до външния свят. Дори при визитация не са имали контакт с посетителя си…

Пълно отшелничество, посветено на служенето на Всевишния.

Тишина, спокойствие и красота те обгръщат отвсякъде… и ето клетки с морски свинчета…

35 Деликатесът на перуанци

Може би тук е мястото да кажа, че те са деликатесът на перуанциЯдат се само в неделя и на празник.

В този вид.

36 В готов вид за хапване

Завършваме деня с посещение на фабрика за текстил от алпака и викуня.

Имахме късмет да видим тези грациозни и красиви животни на височина 4900 метра – свободни и независими…

Фабриката дава прехрана на местните жени за изработване на традиционен текстил.

Изделията са великолепни: с красиви национални орнаменти,  нереално меки, ефирни, нежни.  

Част от всяка покупка отиват към общността. В името на красотата и подпомагането на местната икономика си купуваме прекрасни изделия.

Само да отбележа, че ръчно изработените изделия от викуля, стигат астрономически цифри от порядъка на 20 хиляди долара за изделие – примерно жилетка или пончо на световните модни пазари…

Това е най-скъпата вълна.

39 Лами

Градът е прекрасен и през нощта, огрян от светлини.

Но излезеш ли от историческия център, контрастите те преследват – боклуци, вехти или полу-построени сгради и шумно движение по латиноамерикански…

Пътувайки през високите Анди, обширно плато, чийто проход е 4920 метра, минаваме през град – улица Халиака.

Това е икономически и търговски център на региона, с летище, докато Пуно е административният център.

Групата ни е омаломощена от височината и спи. Аз гледам през прозореца през падащия здрач и се боря с дрямката….

Край мен е безкрайна бедност: деца в униформи се прибират, има майки с бебета, магазинчета – дюкяни по-скоро, по единствената асфалтирана, явно централна улица с безумен трафик. И си мисля: дано не се развали автобусът и не ни се наложи да спрем….

Оказва се, че това е столицата на наркобароните….

Безкрайна улица град и все по-бедно, мръсно, за да излезем на шосето – Панамериканската магистрала, където е пълно с тонове боклук, бездомни кучета и мизерни едноетажни недостроени къщурки.

Да, това е другата страна на Перу. Нелицеприятната. Нетуристическата.

Най-накрая влизаме в Пуно, на 3860 метра.

Прехвърча сняг и е ужасно студено.

Стори ми се мрачен и неугледен град с малък традиционен Арма площад и дълга улица със сергии, изходен пункт за Титикака.

Но се оказва, че тук кипи нощен живот и е столица на фолклорните фестивали.

В това имаме възможност да се убедим на живо в специално заведение за атракции: красиви костюми /между кича и фолклора/ – пищни, шарени, пъстри, засмени танцьори и прекрасна музика с народни инструменти на Андите.

Оказва се, че освен Бразилия, и Перу с Пуно има голям принос и традиция в карнавала. Ето един кратък видеоклип по темата: https://youtu.be/o5vPNnzIOTI в нашия канал в YouTube

Град Ика е само 406 м. н.в в Югозападно Перу, на 300 км от Лима.

Разположен в пустинното плато.

Основан е през  1563 г .

Стори ми се огромен, а има 200 000 души, по-скоро трафикът му е чутовен: таксита триколки /типично латино приумица: на мотор са добавени още две колела и покрив/, коли, пешеходци, училищни микробуси, мотори и скутери и въпреки безумието на трафик,а никой не блъска никого.

Той ни е само транзитен, за да пристигнем в Уакачина – буквално оазис сред пустинята.

40 Уакачина оазис сред пустинята

Няколко огромни дюни притискат сгушено езерце, заобиколено от пищна зеленина и 3-4 улички.

Уакачина – оазис в пустинята на Южно Перу, далече от всички туристически места, се оказва една от най-добрите дестинации за пясъчни ски и борд.

Дюните му се простират до бреговете на Тихия океан.

Стръмните склонове, които са изключително живописни, са идеални за пясъчни спортове.

Е, готови за адреналин, и екипирани с шалове се отправяме към предизвикателството.

На бъгита, препасани с колани, се носим стремглаво през пясъчните планини.

Била съм в Сахара и Червената пустиня на арабския полуостров, но тук пясъкът е светло жълт, почти бял, много мек, фин, та чак пухкав, а планините са огромни.

Истинско предизвикателство за сърфистите.

След адреналина, щастлива съзерцавам залеза.

Без думи.

45 Злез в пустинята

„Градовете на Перу“ е само началото на  моите пътеписи, нескопосани фотоси и туристически откровения за Перу.

Джунглата на Амазония оставям за някой мисловен порив във времето… Но няма да пропусна да я споделя.

В душата ми остава незабравим спомен за прекрасна страна с катаклизми, противоречия, труден бит за две трети от хората, многолика, различна, но сърцата и горда.

С уникална природа, древна култура, един друг свят – пълен с предизвикателства и изненади.

Осъществен блян и мечта.

До нова среща, търпеливи читателю!

46 Мачу Пикчу
ГАЛЕРИЯ

Градовете на Перу

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения