сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

КОМ–ЕМИНЕ: пеша по гръбнака на Балкана

АВТОР: АНИ ОРОЗОВА

Знаете ли за Е3, Е4 и Е8?

Не, няма да говорим за здравословно хранене и диети, но Да, това определено са най-полезните Е-та за нас туристите.

Днес ще наблегнем на Е3, и само при неговото споменаване ни обзема прилив на ендорфини. Пристрастени сме към него и си го признаваме!

Представете си онзи миг, когато чувствате пълната свобода и щастие от допира с природата в един чист и първичен вид. Това е когато вървите десетки километри на ден и съзерцавате безкрайните хоризонти крачка след крачка. Преставате да броите часовете, дните и километрите. И си мислите за морето, шума на вълните и синята безкрайност, която Ви очаква в последния ден.      

Европейският туристически път Е3 започва от бреговете на Атлантическия океан край Сантяго де Компостела и завършва при нашия нос Емине на Черно море.

Целият е дълъг общо 6950 км.

В България маршрутът е около 650 км и минава по билото на Балкана или по пътеките на околните ридове. Как да минете българския маршрут? Повече информация, може да откриете тук>> https://apsara.bg/tour/kom-emine/

Стара планина, подобно на огромен дракон, се протяга от изток на запад и разполовява нашата родина по паралела. В продължение на около 3 седмици ние вървим по гръбнака на Балкана и приближаваме изгрева, следвайки извивките на планината. Устремени към нос Емине изкачваме десетки върхове, прекосяваме 20-на планински прохода, свързващи Северна и Южна България, и минаваме през много исторически места и през защитени местности, паркове и резервати.

Често Балканът е бил определян като граница.

От приветливите котловини и долини са започвали дивите пътеки и неизвестното.

Там където са бродили диви зверове и потайни революционери.

Днес Балканът е желаната граница, която смело прекрачваме, за да излезем от удобната си зона на комфорт.

Опитваме се да забравим за лукса, щума и бетона и да поживеем в ритъма на природата. Всъщност преживяването на маршрута започва много по-рано от изкачването на първия връх. Първо той се ражда като идея и отлежава известно време в съзнанието ни.

Какво ли ще стане, ако просто тръгна от работа за 3 седмици?

Възможно ли е физически да се справя с вървенето?

Каква ли екипировка ще ми е нужна?

И какви хора ще срещна там?

Все въпроси за размисъл, които скоро ще намерят своя отговор.

На мен това събитие ми се случи два пъти в живота досега. И със сигурност ще го има и трети път.

Познавам хора, които с удоволствие си го „причиняват“ всяко лято от 17 години насам.

В началото много им се чудих, но после разбрах.

Планината не следва нашата логика и те омагьосва и привлича по свой собствен начин. Често пъти ти променя живота.

При мен стана точно така.

Ден 1 Началото

Винаги започва с нетърпение. Взимаме опакования вече багаж и се отправяме извън София в посока Петрохан и хижа Ком.

И двата пъти този ден го направих различно.

Първият път си пазарувахме и се пошляхме в Берковица, като по пътя слушахме гръмката музика на прочутия Берковския духов оркестър, а после се качихме до хижа Ком с кола.

Вторият път въобще не стигнахме до Берковица, а се отправихме към връх Ком и хижа Ком направо от прохода Петрохан и изминахме около 17 км. 

От масива на Ком се откриват много красиви гледки във всички посоки. На самия връх ни посрещнаха гонещите се облаци, разветия трибагреник и стиха на Иван Вазов:  

 „Оттук окото волно прегради не намира.

Вселената пред мене покорно се простира.

Душата гордо диша. От тия планини

умът към нещо светло, голямо се стреми…“

Народният поет Иван Вазов
Ден 1 3 Народният поет Иван Вазов

От върха сандвичите за обяд ни се струват винаги много по-вкусни. Пълним очите си с красота и със широта.

Зеленият килим на билните поляни и мозайката от селища, ниви, гори и язовири в ниското под нас се помнят дълго.

Избираме си две малки камъчета и ги отнасяме с нас към морето.

После бавно се спускаме през иглолистната гора до новата хижа Ком (1520 м), където вечеряме и нощуваме.   

нашата Ани, с Иван Вазов
Ден 1 4 нашата Ани, с Иван Вазов

Ден 2 Вълшебството на изгрева

Изгревите на Ком-Емине са наистина вълшебни – минутки магия преди дългите дни с безкрайните километри и крачки.

Снимаш бързо и продължаваш да се наслаждаваш на зората в движение, защото групата не чака.

Имаше и дни, в които само ги гледах без да поискам да ги снимам. Запазих си ги само за мен заедно с мислите ми.

Отново слязохме на седловината между Берковската планина и рида Козница.

Знам, че проходът Петрохан е използван още от римско време и носи името си от Ханът на Петър Ангелов, наричан за по-кратко Петров хан. „В“-то по-късно съвсем потъмняло и избягало.

Този път не пробвах киселото мляко в малкото крайпътно ресторантче, но то си е все така вкусно със сладкото от боровинки. Глинените гърненца от предишния път гиздаво си стоят вкъщи, посяти със здравец. Нямаше как и сега да си взема от тях, защото продължавахме към билото пеша, а походът едва сега започваше.

Минахме покрай буйната чешма от другата страна на прохода. Напълнихме си бутилките и продължихме нагоре през гората.

На откритите поляни над горната граница на гората ни чакаха много необрани боровинки. Нищо чудно, че изостанах от групата.

Камъчетата
Ден 2 3 Камъчетата

Билото на Козница ни посрещна леко ветровито, а по поляните се гонеха сенките на разпокъсаните облаци. Тук за пръв път разбрах, че “кукла” наричат момината хурка и оттам идва и името на върха.

Легендата за безстрашната красавица Тодора и нейната хурка и до днес обяснява появата на красивите скали, разположени над село Бързия и Клисурския манастир.

Панорамите от билото бързо привършиха и започнахме да слизаме към долината на река Пробойница. Точно тук сред папрат и малини ме посрещнаха кичестите жълти цветове на едроцветния напръстник (Digitalis grandiflora).

Кичести жълти цветове на едроцветния напръстник (Digitalis grandiflora)
Ден 2 4 Кичести жълти цветове на едроцветния напръстник (Digitalis grandiflora)

Дефилето на река Пробойница ме изуми с денивелацията и стръмните си склонове. Преданието за името на реката, е че тя си е пробила път в скалите, за да се влее в река Искър.

В миналото буйните й водите са използвани от търговците на дърва за превоз на дървен материал, а горите и поляните около село Губислав са криели хайдушки чети и се свързват с имена като Панайот Хитов и Васил Левски.

Тайна горска пътечка ни отведе до асфалтирания път и преди Гара Лакатник си направихме бивак до хладния вир, точно под скалния венец, в който е врязана пещерата Свинската дупка. Идеално място, за да се радваме на звездния небосклон, далеч от градския шум и уличното осветление. Този ден бях изминала точно 38 км.  

Ден 3 Варовици и малини

Това е един от най-любимите ми дни! 

Красотата на Лакатнишките скали е изумителна.

Бялата снага на варовиците лъкатуши над главите ни, над река Искър и над причудливите къщи. Влиза в дворовете на местните, в легендите и историята им.

Искърското дефиле приковава погледите ни дълго време, кара ни да се обръщаме все назад и остава завинаги запечатано в нашите обективи.

Бих се връщала там хиляди пъти и то никога няма да е същото.

Аз също.

Сутрешните мъгли пълзят по доловете, разливат се като реки от прясно мляко и бавно променят пейзажа.

Росата тихо се вдига, кучетата се разлайват, дворовете се разбуждат.

Асфалтовият път неусетно ни води до село Лакатник. И то като много други български села на пръв поглед е носталгично тъжно. Разрушени зидове, паднали покриви и неокосени ливади заобикалят главния път. Но пък е много живописно. Сгушено е под още един впечатляващ скален венец.

Пожелах си да си намеря местна къща за гости и да разгледам този край за няколко дни. Иска ми се да узная повече за върховете Яворец, Гарван и Остра могила. В пещерите наоколо разказват, че са намерени кости от праисторически хора, имало тракийски могили и римски крепости.

С удоволствие бих поживяла тук, където на погледа му е широко, умът е свободен, а сърцето е свързано със земята на предците ни.

След кратка почивка в местното магазинче продължаваме нагоре към Тръстеная и малиновата плантация. Пътят ни в буковата гора пресече един безобиден змиегущер, който доста поизплашихме, докато го снимаме. Интересно е, че змиегущерите никога не хапят, а само въртят бронираната си опашка, покрита с твърди рогови люспи.

Всички свързваме Тръстеная с малиновото вино, но колко ли знаят историята на манастира “Св. Панталеймон”, чийто останки са само на метри от входната врата?

Историята разказва, че е основан от ученици на Св. Св. Кирил и Методий. А мълвата гласи, че монасите в него правели вино от малини и доста поклонници посещавали обителта по-скоро заради виното. То било прочуто по целия край, а рецептата за него се предавала само между монасите.

Подсичаме връх Издремец и там в сянката на вековните букови гори времето неусетно спира. Огромните дървета със стари напукани дънери и изкривени клони сякаш оживяват. Всеки бук разказва различна история и ако имах време бих изслушала всяка една от тях. Това е любимата ми “омагьосана” гора.

До откритото било на Голема планина ни отвеждат зелени ливади с жълти лопени и розови лилиуми, сенчести горски пътечки и стада от коне. А там на високо гледките към Ржана планина и долината на река Габровница отново ни карат да спираме често със затаен дъх.

На билото видяхме малко метално параклисче, за което никой нищо не можа да ми разкаже.

Защо е там и кой го е построил?

Ние си запалихме нашите свещички, които оживиха с пламъчетата прозорчетата на параклисчето и продължихме към близкия оброчен кръст, част от онази древна съзидателна българска традиция да бъде почетено свещено място, храм или светец.

Оброците са винаги сред природа на красиви места – в планината, под вековни дървета или на високо място. Те са част от едно отминало време, когато хората по тези места са живели в хармония с планината, със сезоните и с животните си.

Що е то?
Ден 3 19 Що е то?

В Лескова ни очакваше мил и гостоприемен хижар, който ни беше сготвил фантастични пълнени чушки. Толкова вкусни бяха, че си взехме и за обяд за прехода на следващия ден. Задължително му се обадете за резервация и може да приготви такива и за вас.

Денят завърши славно след 33 км вървене.

Насладете се на прекрасните снимки на Ани, споделени в галерията ни. Не знам кое е по-живописно – описанието или пейзажите. Но заедно са в неразривна хармония и наслаждение за сетивата.

Край на първа част… Следва продължение.

ГАЛЕРИЯ

КОМ–ЕМИНЕ: пеша по гръбнака на Балкана

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения