сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

COVID-19 и ние, Швеция – Eретиците на Европа

АВТОР: Мария Сунд

Преамбюл | Мария Сунд

Много се писа и изговори за шведския модел на поведение по време на пандемията – pro & contra.

В този преамбюл към пътешествията на Мария Сунд, разказвачът ще даде отговор на много въпроси от първо лице. Разбира се, повествованието е лично. Но нека видим гледната точка на един жител от Швеция и защо хората там не се страхуват и предприемат пътувания, не по бизнес, а за удоволствие. Както е ясно от финала и поантата: годината е започнала и привършва с интересни приключения въпреки COVID-19 и с много късмет.

* * *

През февруари 2020 бяхме на екскурзия в Индия и Шри Ланка. Нямахме достъп до наша телевизия и новините по света и всичко научавахме от нашия водач.

Така една сутрин той ни разказа за вирус, дошъл от Китай, и че вече имало 30 заразени китайци в Шри Ланка. Вирус, тръгнал от китаец, ял змия, която от своя страна била яла прилеп, заразен с този вирус.

Видя ни се странно, китайците ядат каквото им попадне, но всичко това беше толкова далече от нас, потопили се изцяло в красивата природа на Шри Ланка. Пък и вирусите в днешно време като че ли всичките идват от Китай.

Заразените туристи  бяха върнати в Китай, границите на Шри Ланка се затвориха за китайци и ние продължихме към следващия етап на пътуването – Индия. После към Стокхолм, обратно към работа и ежедневие.

И се започна… Две седмици след като се върнахме затвориха границите в Азия. Много туристи останаха в чужбина и нямаше как да се приберат у дома. Ние имахме късмет, че успяхме да осъществим  пътуването и да се приберем. Скоро заразата беше дошла в Европа и хора започнаха да умират в Италия. Беше все още далече от нас в Швеция. Не се знаеше много за COVID-19  и се мислеше, че ще отмине. Правителството предостави грижата и информацията в ръцете на специалистите – епидемиолози и Националния здравен орган. Най-често срещаното лице и име  беше това на Андерш Тегнел, главен епидемиолог в държавата.

Заразата започна да набира скорост в Европа, и смъртните случаи нарастваха все повече и повече. Страните, една след друга, започнаха да затварят граници, блокираха градове и хора. Въведоха се забрани за излизане, затвориха театри, кина и всякакви публични изяви.

Като че ли животът спря…

Швеция избра друга линия. Тук се концентрираха на рисковите групи, за които  вирусът беше опасен: възрастните хора и тези, които имаха придружаващи заболявания – деменция, рак, диабет, най-вече. Говореше се за „стаден имунитет“.

Заложи се на препоръки, а не на забрани и закони.

Но за шведите препоръките са равни на закон. Дисциплина. Държавата не се затвори, но не се излизаше, хората се доброволно останаха вкъщи, ресторанти и хотели започнаха да затварят и безработицата нарастна. Станахме еретиците на Европа.

Заразата проникна в старческите домове, въпреки предприетите мерки и най-уязвимите за болестта не преживяха. Цифрите на починалите  растяха и никой не ни искаше. Пишеха за нас страшни неща – как съзнателно сме унищожавали населението си. Натискът беше голям, но Андерш Тегнел не се даде. Добре, ще затворим, ами после като отворим? Не се въведоха задължително маските, тъй като няма научно доказателство, че те решават проблема.

„Ако си болен, ще си вкъщи, спазвай дистанция и си мий и дезинфекцирай ръцете“. Това беше лайтмотивът на кампанията.

Аз бях планирала отдавна  мечтано пътуване до Франция през юли. Планирано в най-малките детайли.. Бях чакала 3 години.

Но изглеждаше, че и сега няма да стане. Държавите се принудиха да избират между 2 възможности: да останат затворени и да фалира икономиката. Трябваше да поемат калкулиран риск, за да издържат на натиска. Стана ясно, че не може да се затвори през лятото, икономиката на  много страни зависеше от туризма.

И какво стана с ЕС, свободното придвижване на хора, като основен принцип на съюза?

Държавите отвориха, но нас никъде не ни искаха. Забрани за престой, забрани за пътуване, само транзит. Самолетите не летяха.

Мъжът ми каза – догодина. Аз не се дадох, убедих го да пътуваме през септември. Мислех ,че дотогава положението  ще се е нормализирало.

Отрезервирай, пак резервирай, много работа ме чакаше.

Швеция от червена зона мина в жълта. Имаше надежда. Пък ние пътувахме с кола, средна възраст хора, не ходим по дискотеки и нощни барове. Не сме рисков контингент, нали така?! Ще се справим, казах си. Дните летяха, аз чаках да тръгна…

Дойде септември. Изведнъж се почна отнтово: заразени, маски, забрани.

Швеция нямаше толкова заразени и починали както държавите, които бяха затворили. Те отвориха и пак заразата тръгна. Кой беше прав?

Франция отбеляза  отново повишен ръст  на заразените, задължиха носенето на маските, като че ли нямаше край. Аз исках да живея, да преживявам, не можех да се примиря с вегетирането.

И тръгнах. Не съжалявам. Изкарах едно прекрасно пътуване въпреки маските , многобройното дезинфекциране и затворените тоалетни …

Две-три седмици след като се прибрахме, затвориха големите градове във Франция и въведоха вечерен час.

Пак имахме късмет.

Така било писано.о

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail
Advertise-300x600