сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

По пътя, из Нормандия

МАРИЯ СУНД

(Продължение)

Втора част       

****    

Ако сте пропуснали първа част: Нормандия и Етрета – може да я прочетете или да си я припомните. 📌    

****       

Стопанката, от която наехме къщата, ни посъветва да отидем до Veules-les-Roses, красиво селище наблизо:

Veules-les-Roses:

Туристическо и земеделско градче, разположено на брега на Ламанша.

Реката Veules, която тече през общината, е най-късата във Франция, само 1194 километра. Нейната вода се използва за създаване на езера с цел отглеждане на растението воден кресон.

От това селище реката буквално се провира и намира път към морето: през отвор във високите тебеширени скали, които гледат към пясъчен и каменист бряг.

Къщичките, където се преобличат за плаж
Къщичките, където се преобличат за плаж

Растението воден кресон принадлежи към семейство Brassicaceae, кръстоцветни, добре прието и в кулинарията и в билкарството.

Семената са познати в Европа от незапомнени времена: винаги са се смятали за много освежаващи и лечебни.

Отдавна е известно, че семената са благотворни, но едва през последните години, проучванията показват, че това е може би най-ефикасната билка на разположение. Те съдържат много витамини и важни минерали, включително витамин А, – добър за зрението, кожата и имунната система.

100 г изходни семена имат повече витамин Е от броколите, повече витамин С от мандарините и повече калций от 100 мл  млякото. Скорошни проучвания информират, че семената могат да намалят риска от някои видове рак.

В анализи на университета Уилям Патерсън в Ню Джърси, САЩ миналата година, кресонът се класира на първо място по съдържание на ценни витамини и минерали.

Броколите, които винаги са били считани за суперхрана, се озоваха на скромно 19 -то място. Водният кресон има приятен горчив вкус, който малко напомня на горчицата. Лютивият пиперлив вкус идва от синапеното масло в растението и стимулира вкусовите рецептори и храносмилането.

Плеада художници са идвали тук, за да рисуват: Анаис Обер, Етиен Мелинге, Анри Харпиньес, Пол Мерис, Самюел Пепло и Джон Дънкан Фергусон от шотландската школа за цветове; Иля Репин и Алексей Боголюбов от руската школа „Передвижници“. Любимо място за отдих и извор на вдъхновение е било и за писателите Виктор Юго, Александър Дюма-син, Анри Рошфор и много други.

Наслада е да се разходиш из безбройните ателиета, малките занаятчийски работилници и прилежащите магазинчета. Само фини и ръчно изработени стоки: скъпи, но истински. Не си тръгнахме с празни ръце: аз с рокля от коприна, изрисувана от художник, а Шел се задоволи с ръчно изработен Фар-лампа. Красота.

Тук може да се видят и посетят:

  • Църквата „Свети Мартин“, от 14 век.
  • Къща, наречена “Старият замък” с гълъб.
  • Паметник на Виктор Юго.
  • Три реставрирани воденици.
  • Параклис от 17 век.
  • Руините на църквата Свети Никола и келтски кръст от пясъчник, и двете от 17 -ти век.
  • Параклисът в  църквата Нотр Дам от 12 век.
  • Останките от кораба Cerons, потъвал на 12 юни 1940 г. Вижда се от брега при отлив.

Аз видях селото като един огромен резерват за рози. Розите са навсякъде.

Навсякъде красиви къщи, много от които са покрити с гъсти сламени покриви и стени от фахверк. Заобиколени от изобилие от цветя, имах впечатлението, че се разхождам в илюстрирана приказна детска книжка.

L'abreuvoir Veules Les Roses - приказно красиво
L’abreuvoir Veules Les Roses – приказно красиво

Пътека, която е доста странно наречена „Шанз Елизе“, може би защото много буржоа-парижани някога са живели тук, води покрай воденичните, през тесните улички, към площад Никола и плажа.

В центъра на селото сградите са сполучлива комбинация от кремък и тухла, характерна за региона, изобилства с кафенета и ресторанти. А те са винаги пълни, особено по обедно време.

Научихме, че обядът във Франция е от изключителна важност. Всичко се затваря към 13.00 часа и се отваря пак в 14,00 или 15,00. Да пречиш на французина по време на храна или обедна почивка е равно на светотатство.

Нищо, че се губи от оборота. Храната е важна и туристите са се приспособили към френския поглед към нея.

Тъй като ние не бяхме гладни, се отправихме към Онфльор.

ОНФЛЬОР

Този град го пропуснахме миналия път – 2020, заради липса на време. Много бях чела за него. Градът на артистите и художниците.

Онфльор не е далеч от Льо Хавър в Нормандия, а пътят до тук минава по красивия Кот д’Алабатр, тоест крайбрежието на Алабастър.

Това крайбрежие, както писах преди, е доминирано от белите варовикови скали, които са дали името на брега.

Онфльор е средновековен град с очарователно рибарско пристанище, където можете да се купят морски дарове или да се седне сред французите на кафе.

Част от къщите са изписани и изрисувани многократно от няколко известни художници: Courbet, Boudin, Monet и Satie.

Градът се счита за  люлка на импресионизма и привлича художници и писатели. Създатели са на училището за изкуство Honcole Honfleur.

Галерии,стъклени фигури в естествен ръст. там не посмях да питам за цените
Галерии,стъклени фигури в естествен ръст. там не посмях да питам за цените

Църквата Сен Катрин е най-голямата във Франция, която е изработена от дърво, успяла да се спаси от опожаряване в продължение на няколкостотин години.  Има и стари складове за сол, за тях нямахме време. Типични за Онфльор са антикварни магазини, кафенета, ресторанти с морски дарове и музеи на изкуството като Musée d’Art Eugène Boudin.

Днес Онфльор изглежда толкова примамливо-туристически и е трудно да се разбере, че градът някога е бил построен само за търговия. Пристанището е било идеална отправна точка към новите земи и много корабособственици стават богати още преди няколко века. Пристанището е отправната точка за Канада: като се започне от обмен със стоки с Квебек и търговията с роби, до риболова на треска извън Нюфаундленд.

Със своите пари, богатите семейства  построяват високи сгради, плътно притиснати една в друга, особено в средата на пристанището, известно като Vieux Bassin. Колкото повече в средата са живели, с изглед към корабите, толкова по-богати са били.

Днес пристанището Vieux Bassin привлича яхти и всеки, който има пари.

Е, привлече и нас. Навсякъде художествени ателиета и галерии. За картините, които видяхме през витрините, да не говорим.

Красота, предизвика в мене  много силни чувства. Не беше само една или две картини, които си представих в нашата къща. Обикаляхме и не посмяхме да влезем, изплашени от цената, която сигурно щяха да поискат. Накрая се престраших и влязох в една галерия. Разгледах и попитах колко струва най-малката от картините. Отговориха ми, че цените започват от 800 евро и нагоре. Тази, която аз бях харесала:1500 евро. Оставаше ми само да изляза от галерията с обещание за размисъл точно коя да предпочета. Размисъл, едва ли. Исках, но не можех.

Но една тайна мисъл се загнезди в главата ми. Другата година пак идваме и тогава…., ще си купя. Само дето мъжът ми не знае, а той дава парите. Тайничко си мечтая.

Какво да правя, когато съм естет човек и обичам само истинското, качественото, и най-вероятното – най-скъпото. С този мой проблем се сблъсках и в чадърената фабрика в Шербург и в къщата на Кристиан Диор. Някъде ми минава номерът, някъде не. Но пък идват нови възможности.

Honfleur - почти непроходимо
Honfleur – почти непроходимо

Понт дьо Нормандия

Минахме и през Понт дьо Нормандия, въжен мост, който обхваща река Сена, и свързва Льо Хавър с Онфльор.  Общата му дължина е 2 143,21 метра  и е висок 856 метра,  на най-високото място. Издига се като дъга: красив и величествен. Това е и последният мост, преминаващ Сена, преди да се влее в морето. Въпреки че е платен, има пешеходна пътека, както и тясна вело алея във всяка посока, която позволява на пешеходците и велосипедистите да преминават безплатно. Строителството започва през 1988 г. и продължава седем години. Мостът е открит на 20 януари 1995 г.

По това време той е бил най-дългият кабелен мост в света и . .  Рекордната му дължина за кабелен мост е била загубена през 2004 г. от моста Рио-Антирио в Гърция, свързващ   град Рио на полуостров Пелопонес с Антирио в континентална Гърция. /Мостът е открит един ден преди летните олимпийски игри през 2004 г. в Атина, на 12 август 2004 г., и бива използван за пренасяне на олимпийския огън/- 2883 метра.

Pont De Normandie - да го прекосим
Pont De Normandie – да го прекосим

Оставаше Диеп.

Голям град, известен за мен най-вече с военното фиаско от 1942 година, което никога не е било правилно разследвано. За да запазят спокойствието на Сталин, през август 1942 г. съюзниците започват набег на окупирания от Германия френски пристанищен град Диеп.

От 250-те мъже от първата вълна от атаки, само шепа успяват да прекосят 50-метровия плаж и до насипа, който предлага известна защита срещу куршумите. Там лежат и се  притискат – някои извън себе си в ужас, други напълно зашеметени от нереалната кървава баня.

Неуспешното дебаркиране на съюзниците в Диеп на 19 август 1942 г. озадачава историците в продължение на почти 75 години. Всъщност истинската причина за тази компания никога не е била изяснена.

Завладяването и унищожаването на относително малкото пристанище на Диеп и след това оттеглянето едва ли би имало военна полза. Аргументът, че операцията е била извършена, за да – както било казано – “изпитание на силата на защитата” – също не е бил валиден.

Шел снима
Шел снима

***

Благодарение на защитеното си пристанище, Диеп е обитаван от стотици години, откакто хората могат да плават. Викингите са познавали пристанището, чието име означава “дълбоко”. През 10 век районът е  бил колонизиран от норвежците. Става част от земята „Нормандия“, която френският крал дава на норвежеца, завоевателя Ролф и неговия народ през 911 г.

Немалко известни моряци и картографи са имали Диеп за свое родно пристанище през 16 век. Оттук тръгват няколко експедиции  по време на колонизацията на Америка. През 17 -ти век Диеп е главното пристанище на Франция и колонизацията на Новия свят продължава. Поради отменянето на споразумението от Нант през 1685 г, /споразумението обявява католицизма за официална религия, но дава религиозна свобода на хугенотите-протестанти/  не по -малко от 3 000 хугеноти избягват от града, което се отразява на развитието на града.

По време на Деветгодишната война, англо-холандски флот през 1694 г. бомбардира Диеп и го превръща в руини, но няколко години по-късно той е възстановен в класически стил, според инструкциите на архитекта Вентабрен.

През 19 век, благодарение на посещения от благородници и художници, градът се превръща в добре посетен културен обект и морски курорт, което е и до днес.

***

Трудно е да се намерим място за паркиране. Разграфените места са малки и нагъчкани.

Доства време отиде да се намери подходящо място. Хем да е близо до пристанището и центъра, хем да е по-свободно. Най-големият и най удобният паркинг е по крайбрежната улица. И най-лесно да се намери колата сред огромното гъмжило от коли и хора. Кафенета, ресторанти и магазинчета с морска тема, дрехи и сувенири, се нижат едно след друго.

Видях един магазин, където имаше типичните за 60-70 години дъждовни лъскави якета, ако си спомняте старите френски филми. Спрях се и попитах колко струват. Отговорът беше надут: прекалено скъпо.

Помислих си как ли изглеждаме, дали като изпаднали германци?! Или как?! Беше ни валял дъжд, но толкова зле и бедни не изглеждахме… Аз не се обидих, напротив, казах му да свали от закачалките 3 якета и да намери моя размер, за да ги пробвам: бяло, червено и синьо.

Добре че имаше асистентка в магазина, която знаеше малко английски и замаза положението. Попита ни откъде сме и след като чу Швеция, „чичкото“ се промени и започна да предлага и други стоки. Излязохме от магазина с едно червено дамско и едно лилаво детско. Ако бялото беше точен размер и него щях да купя. Даже и отстъпка получихме.

Красота, носталгия, напомнящи ми филмите с Ален Делон, Бриджит Бардо и особено филма „Особен урок“. Скъпо беше наистина, – но си заслужаваше. Якето е много красиво и когато го обличам се пренасям назад в годините.

Разходихме се из центъра на града, който е недалеч от пристанището.

Кафета, ресторанти, магазини. Както е центърът на всеки град, но със специална атмосфера. Това почувствах в цяла Франция. Майстори са французите по тези неща: усещането, че си на много специално място. Много ми хареса града и пак бих го посетила. Може би и едно бяло яке, следващия път.

Очакваха ни две други дестинации от Нормандия: Гранвил и Шербург.

Утре.

А цялата пъстра и свежа, лъхаща на океански бриз галерия, може да разгледате тук:

ГАЛЕРИЯ

По пътя, из Нормандия

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения