сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

По следите на Шумер, Акад, Асур, Вавилон, Персия, Парси, Рим…

ИСКРА ТОДОРОВА

Първа част

***

Споделяме изключително интересен и увлекателен пътепис на Искра Тодорова.

Вие сте на първа част: По следите на Шумер, Акад, Асур, Вавилон, Персия, Парси, Рим

А това е втора част, в случай, че искате да попътувате: Приключението в Месопотамия продължава!

***

Група съмишленици и бойни другари в пътешествията тръгват миналата година в разгара на втората вълна от пандемията.

Вече не знам колко вълни ще станат.

Но да дадем думата на авторката.

Тръгват на 24 октомври 2020 г и са връщат на 1 ноември.

Предстои ви истински пътепис с дати.

24 октомври 2020 г. 

Нощен Одрин

Започва нашето пътешествие в Турция.

След много провалени планове за пътувания през годината, в обстановка на световна COVID-19 пандемия, тръгваме към южната ни съседка с маски, термометри и запас от лекарства (за всеки случай и с надеждата, че щом имаме лекарства, болест няма да ни лови).

Пътуваме към Югоизточна Турция, но там ще пристигнем утре.

Днес сме в Одрин, само на 20 км от България. Минавали сме много пъти покрай града, но едва сега оставам за по-дълго.

Най-известна е джамията Салимие, дело на прочутия архитект Мимар Синан.

В центъра на града има много джамии, старите сгради съжителстват с новите и гъмжи от хора.

Българският език се чува често, а видим ли група жени в заведение, със сигурност са сънароднички. Комшиите обаче знаят как да те накарат да седнеш в заведението им и да те нагостят.

С комплимент от заведението, с хубава и евтина храна и топли усмивки. С две думи: тук гладен няма да останеш.

Можеш да си купиш дюнер за 5 турски лири, което при ниския курс на лирата прави 1 лев. Това е само един пример.

Храната е евтина и много вкусна. Сигурно затова в събота вечер е пълно с българи.

Все пак да подчертая, че хората носят маски и навсякъде има дезинфектанти.

Паника не забелязвам.

Животът и алъш веришът си текат.

Утре продължаваме на юг. Ще видим как е там… ?

25 октомври 2020 г. 

Третото летище в Истанбул

Днес летим от Истанбул към Мардин.

Пътят от Одрин до новото летище е перфектна четири лентова магистрала с оформени красиви пространства наоколо.

Взима се за около два часа с кола. След отбивката към летището има огромни табели, които насочват потока от коли към пристигащи и заминаващи.

Има надписи и на английски, както и пиктограми. Помислено е за всеки.

Насочваме се към паркинга. Светещи табели показват броя на свободните места в сектора. Паркираме на трето (от 6) ниво. Отправяме се към входа на летището.

На нивото има пункт за плащане. За 7 дни цената е 240 TL, около 50 лв. Намираме входа за вътрешни полети. Той е първият.

Всички са с маски, има стикери обозначаващи каква да бъде дистанцията. Присъствие на дезинфектанти на много места.

Още от колите се виждат огромни билбордове с информация за правилата свързани с пандемията, както и грижите, осигурени от летището за пътниците и багажа.

Преди около година бях тук. Тогава летището беше съвсем ново. Летяхме от София и тук сменихме самолета. Спомням си, че вървяхме огромни разстояния от гейт до гейт и нямаше кого да попиташ. Ако все пак срещнехме служител, трудно можеше да се разберем на английски с него.

Сега организацията е много по-добра. Има дори малки електрически коли за движение към гейтовете.

Промяната е очевидна и няма съмнение, че комшиите се стремят да решават проблемите си, дори и в тази абсурдна обстановка.

В Мардин

Кацаме на летището в Мардин с маски и добро настроение.

От север е новата, красива сграда на летището, а от юг се е ширнала една безкрайна равнина.

Тук ни посрещат Муксин – нашият гид и шофьорът с лесното име Джак. Ще ни помагат в следващите шест дни.

Муксин е кюрд, говори много добре, но и много бързо английски и не успявам винаги да го разбирам. Но в групата англоговорящите помагат и всичко е наред.

Потегляме към Мардин на север и пейзажът рязко се променя. Изникват жълтеникави скални плата с причудливи форми. На едно от платата е разположен старият Мардин.

Улиците са тесни и еднопосочни. Пътят до хотела се вие между каменните сгради и ние се взираме в пъстрите витрини на дюкяните. Улиците са оживени, а вечерта топла …

Хотелът , в който сме отседнали, е страноприемница от 1275 година. Тук са отсядали кервани пренасяли коприна векове наред. И до днес  са запазени много предмети с историческа стойност.

В хотела е отсядал и принц Чарлз, снимките му са в коридора на хотела.

Сградата е огромна и понякога се изгубваме в коридорите, терасите и тунелите й. Но градът ни тегли към нощните си улици.

Край на първа част. На всички снимки може да се насладите тук:

ГАЛЕРИЯ

По следите на Шумер, Акад, Асур, Вавилон, Персия, Парси, Рим…

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения