сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

По Камино само с раница, Махенди и самолетен билет

Мария Люцканова

Здравей, Мария, и благодаря ти за поканата да чуеш моята Каминовска история.

Предполагам, че вече си имала възможността да чуеш и прочетеш много Каминовски истории преди моята, която всъщност тук за първи път ще я „научиш“.

***

Стартът на приключението. И две продължения:

Тръгваме на едно друго Камино по Мария Люцканова, ако сте пропуснали това е началото, документирано с фотографии – История в снимки, ПО КАМИНО

И следва: Камино, епизод. На път: на всяка цена!

***

Но знай, че докосне ли се ухото ти веднъж до тези разкази, те не спират и един ден ти ще крачиш физически по онова прекрасно място.

И, занапред ще има много разкази, издадени книги, публикувани пътеписи, безброй Камино групи във виртуалното пространство и винаги ще се преживява отново и отново.

Емоцията е друга, всъщност като цяло преходите и то дългите са нещо специално, различно, дори странно чувство за самия теб.

Или поне аз така го чувствам.

Аз лично все още не съм намерила правилните думи, с които да опиша какво преживявам, когато съм сред такива места.

Думите бликат и се надпреварват, и все са недостатъчни.

А истината е: накрая на прехода не ми се връща в града!

Едни предпочитат осигурената почивка от А до Я с всички включени екстри, други пък намират комфорт в каша от коприва и ориз на ейййй онази хижа, за която преди това са бъхтели 3 часа из боровинкови храсталаци с голи крака, вмирисани от потта си тела.  Най-малко…

Може да има и други екстри, преди да хапнеш вкусна каша от коприва.

Мария, виж какво, аз съм много бъбрива, голяма латерна. Хората, които много добре ме познават или поне дълго време сме прекарали заедно, знаят че ако в един момент съм мълчалива, значи работа е гнила и нещо не е наред. Затова, да се върнем в началото да се представя, пък после ще се изявявам на Ошо или Луйз Хей, или на някой от другите любимци на твоите читатели.

Става ли? 😊

Е, мисля че стана хубава уводна част, а сега да си кажа, коя е другата Мария, демек Аз. 😊

Казвам се Мария Люцканова, и мисля че ще излязат повече от 200-250 символа в представянето ми. Сега още две, три нули отзад, надали някой ще ги забележи.😊

Няма да ви въвличам в моята житейска история, всички си имаме такава, за това накратко.

Всъщност аз имам две основни и дългогодишни работи.

  • Едната е круизни кораби. Еха, това е голямо приключение, върховно пътуване из света и „всьо“ само за тези, които никога, ама никога не са се докосвали до реалния живот и работа на круизен кораб.

За този вид пътешествие друг път ще си говорим. Там е голям микс от емоции, които са оставили голям отпечатък в мен, както и като място ме е научило на доста неща. Но наистина: това е друга тема, друг свят.

  • Другата ми основа работа е кардинално различна, тя е свързана с друго пътешествие, което за мен е супер баланс и намирането на спокойствие.

Да се потопиш в света на модата. С майка ми имаме семейно ателие, в което изработваме много неща.

Преди година тези умения реших да ги съчетая с още едно мое любимо нещо.

Казва се Кари! Прекрасен английски кокер шпаньол. Не отстъпва и на малкия пръст на английската кралица.

Покрай нея започнах да изработвам практични кучешки дрехи, аксесоари и грууминг престилки. Вече си има и фейсбук страница, която е Karry Outdoor.💕 В нея се предлагат част от нещата, които изработвам, публикуват се интересни инфографики относно кучетата или всякакъв вид препоръки свързани с тях и други неща. Същевременно могат да се намерят във два физически обекта.

Обаче, с Кари споделяме и друга наша слабост – пътешествията.

Голяма част от времето тя прекарва с нас, дори идва и на работа с нас, което за нея е голям кеф. Особено обича да се разпорежда, като „Генералът, каза…!“.

Кари, обожава да ходи на планина, за което раницата ми става не двойна, а тройна. Като се започне от аптечката, която включва лекарства и за нея, до кърпата, облеклото, шампоана (понеже обича да се разкрасява с био процедури), храна, купички и всякакви чудесийки.

Същевременно в раницата ми трябва да има И достатъчно място, в случай че някъде много се умори, за да продължи и тогава трябва да си я понося на гръб, като тя най-церемонно се отпуска като дроб и започва да ми хърка в ухото. 😊

Има още едно мое много любимо, и което е свързано с моето Камино, а то е племенница ми. Може би бях на 300 си км., когато получих съобщението с всички технически данни: дата, час, килограми, име и т.н.. Тя също има голям принос във взимането на част от решенията по време на това прекрасно изживяване.

И така, да се връщам на темата, че ще стане накрая сценарий от „Море от любов“ в стил „Ничия земя“. 😊

Разбира се и Камино си има своите легенди, които са безброй, не съм се и старала да ги чета или запомням.

Наричан още Камино де Сантяго, Сантяго де Компостела, Млечният Път, Поклоннически път и т.н..

Камино де Сантяго е поклоннически път, който започва от Франция, минавайки през Пиренеите и завършва в Испания на Атлантическия Океан.

Място, за което казват, че там е краят на Света, но пък си има и друга история.

Всъщност, че там е свършвал Млечният път, по който е вървял Св. Яков Зеведеев, докато е бил болен и изпратен от неговите знахари с вярата, че така щял да се изцери от болестта.

Това е път изчислен в 900 км., път който предимно се изминава пеша, може с колело или на кон/магаре.

Аз избрах да го извървя пеша с раницата на гърба си и Аз-а.

През последните няколко години  все повече придобива известност в България, така както се говори за Ком – Емине.

Път, който целогодишно е посещаван от хиляди хора, дори и сега по време на COVID-19, хората от цял свят поемат по него.

Човеци, които са тръгнали с тяхната си причина, а тя за всеки един от нас е различна.

За едни е болка, за други радост, но Камино има цяр, за всеки, който закрачи по прашните му пътеки и слее следите на обувките си, изследвайки жълтите стрелки.

За мен Камино е настоящето, което отива да се срещне очи в очи с миналото и да отстъпи пред бъдещето.

Няма черга, под която да не се събира прах!

  • Един път, докоснал ли си се до изгревите и залезите на това магическо място, не разбираш как си изпил магическата отвара на не забравата
  • С венозни банки ли ти наливат желанието и силата да продължиш да вървиш и да вървиш, не знаеш.
  • Да не би пък кислорода, който вдишваш е с друг чудодеен химически състав, или пък Купидон те е пронизал с невидима стрела и това не знаеш.
  • Ти продължаваш да вървиш и да вървиш.

На нас, които сме дръзнали да тръгнем по този път ни е все тая, за едни сме без акъл, за други балъци, за трети герои, важното че сме там и част от 900-те километра.

Част от историята му, част от прашните му пътеки, част от рекичките му, част от нечия пилигримска история, част от нечия усмивка, част от нечия сълза и част от нечия съдба.

Преди 3 години изтърках обувките си и скъсах раницата си в тези 900 км…

Преди 3 години, поих почвата със сълзите си, краката ми тичаха да посрещнат изгревите, ръцете ми да прегръщат слънчогледите, а лицето ми да се надпреварва със слънцето, на кой му е по-голяма усмивката.

И след 3 години искам да ви пожелая Buen Camino в моя пътепис. 😊

Питаш ме, защо Камино?

Ами не знам, защо Камино!

До 2015 години не бях чувала за него, докато един ден се случва случайно.

Въпреки, че ако питаш някой, който вече е изминал пътя, или ей сега потегля или в момента го планува, ще ти каже, че няма нищо случайно, а Пътят го е повикал. 😊

Историята започна през 2015 година, от един съботно-неделен курс, на който се бях записала. Един ден в една от почивките ни, част от групата се бяхме събрали на кафе. Мъж от групата спомена, че до скоро е живял в Испания, в последните 30 години, и решил да се прибере в България. Тогава едно момиче от групата го попита дали случайно е изминавал Пътя Камино. Мъжът отговори с „Не“, но пък много испанци го били посещавали целогодишно.

Мен ме почовърка любопитството и попитах какъв е този път. Момичето ми обясни, че е поклоннически път, който започвал от Франция и завършва в Испания.

Почивката свърши, върнахме се на занятията, а аз бих казала, че съвсем забравих за разговора.

Да, но Вселената не беше забравила за него и се постара в следващата седмица да ми напомни.

В последващите дни, във Фейсбук бяха обявили ден, в който да се посрещне изгрева на хижа Алеко, Витоша.

Да ти кажа, намери възможност да отидеш да посрещнеш изгрева на така известното местенце с красивото дърво. 👍 Ама, ако отидеш на Камино всеки ден ще посрещаш от красиви, по-красиви изгреви и ти ще будиш всеки ден петлите.😊

И така, аз се свързах с един от членовете на групата, който щеше да ходи и се уговорихме да пътуваме с неговата кола. Колата се напълни с още ентусиасти. До мен седна едно момиче (с което дори още поддържаме връзка), и което в разговора, който не помня, каза, че преди няколко дена се е прибрала от Камино де Сантяго.

Реакцията ми беше скорострелно обръщане към нея и заливане с въпроси.

Следващото напомняне не се забави! Беше след няколко дена, като срещнах приятелка, която ми препоръча филм, защото го свързвала с моята любов и страст към пътешествията и планините. Филмът се казваше „Пътят“ с Мартин Шийн (който ще го видиш на снимка в много от албергетата, където е снимал филмът или просто за малко е спирал на даденото място).

Филмът е направен по книгата на Кормак Маккарти. Още същия ден потърсих филма в Интернет и, както се очаква, го изгледах. Не ми трябваше да дочакам краят му, вече бях взела решението, че аз и Пътят Камино ще се срещнем. 

В продължение на една година почти не се бях присещала за него, докато един ден не започна да ме „притиска“ мисълта за този път.

Потърсих в Интернет някаква информация, за колко време се извървява целият път и повечето отговори на пилигримите (така се наричат хората, които тръгват по него) варираше между 30-40 дена, според това колко километра искаш на ден да минеш. Тогава нямаше как да взема толкова дълга отпуска, започнах да проучвам от къде мога да се включа, какви са му етапите, за да стигна до края за 10 дена. Начертах си маршрута и таман да си купя самолетния билет за моя изненада ми съкратиха отпуската с една седмица.

Нямаше как: трябваше за момента да се откажа и да го планирам за друг път.

Обаче този „друг път“ реших, че ще го измина целия дори и да загубя работата си.

И така остана в изчакване до деня, в който, връщайки се от разходка от прелестната снежна Витоша, взех в ръце компютъра и седнах в кухнята. Купих си билет София-Мадрид-София за лятото на 2018 година.

Напълно спонтанно решение, което сега има голяма сантименталност в сърцето ми… моето Аз и се озърта за следващия билет.

Следва продължение….

ГАЛЕРИЯ

По Камино само с раница, Махенди и самолетен билет

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения